Archive for май 11th, 2010

май 11 2010

До Хърватска и обратно

Днес ще се разходим до есенна Хърватска. Наш водач из Трогир, Сплит и Дубровник ще бъде Страхил. Приятно четене:

До Хърватска и обратно

17-23.10.2009г.

Предговор

Какво си представя човек щом чуе Хърватска? Слънце, море, Дубровник, Загреб, а може би и още нещо. Едно е сигурно, в Хърватска има за всеки по нещо.

Тази държава се е разпростряла в западната част на Балканския полуостров, подобно на подкова, сякаш за да подскаже, че да си държава на Балканите си е чист късмет. И как няма да е късмет като се има в предвид колко империи и императори са я владели и искали за себе си. От Диоклетиан, та чак до Йосиф Брос Тито. Но нека погледнем към съвременна Хърватска и нейните достижения и красоти.

Идеята

Отдавна си мечтаех за пътуване. Просто пътуване, без значение къде и с кого. И не случайно хората казват, че когато се стремиш към нещо, то непременно се случва.

Идеята за пътуване до Хърватска се бе зародила трайно в главата ми от много време насам. Просто се чудех как да я осъществя и къде точно да отида.

Отговорът на този въпрос дойде с едно предложение от приятели. Предложението беше за една седмица в град Трогир, на брега на Адриатическо море. Предварително се постарах да науча повече за местата, които ще посетя и разбрах, че градчето е обявено за паметник на културно-историческото наследство под защитата на ЮНЕСКО. Но за Трогир и околностите му малко повече в следващите глави.

17.10.2009г. Пътуването – студът, крайпътната кръчма и Хърватската провинция

И така, решено е! Тръгваме за Хърватска! Решихме, че ще пътуваме с автомобил от София. Не е най-евтиният вариант, но със сигурност е най-удачния, ако искаш да видиш повече места.

Отправната точка бе Софийската автогара. Часът на тръгване беше неприлично ранен – 4.30ч., но все пак имахме в предвид, че ще трябва да минем около 1200 км. На всичкото отгоре и температурата беше крайно ниска за този период от годината – само 2 градуса над нулата, и ледената прегръдка на зимата се усещаше с пълна сила. Затова – парното на max и със средна газ към Калотина.

Гранично-контролно пропускателния пункт Калотина ни посрещна със сънливи, но вежливи митничари и никакъв трафик. Оставихме митническите формалности и родината зад нас и поехме по познатия на много български автотуристи маршрут Пирот-Ниш-Белград.

Четете по–нататък>>>

11 коментара

май 11 2010

Още априлски разходки из Истанбул

Най-много обичам разкази, вдъхновени от предишни разкази, публикувани и четени на нашия сайт. Настоящият е точно такъв – Емата ще ни разведе из Истанбул. Приятно четене:

Още априлски разходки из Истанбул

Кафенето „Пиер Лоти”, площад „Таксим”, бул „Истиклял”, божественият сладкиш „Кюнефе” и километричното червено знаме.

За мястото , наречено Кафенето ”Пиер Лоти” бях чувала само по повод на това, че накакви сцени от един популярен сериал, минал вече по Нова Телевизия, ама толкоз. Нито съм го забелязала нито името му означаваше нещо за мен.

А при пътуването ми до Истанбул през септември миналата година , се включих срещу 12 турски лири, в нощна разходка с микробус и екскурзовод . Събрахме се една малка група от хора и прекарахме 4-5 часа прекрасно и бих казала „ камерно”, защото автобусът беше малък и защото, живеещият постоянно в Истанбул със семейството си екскурзовод, беше роден и образован в България. С него можахме да разговаряме като със стар приятел, а и той не спираше да разказва и да отговаря на въпроси от всякакъв характер в това число и на такива за личния му живот.

Последният обект на интерес за всички беше кафенето „Пиер Лоти” и така в полунощ се озовахме там. Автобусчето вървеше по едни стръмни улици и там имаше къщи , паркира на едно плащадче и се наложи малко да повървим пеша, докато стигнем да кафенето. Слязохме по една стръмна алея със сергии, по които независимо от късния час, имаше продавачи на сувенири и влязохме в двора на кафенето.

Очевидно работното му време беше 24 часово и затова имаше посетители и келнери. Въпреки, че по масите нямаше покривки, хората си поръчваха чай, кафе или нещо друго, а аз ядох сладолед.

Истанбул, Турция

Кафенето „Пиер Лоти”

Истанбул, Турция

След полунощ в кафене „Пиер Лоти” (септември 2009)

Гледката беше изумително красива, но нали фотоапаратът ми е от обикновените, снимките не са много качествени. Въпреки това, реших да ги покажа. В тъмнината леко се провиждаше конструкцията на станция на кабинков лифт, но други подробности не съм видяла изобщо. А и никой не ни каза, че това място е в средата на едно гробище.

Четете по–нататък>>>

37 коментара

Switch to mobile version