Archive for май, 2010

май 31 2010

До Италия и назад

Днес Любо ще ни заведе до Италия, но ще стигне до там с кола през Албания. Приятно четене:

До Италия и назад

през Македония и Албания, Словения, Хърватска и Сърбия

И така откаде да започна. . . От доста време в главата ми се върти една авто обиколка на Италия и най-накрая идеята намери реализация. Първоначалния състав беше от 8 човека, но бързо ентусиастите се стопиха до 4, точно една кола народ. Първоначалния план беше с ферибот през Гърция, но някак си ми се искаше да е по-различно и така се роди идеята да е през Албания. Пък и досега никои от нас не беше ходил там, а тя седеше така близо и така предизвикателна само на няколко стотин километра. Мненията бяха противоречиви от едната крайност (там са само диваци)до другата крайност (много мили хора). Но реших да не слушам повече мнения и съвети и беше решено – тръгваме на 1. 05. 2010. Майските празници бяха идеално врема за тази екскурзия.

Ден 1

За този ден ни предстояха малко под 600 км до Дуръс. Верния автомобил е натоватен, зареден на мах и доволен, че ще търкаля гуми по незнайни далечни земи. Тръгваме в 9:30 ч, защото идеята ми за ранно тръгване не се прие радушно и ето го резултата – 2 часа чакане на македонската граница. Бая лениви бяха тия граничари и поизнервиха цялата колона. Времето доста понапредна и трябваше да понастъпя малко. То вярно, че ферибота ни беше в 23:00, ама не знаехме какво да очакваме в Албания, а и всичките формалности при качването на ферибота. Македония я минахме в строг транзит. Спряхме само за малко на Охридското езеро и продължихме към албанската граница от северната страна на езерото. Между другото, минавайки през македония ми направи впечатление големия брой косовски коли в страната и ме учуди, че не видях нито една лоша. Всички бяха Мерцедес, БМВ, Ауди и Фолксваген последни или предпоследни модели. Странно е това за държава, в която се води, че под 50% от населението работи. Или статистиката лъже, или черната икономика просперира!Ето ни на албанската граница и по първи впечатления изглежда, че пак ще си отчакаме. Е, този път само час и нещо. Времето бая напредва и скоро ще се стъмни, а ние тепърва влизаме в Албания за щастие безпроблемно. Първите впечатления път с безкрайни серпентини, но никакви дупки, десетки пръскащи маркучи, което осъзнаваме, че са албанските автомивки и естествено МЕРЦЕДЕСИ. Поглеждам пред мен 4 коли като 3 са мерцедес, после зад мен 3 коли като 2 са сещате се какви. Модели от 70-те до наши дни. Просто това си е традиция. Оглеждам се жадно наоколо и се мъча да попивам колкото може повече впечатления за страната. Някак си ми е интересна, непозната и много далечна, въпреки че е толкова близо до България. Разминавам се с една благоевградска кола. Това си е сензация, то тук българите не са много. Виждам и една врачанска фиеста, която се сещам, че видях още на нашата граница, защото ми направи впечатление, че човека караше печка. Пред нас се лепват 2 камиона, изпреварването за всеки, който има малко здрав разум е немислимо и се влачим с 45 км/ч окло 40 минути. Много закъсняваме и започвам да се притеснявам малко, но точно в този момент ни хрумва, че тук времето е с час назад, т. е. печелим време. Това е добре, но трябва да сме на ферибота 2 часа преди тръгване. Минаваме през Елбасан – първия по-голям град и поемаме по стръмния път към Тирана. Е, пътя наистина си го бива, има място са кола и половина, изпреварването става с клаксон, човека пред теб се прибира наполовина в тревата и ти минаваш. Ето това се нарича технология на изпреварването. Бързо свиквам с маниера на шофиране на местните или поне така си мисля преди стигането на столицата. Пътят е много панорамен, а залезът уникален. Страхотно е!!! Противно на съветите във форумите „НЕ КАРАЙТЕ В АЛБАНИЯ ПО ТЪМНО”, на мен ми се наложи.

Стигаме в Тирана по тъмно.

