Archive for юни, 2010

юни 30 2010

Ти не променяш града, градът променя теб

Отдавна твърдя, че пътеписът няма задължителна форма. Днес ви представям един пътепис, който въпреки немерената си реч повече напомня поезия, отколкото проза. Приятно четене:

Ти не променяш града, градът променя теб

Флоренция – Пиза – Торино – Монако – Милано

тръгвам на това пътуване, за да изляза от кожата си.
пъхвам се в черната вектра с любимото си патешкожълто одеялце, стягам колана и левитацията започва. километри нагоре напред в стратосферата.
глупава малка принцеса, на която й е писнало да опитомява.
вкопчвам се в зеленината, която след ниш, започва да пъха клони в очите ти.
топя се и се сливам с нея и спя.
събуждам се онова buongiorno, което чух за първи път точно преди десет години. на няколко километра

от триест.

върху нас се изливат тонове дъжд.
виждам само мигащия зелен кръст на близката аптека.
не спира да вали до флоренция.
влизаме в този град към 7 вечерта при адски задръствания, без карта, без gps. the old way.
преди десет години слязох край арно пред зелените й хълмове и вили и кипариси, оживели от пасажите на майкъл ондаджи.
знаех, че ще се върна и години наред тя беше в съзнанието ми –

флоренция при залез слънце,

сребърната арно, пълзяща около хълмовете, лястовиците над понте векио, зеленикавата статуя на козимо медичи, цветята на уфици…
сега слязох на едно задръстено кръстовище с миниатюрна карта от google maps под проливния дъжд и хванах първия пич, който срещна погледа ми.
scusi, do you speak english.
разбира се, че говореше.
проговори още щом ме видя.
палацо векио, арно, давид бяха някъде наблизо, но за десет години проумях, че хората са по-важни от историята. бях тук.

Четете по–нататък>>>

4 коментара

юни 30 2010

Портвайн не беше ли португалско питие?

Published by under Вили,Лондон

Това заглавие може лееекичко да ви заблуди, но после се сетих – а къде се пие портвайн та да намирам ма’ана 🙂 И сега Вили ще ни заведе до Лондон 🙂 Приятно четене:

Портвайн не беше ли португалско питие?

Това по-долу може и да не е строго пътеписно, но се случва в определена точка на света, a днес нещо ми е едно английско… едно лондонско такова… Даже преди малко за една бройка да цъкна на сайта на Wizzair 😉
Ако ли пък бръкна в торбата с пътешественическите ми емоции, дали ще ми мине?
С една лакърдия за Лондон, естествено 😉

Всъщност, може да се каже, че това беше и едно от първите ми впечатления за столицата на Нейно Величество.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

А само който не е бил там, не знае, че си е истина, което пишат в туристическите диплянки – че е огромен и космополитен град. Казват също и че Лондон няма нищо общо с Англия. Аха си е, сега и аз мисля така. Като изключим къщите. Те са си подобни из почти цяла Великобритания, макар и понякога да поомръзват с еднотипността си, а окото да се пресища от изобилието нацъфтели цветя.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

И удивително, всеки ходи облечен, както си иска, няма мода! А някои фризьорски салони даже работят и в 23-00ч. Чудех се, защо и за къде ли се контят и лакират посред нощите?

Четете по-нататък>>>

3 коментара

юни 28 2010

Албания – културен шок?!?

Когато чуем „Албания“, обикновено първата ни асоциация е свързан с електрически уред с нажежаем волфрамов проводник с високо съпротивление 😉 А имаше и виц с подводница.

Дали ще стане дума за това в днешния пътепис, предстои да видим. Приятно четене:

Албания – културен шок

Една мисъл ми се въртеше в главата от дълго време – „изостанала работа“. Щеше ми се да посетя една неутъпкана от туристите и относително евтина дестинация, в същото време да не е толкова далече от Европа, колкото Филипините да речем. С 4-те празнични дни, които предстояха и след наложителна промяна в последния момент, реших да дам зелена светлина на пътуване до Албания. Не си знаех уроците за тази страна.

Бях подготвен само за

1-ви урок

„шаблон“.

Той се изчерпва с факта, че албанците искат да си сменят герба с емблемата на мерцедес и да си извежат автомивка (лаваж/лаважо) на знамето. С една дума албанецът държи на колата си. Тя е средството да се покажеш в Албания. Затова автомобилният парк в Албания е 70% мерцедеси – събира се за най-доброто, пък било то и малко възстаричко. Затова в Албания всяко второ семейство е собственик на автомивка. Това вероятно доста хора са го чували, но според мене е абсолютно потвърдено. Останалите уроци научих на път.

