Archive for май 14th, 2010

май 14 2010

До Драгалевци…

Днес ще опитаме да стигнем един софийски квартал без да оставяме много следи по пътя си (въглеродни). За целта ще опитаме да стигнем до там с обществен траснпорт. Приятно четене и помнете, че приключения ви очакват зад всеки ъгъл и съвсем не е нужно да стигате Еверест за целта 🙂

До Драгалевци…

Денят беше мрачен и тежък като олово. Валeше дъжд номер 33 по Дъглас Адамс (лек, пронизващ ръмеж, който прави пътищата хлъзгави). Олющени табели, разпилени боклуци и тежки бензинови изпарения, които караха въздуха да изглежда още по-сив.
Едва стъпила на тротоара Акулата проскърца през зъби: „Ти се опитваш да ме съсипеш!“ Огромното вековно превозно средство потегли отново, вдигна облак прах и заглуши думите й с мощния си предразпаден машинен грохот.

Направих се, че не съм я чула. Огледахме се. А сега на къде? До ръждясалите огънати пaрапети на спирката стърчеше разкривена будка. Зад нея – кръчма. Пред кръчмата мръсен индивид изливаше в устата си съдържанието на бутилка бира и плюеше. Погледът и видът му ме накараха да спазвам почтителна дистанция.
– Питай в будката! – проскърца през зъби Акулата.
– Защо аз?
– Защото ти ни доведе тук! – гребенът й потрепери от яд.

Приближих се предпазливо. Малкото ръждясало прозорче се отвори. Жената говореше по телефона. Аз изчаках почтително няколко секунди.
– Ъъъм, извинете…Кои други автобуси тръгват от тук освен написания на табелата номер ХХ?
– В момента никои – каза тя сравнително любезно – Трябва да се върнете до светофара, да пресечете, после да идете до някоя спирка, да вземете номер ХУ до булевард България и оттам каквото ви трябва.
– Защо ли ми трябваше да те слушам! – каза още по-бясно Акулата.

Това не е откъс от роман на братя Стругацки, а моя милост и Нервната акула (в случая много нервна), опитващи се да се доберем до един доста фенси френски ресторант в Драгалевци. Не толкова за ресторанта сме тръгнали, колкото просто да излезем „извън града”, нищо че вали.

Понеже сме горди нешофьори с почти нулев въглероден отпечатък върху природата (поне относно транспорта), предложението на Нервната акула беше да хванем такси и толкоз. Аз обаче реших, че това ще убие приключенския дух на излизането „извън града” и след известна препирня взехме компромисно решение – маршрутка номер 25 от центъра!

Четете по–нататък>>>

One response so far

май 14 2010

Пулао Лангкави в Андаманско море (Андамански острови)

Днес, мили деца, ще отидем на място, за което досега съм чел само при Артур Конан Дойл 🙂 Помните ли „Знакът на четиримата“? Помните ли къде започва предисторията? Елементарно, Уотсън! На Андаманските острови в Индийския океан 🙂 Днес ще видим какво е станало с това зловещо и непознато в историята с Шерлок Холмс място. Приятно четене:

Пулао Лангкави в Андаманско море (Андамански острови)

С маймунката се гледаме право в очите. Разликата е, че тя не трепва и не мига, а аз й се усмихвм и едва се сдържам да не я погаля, толкова е близо до мен и е толкова сладка с гладката си мека козинка и с перчемчето, което стърчи на главата й. Обаче не посягам, следвайки инструкциите на управата на хотела да не влизам в контакт с маймуните, защото са опасни и могат да ме наранят. Изведнъж обаче тя се стрелва към масичката до шезлонга ми , грабва моята закуска – крушата – и най—нахално сяда на перилото до мен и започва да яде. Първи ден ми е все пак и се уча да свикна с фауната на острова, се успокоявам мислено. А защо съм на басеина, а не на прекрасния плаж със златен пясък край морето, ще попитате. Ами защото ме посрещнаха две огромни предупредителни табели,че медузите са гигантски и опасни и трябва много да се внимава. Бррр! Това, че на пясъка се припичаха две игуани, не ме развълнува особено, но определено предпочетох басейна пред медузите като полилеи.

Андамански острови

А островът е

Пулао Лангкави, насред Андаманско море

в Индийския океан и се води територия на Малайзия (на 30 км), но всъщност е по-близо до Тайланд.

Когато го чух за първи път, ми звучеше като наименование на сладкиш, не знам защо. Справката в нета показа, че дестинацията е много популярна в Европа, но у нас все още се предлага плахо. Само че аз вече си бях харесала този „сладкиш” , бързах да го опитам и ето ме в самолета за 9-часовия полет до моя Лангкави.

Четете по–нататък>>>

7 коментара

Switch to mobile version