Archive for юни 7th, 2010

юни 07 2010

Неделна разходка до Погановски манастир – нещо като продължение

Този разказ е едно отдалечено във времето фото-продължение на разказа ми от миналата есен – Неделна разходка до Погановски манастир. Тогава си бях забравил фото-апарата, вчера обаче взех всички мерки това да не се случи и сега ще има снимки 🙂 Приятно четене:

Неделна разходка до Погановски манастир

нещо като продължение

Неделята се очертаваше отново работна (това, продуктивен старт на информационна система в политически чувствителен клиент, си е е..ло мамата, честно), когато в събота вечер колегата звънна да ми каже, че са се справили навреме и че в неделя няма нужда да се ходи на работа (с него взаимно се заместваме в съботно/неделните ходения на работа). Благодарение на това в събота се бях отспал (до 9 часа, ама на мен всяко ставане след 5:30 сутрин ми се брои успиване и закъснение), но пък предварителният план за работен уикенд изключваше всякакви други планове – та затова и нямах никаква идея как да прекарам неделята без да се размазвам цял ден пред телевизора (пък и какво мислите, че правих цяла събота? 😉 И предложих на благоверната ми да отскочим до Погановския манастир – и без това от миналата есен ме е яд, че си бях забравил тогава фотоапарата, пък и ми се бяха дояли пържоли, а и колкото да не ви се вярва – не бях ходил на църква от Великден. Манастирите имат и един друг винаги валиден аргумент за тяхното посещаване – да сте виждали манастир на лошо място? 🙂

Ждрелото на река Ерма, Сърбия

Входът на ждрелото на река Ерма, Сърбия

Входът на ждрелото на река Ерма край село Власи, Сърбия

Не се наложи дълго да се убеждаваме и запалихме колата. Времето – хубаво, колата беше заредена от предния ден и се наложи само да спрем пред един дежурен чейдж, за да си купим 10 евро (нали не мислите, че ще тръгна из околностите на София с повече пари в джоба?) Е имах и около 400 динара, останали от ходенето ми до Дубровник преди месец и за което все още ви дължа подробен и напоителен разказ (не съм забравил, всичко е под контрол, разказът се пише 🙂

Границата минахме така:

1 минута на българската част и около 25 – от сръбската страна. Изглежда митническата проверка на наша територия е отпаднала, защото и преди месец беше същото – минах само гранична проверка от българска страна. Не беше така от сръбска – всички коли се отваряха, е мен пак ме пропуснаха, като има казах, че отивам до Погановския манастир, но нали тярбваше да изчакам да свършат с предните коли на опашката – тях ги разкостваха, а нямаше начин да ги заобиколя.

Първата ми работа на сръбска територия беше да обменя десетте евро, с които бях тръгнал – кусрът в момента е лесен: 1 евро е 100 динара, та ми подадоха една банкнота от 1000 динара и … газ към манастира.

Тук е мястото да кажа още веднъж – ако искате да стигнете до Погановския манастир НЕ ПОЛЗВАЙТЕ google maps.

Проблемът е, че в гугъл мапс манастирът е отбелязан на около десетина километра встрани от точното място. Също така, не ползвайте и маршрута, който ви предлага гугъл мапс – това, което е отбелязано с жълто като път не е път, а горска пътека, по която можете да минете, управлявайки танк или емтелбе (МТ–ЛБ 😉 , но не и лек автомобил пък бил той и джип.

Ждрелото на река Ерма, Сърбия

Четете по-нататък>>>

12 коментара

юни 07 2010

На хубавия син Дунав (Мелк в Австрия)

Ех, този Дунав, този Дунав – от единия до другия си край предизвиква и въздишки и възхищение. Днес Вили ще ни заведе до средното течение до красивия град Мелк, на стотина километра по-нагоре от Виена. Приятно четене и слушане:

На хубавия син Дунав

Мелк

Много хора си мечтаят да отидат до Виена, защото са чули или чели, че е аристократичен, изключително красив и романтичен град. Освен това го свързват с балове и валсовете на Щраус, и въобще с класическата музика и Виенската опера, където на всеки 1-ви януари по обяд има голям Новогодишен концерт /който се излъчва и по Канал 1/ 🙂
А много хора въздишат по Виена, защото вече са я видели и са били очаровани от чудесното съчетание на старинни, добре поддържани сгради и дворци, малки улични Kaffeehaus /кафененца/, където пиенето на кафе /ммм… с разкошни тортички 🙂 / е едва ли не ритуално, с великолепни паркове, удивителни катедрали и богати музеи, с прилични галерии и ултра изчекнатости; с настойчивия, осезаем дъх на класика и ретро, и освежаващата остра нотка на модернизма.
И като споменавам Виена, ето един поздрав за всичките й настоящи и бъдещи ценители 😉


Само че, за да поразгледа и усети Виена, човек би трябвало да разполага поне с една седмица. Обаче, ако предварително си направи труда да разучи кое къде е и реши какво точно иска да види, ако късно ляга – рано става, ако ходи много и гледа бързо, то тогава спокойно ще види и чуе даже повече от предвиденото, а за награда ще може да си направи и някоя допълнителна разходка до не много надалеч от Виена. А, повярвайте ми, има какво да се види и там!

И сега ще ви покажа едно местенце само на 100 км от Виена, нагоре по течението на „хубавия син Дунав“ 🙂

01_Дунав

Недалеч от магистралата за Линц и Залцбург, по края на прочутата долина Вахау и на самия бряг на Дунав се е разположил

Мелк – едно малко градче с 5-6 хил. жители.

Мелк

03_Мелк

Не сте и чували за Вахау?… Е, значи не си падате по виното 😉

Две думи: В провинция Долна Австрия се намира долината Вахау, прочута, благодарение на река Дунав, с мекия си климат, овощните си градини и… обградена е от полегати хълмове с подходяща именно за лозя почва, по които от край време се отглеждат разни сортове грозде, от което правят изключителни, предимно бели вина, ценени от познавачите по цял свят.
А 33-те километра между Мелк и Кремс са пълни със замъци, загадъчни руини, накипрени селца и… куп традиционни ресторантчета, където човек може да хапне вкусно и да пийне чаша тънко, ароматно вино на съвсем разумна цена. И /о, sorry за зет ми, англичанина 😉 / тук се намира и едно много историческо място – Дюрнщайн, където крал Ричард Лъвското сърце бил пленен от херцог Леополд V.
Заради всичко това, долината Вахау си е заслужила местенце в списъка на ЮНЕСКО.

А Мелк е малко градче, но датира от много отдавна и има богата история.

Районът около Мелк още през 831 г. е споменат като славянско дарение на Лудвиг Немски; 150 години по-късно играе роля на „буфер“ между маджарите и Бавария; през 996 г. за пръв път е споменат с името Ostarichi, от което по-късно произлиза името на днешна Австрия /Йостерайх на немски/.
През 1227 г. като селище на голямата река, получава митнически и пазарни права, а през 19-ти век вече става самостоятелна община.
Едва ли съществува стар град на Земята, в който да не е пламвал голям пожар поне веднъж през съществуването му. Така е и с Мелк. През 1847г. голям пожар унищожил част от него. Но за малката си площ градчето има голямо архитектурно разнообразие, носещо чертите на изминалите столетия.

04_Мелк

05_Мелк

06_Мелк

Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version