Автопарк – Албания

Автомивка – Албания

Четете по–нататък>>>

34 коментара

юни 25 2010

Дубровник по Великден

Published by under Дубровник

Да кажа ли нещо банално за Перлата на Адриатика? Не, няма да казвам, ами четете направо:)

Дубровник по Великден

Пристигаме в Дубровник в навечерието на Великден, преизпълнени с емоции от посещението ни в Черна гора. Времето е топло и приятно – само за разходка по крайбрежната ивица, която тук-там е осветена от някой светлоразпръсквач под формата на лампи и заведения. Тъй като новите преживяваният по-често изпълват хората с енергия, вместо да им я отнемат, ние решихме, че имаме достатъчно сили да разгледаме нощен Дубровник, преди да разгледаме с подробности хотелската си стая.

За Дубровник бях чувала много и все страхотни неща и имах огромно желание да посетя този град. За съжаление попаднах там малко преди началото на сезона и първото ми впечатление направо разпердушини всичките ми високи очаквания. Излизайки от хотела и потегляйки тържествено по централната алея, се натъкнахме на нови строежи, които загрозяваха гледката неимоверно, а и затрудняваха движението – все пак за една уличка говорим. В продължение на няколко минути не срещнахме нито един човек, а аз очаквах да се препъваме в туристи и хървати на всяка крачка. Заведенията почти не работеха, а от тези, които още не бяха затворили, се чуваха шепнещи тихи гласове на изморени хора, които си пиеха вечерните питиета. Цялото това затишие толкова контрастираше с цветния и шумен ден, който бяхме прекарали, че се запитах какво толкова ще намерим да правим през останалите 3 дни в този скучен град…

Дубровник, Хърватия

Дубровник

Не знам за вас, но моето първо впечатление винаги се оказва погрешно – както за хора, така и за градове. На другата сутрин нещата дойдоха на мястото си веднага, щом потеглихме с автобуса за една бърза фото разходка. А още по-добре стана, когато групата ни беше пусната да се разхожда свободно из града след кратко въведение в историята на Дубровник от страна на младата ни екскурзоводка. Изключително любопитен за мен се оказа фактът, че главната улица в стария град на Дубровник – Страдун – всъщност е изкуствено запълнена водна ивица. В историята на града могат да се срещнат къде по-вълнуващи исторически факти, но всеки се впечатлява от различни неща, както знаем. Затова не мога да ви преразкажа всичко, което ни беше споделено, а само някои откъслячни спомени, че Дубровник е бил под силно италианско влияние, че по време на Османската империя е откупил независимостта си с подкупи и като цяло не се намесва много-много във военни действия, а през 1991 е бомбардиран и претърпява поражения, за чието преодоляване по-късно ЮНЕСКО оказва подкрепа.

Дубровник, Хърватия

Дубровник

Дубровник, Хърватия

По улиците на Дубровник

Из Дубровник, Хърватия

Романтика

За да изтрия всякакво съмнение, че Дубровник не ми се е харесал, веднага

трябва да заявя недвусмислено и кратко: аз харесах Дубровник.

И тъй като започнах с голямото си разочарование от този град, чувствам се длъжна да защитя настоящето си твърдение като изложа фактите. Харесвам този град, защото носи многовековна история; защото е красив и изпълнен със свеж аромат на морски вятър и цитрусови дървета; защото има милион места, на които можеш да се разхождаш – вътре и извън крепостните стени; защото има удобен градски транспорт; защото е спокойно; защото можеш да се запилееш из улиците на стария Дубровник, да поседиш на някоя фасада, да влезеш в нечий двор, без дори да си осъзнал това, понеже няма ограда; защото е помислено за всичко и да си турист там си е истинско удоволствие. Но нека уточня нещо важно: удовлоствие е да си турист, но да имаш доста валута в джоба. Ще дам следния пример, за да прецените: първия ден обмених към 100 евро. Тези пари, обърнати в местна валута, можех да профукам само за един обяд или чифт маратонки – от най-евтините. Всичко в Дубровник – от кафето, през яденето и сувенирите, та до по-масивните подаръци, е адски скъпо. Поне за хората с нормални доходи в нашата държава. Парите също така са тази малка, но важна подробност, която обединява хърватите, туристите и техните взаимоотношения. Това май навсякъде е така, но беше изключително забавно да гледам хърватски келнер в хотел, който изглежда и се държи като английски иконом от началото на 19-ти век… Излишно е да ви казвам, че след като ние не поръчвахме, той не ни слушаше и така нашите топли взаимоотношения така и не успяха да се реализират.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version