Въпреки късния час тук трафика кипи или направо изригва. Много интензивен, гадни задръствания и никаква култура на шофиране. Много, ама много по-зле от София. Двивението тук може да се определи само с една дума – ХАОС. Тук предимство няма, всеки си го печели. Всички карат по някакви си техни мислено начертани траектории, най- вече зигзагообразни и хаотични. Често виждам Деси на седалката до мен да се изправя от зор и да вкопчва пръсти в каквото й попадне. Ами да то всеки момент можеш да очакваш някой да то побутне така савсем случайно, но за щастие това не се случи. Отказваме се от идеята за разходка из вечерна Тирана. То и без това площада със забележителностите е разкопан до неузнаваемост.

Четете по–нататък>>>

9 коментара

май 31 2010

Моята красива предколедна разходка из Виена (1)

Днес ще отскочим до един от най-хубавите градове на света – Виена. Наш водач ще бъде Ема. Приятно четене:

Моята красива предколедна разходка из Виена

в края на ноември 2008г.

В началото на месеца все още ходех на работа, ама ако ви кажа как ми беше писнало, може и да не ми повярвате. Намирах мотиви за критика на всичко и всички. И пътят да работното място ми беше противно дълъг, и помещението ми беше задушно, и шефът ми толерираше некадърниците-ласкатели, и кафето в близкото кафене беше помия и т.н. Всичко за каквото се сещах, все не беше това което на мен ми се искаше, а истината беше, че вече не ми се работеше и просто се чудех как да си сменя обичайно повтарящите ситуации и гледки пред очите ми.

И поводът дойде неочаквано.

Малката ми щерка беше заминала за 4-5 дена във Виена с гаджето си. Той бил заминал за участие в някаква конференция, а тя с него, за да се разходи, докато той е зает през деня. Звъннах й аз, ей така за да се чуем, а тя ми говори „под сурдинка”. Питам я какво й става, та не говори „като хората”, а тя ми отговаря, не може да говори ясно, защото в момента разглежда изложбата на Ван Гог в галерия „Албертина”.

Е, този точно факт ми подейства като гръм. Така значи, тя да се кефи на оригиналите на Ван Гог, а аз да се задоволявам да си гледам само хартиените репродукции на някои от тях, в умален вид, каширани върху правоъгълници от евтин фазер, да висят по стените в дома ми. А на мен Ван Гог ми е „най-най и по” гениалният художник.

С прибирането вкъщи, отворих интернет и пуснах търсачката за евтини хотели във Виена и разбира се намерих няколко. Избрах си един малък, спретнат, близо до гарата на която казват Вестбанхоф и спирката на на метрото и написах на електронния адрес запитване за евентуална резервация, като посочих и едни примерни дати. На другия ден ми отговориха и всъщност предложиха разумна цена за самостоятелна стая, без излишен лукс, с много лесен вариант за резервация, при който не се искаше предварително превеждане на суми. Написаха ми: „ просто елате и ще си платите на място”. Само ако нещо се промени, молеха да ги уведомя един ден предварително, за да не задържат стаята.

Виена, Австрия

Ето така изглежда хотел-хостелът, който си избрах , без много да му мисля.

Проверих на международната автогара какви автобуси мога да взема. Няма проблем да пътувам в който и да е от дните, в които съм свободна и то не с една или две автобусни транспортни фирми. И като си изясних тези подробности, отидох при шефа на фирмата, в която работех и направо му казах, че спирам да работя и даже го помолих да ме уволни по някакъв си там член от Кодекса на труда, по който да няма негативни последствия и за двете страни. Наложи се даже и да напиша изложение с мотиви, от които да се разбаре защо точно искам да напусна. Изписах две страници текст и накрая посочих и ден за заминаване в чужбина – 18-ти ноември. Казах го и си повярвах толкова, че накарах и другите да ми повярват. Имаше скептични погледи и думи, ама аз не им се дадох. Купих си двупосочен билет за Виена и то точно за онзи случайно набелязан ден, потвърдих резервацията за хотелчето за една седмица, довърших си всички поети задачи, предадох си папките с документации, направих спретнат архив в компютъра, изчистих си бюрото и като по америсканските филми си тръгнах с кашончето с лични неща. Само семейна снимка в рамка за бюрото нямаше в това кашонче. Край, наработих се. „Свободата, Санчо…”

И както си го помечтах и го заявих на глас, тръгнах. Точно на 18 ноември се качих на автобуса и много рано на другата сутрин удобният и много чист автобус, в който на всеки пътник беше осигурена двойната седалка, без да се доплаща, пристигна във Виена.

