Archive for юни, 2010

юни 28 2010

Албания – културен шок?!?

Когато чуем „Албания“, обикновено първата ни асоциация е свързан с електрически уред с нажежаем волфрамов проводник с високо съпротивление 😉 А имаше и виц с подводница.

Дали ще стане дума за това в днешния пътепис, предстои да видим. Приятно четене:

Албания – културен шок

Една мисъл ми се въртеше в главата от дълго време – „изостанала работа“. Щеше ми се да посетя една неутъпкана от туристите и относително евтина дестинация, в същото време да не е толкова далече от Европа, колкото Филипините да речем. С 4-те празнични дни, които предстояха и след наложителна промяна в последния момент, реших да дам зелена светлина на пътуване до Албания. Не си знаех уроците за тази страна.

Бях подготвен само за

1-ви урок

„шаблон“.

Той се изчерпва с факта, че албанците искат да си сменят герба с емблемата на мерцедес и да си извежат автомивка (лаваж/лаважо) на знамето. С една дума албанецът държи на колата си. Тя е средството да се покажеш в Албания. Затова автомобилният парк в Албания е 70% мерцедеси – събира се за най-доброто, пък било то и малко възстаричко. Затова в Албания всяко второ семейство е собственик на автомивка. Това вероятно доста хора са го чували, но според мене е абсолютно потвърдено. Останалите уроци научих на път.

Автопарк – Албания

Автомивка – Албания

Четете по–нататък>>>

34 коментара

юни 25 2010

Дубровник по Великден

Published by under Дубровник

Да кажа ли нещо банално за Перлата на Адриатика? Не, няма да казвам, ами четете направо:)

Дубровник по Великден

Пристигаме в Дубровник в навечерието на Великден, преизпълнени с емоции от посещението ни в Черна гора. Времето е топло и приятно – само за разходка по крайбрежната ивица, която тук-там е осветена от някой светлоразпръсквач под формата на лампи и заведения. Тъй като новите преживяваният по-често изпълват хората с енергия, вместо да им я отнемат, ние решихме, че имаме достатъчно сили да разгледаме нощен Дубровник, преди да разгледаме с подробности хотелската си стая.

За Дубровник бях чувала много и все страхотни неща и имах огромно желание да посетя този град. За съжаление попаднах там малко преди началото на сезона и първото ми впечатление направо разпердушини всичките ми високи очаквания. Излизайки от хотела и потегляйки тържествено по централната алея, се натъкнахме на нови строежи, които загрозяваха гледката неимоверно, а и затрудняваха движението – все пак за една уличка говорим. В продължение на няколко минути не срещнахме нито един човек, а аз очаквах да се препъваме в туристи и хървати на всяка крачка. Заведенията почти не работеха, а от тези, които още не бяха затворили, се чуваха шепнещи тихи гласове на изморени хора, които си пиеха вечерните питиета. Цялото това затишие толкова контрастираше с цветния и шумен ден, който бяхме прекарали, че се запитах какво толкова ще намерим да правим през останалите 3 дни в този скучен град…

Дубровник, Хърватия

Дубровник

Не знам за вас, но моето първо впечатление винаги се оказва погрешно – както за хора, така и за градове. На другата сутрин нещата дойдоха на мястото си веднага, щом потеглихме с автобуса за една бърза фото разходка. А още по-добре стана, когато групата ни беше пусната да се разхожда свободно из града след кратко въведение в историята на Дубровник от страна на младата ни екскурзоводка. Изключително любопитен за мен се оказа фактът, че главната улица в стария град на Дубровник – Страдун – всъщност е изкуствено запълнена водна ивица. В историята на града могат да се срещнат къде по-вълнуващи исторически факти, но всеки се впечатлява от различни неща, както знаем. Затова не мога да ви преразкажа всичко, което ни беше споделено, а само някои откъслячни спомени, че Дубровник е бил под силно италианско влияние, че по време на Османската империя е откупил независимостта си с подкупи и като цяло не се намесва много-много във военни действия, а през 1991 е бомбардиран и претърпява поражения, за чието преодоляване по-късно ЮНЕСКО оказва подкрепа.

Дубровник, Хърватия

Дубровник

Дубровник, Хърватия

По улиците на Дубровник

Из Дубровник, Хърватия

Романтика

За да изтрия всякакво съмнение, че Дубровник не ми се е харесал, веднага

трябва да заявя недвусмислено и кратко: аз харесах Дубровник.

И тъй като започнах с голямото си разочарование от този град, чувствам се длъжна да защитя настоящето си твърдение като изложа фактите. Харесвам този град, защото носи многовековна история; защото е красив и изпълнен със свеж аромат на морски вятър и цитрусови дървета; защото има милион места, на които можеш да се разхождаш – вътре и извън крепостните стени; защото има удобен градски транспорт; защото е спокойно; защото можеш да се запилееш из улиците на стария Дубровник, да поседиш на някоя фасада, да влезеш в нечий двор, без дори да си осъзнал това, понеже няма ограда; защото е помислено за всичко и да си турист там си е истинско удоволствие. Но нека уточня нещо важно: удовлоствие е да си турист, но да имаш доста валута в джоба. Ще дам следния пример, за да прецените: първия ден обмених към 100 евро. Тези пари, обърнати в местна валута, можех да профукам само за един обяд или чифт маратонки – от най-евтините. Всичко в Дубровник – от кафето, през яденето и сувенирите, та до по-масивните подаръци, е адски скъпо. Поне за хората с нормални доходи в нашата държава. Парите също така са тази малка, но важна подробност, която обединява хърватите, туристите и техните взаимоотношения. Това май навсякъде е така, но беше изключително забавно да гледам хърватски келнер в хотел, който изглежда и се държи като английски иконом от началото на 19-ти век… Излишно е да ви казвам, че след като ние не поръчвахме, той не ни слушаше и така нашите топли взаимоотношения така и не успяха да се реализират.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

« Newer Entries - Older Entries »