Виена, Австрия

Пероните на Вестбанхоф , на които се изсипваше огромно множество от хора, които продължаваха пътя си с метрото или с трамваите и с автобусите на градския транспорт

Виена, Австрия

Westbahnhof (Гара Запад)

В автобуса за Виена пътуваха няколко българки, работещи там или такива с намерение да започнат работа като рехабилитаторки или да се грижат за възрастни и болни хора, някъде в околностите на Виена. Те ми показаха как да се придвижа до хотела, където ми бяха приготвили стаята и се настаних още с пристигането, независимо от ранния час.

Първото нещо, което направих е да си купя карта за градския транспорт – за цЯлата градска мрежа. Абонаментната безименна карта за една седмица, която си купих от едно магазинче за цигари, около ескалаторите на метрото, струваше 14 евро, а само едно придвижване с метро се таксува 1.70 евро.

Четете по–нататък>>>

9 коментара

май 28 2010

Да върнеш времето назад (Ефес)

Днес ще върнем времето назад, ама доста назад. Вили ще ни разходи из древния град Ефес в Турция. Приятно четене: Да върнеш времето назад /Усмивка за онези, които се сетиха за този филм, нo между него и писаното по-долу само държавата е обща 🙂 / Култово туристическо място по Егейското крайбрежие на Турция са останките […]

8 коментара

май 27 2010

Три столици за два дни

Днес материалът се публикува не от дежурния редактор – Стойчо, а от Комитата, който няма толкова опит с обработката на текстове и прави грешки. Става дума за едно двудневно пътешествие до Белград, Прищина и Скопие, с много гадно време и много впечатления. Приятно четене. Снимките са гигантски, изчаквайте да се заредят или ползвайте мобилната версия.

Три столици за два дни

Ж. ми подхвърли, че има място в колата да пътувам с него

до Белград и Скопие,

тъй че много-много не му мислих. В Белград не бях стъпвал около 25 години и ми се искаше да опресня спомените си, както и да видя малко нощен живот. Съгласих се прибързано и след това започнаха корекциите. Нямало да спим в Белград, а в

Прищина. Прищина? Косово

го бях отложил за посещение най-рано след 10 години. Репутацията на косовската мафия въобще не ме въодушевяваше да го посетя, а и хал-хабер си нямах какво може да се види там.

Но Ж. беше настоятелен, и колко ли пъти си отбелязвам, че трябва много да се внимава с изблиците на авантюризъм в този сериозен човек, и накрая се навих на една нощувка в Прищина.

Знаете, че в нощта на музеите леко понастинах, а когато потеглихме за Белград в 7 сутринта в сряда, след два часа ободряващ сън, гърлото ми вече сериозно стържеше. Колата уж беше плътно затворена отвсякъде, но предателски отнякъде подухваше хладно, пуловерът ми беше в багажника, така че като стигнахме, вече ми бяха вледенени някои части от тялото, въпреки че се бях увил добре с якето.

Има ли смисъл да повтарям баналното наблюдение, че единствената държава на Балканите, плътно отрязана от Европа, е България? Че единствените 100-тина километра без магистрала до Европа са по пътя София-Ниш? След толкова богати години се намериха пари за глупости, а за магистрали не се намериха?

След живописните Западни покрайнини и особено след каньона на Нишава преди Ниш заспах и с малки прекъсвания се събудих чак в Белград.

Белград

Веднъж съм бил тук, транзитно прибиращ се в България, за един ден с ученическия оркестър, в който свирих, вече изял храната за из път и доста, доста прегладнял. Имах някакви бледи спомени от Калемегдан, от централните улици на Белград и от книжарниците. Сега трябваше да видя колко ще си спомня и какви промени ще забележа.

Ж. трябваше да се отбие до офиса на фирмата си, за да провежда разговори, а аз слязох в центъра да поразгледам и да пощракам.

Шофьорът ме остави в началото на „Княз Михайло“, пешеходна зона и белградско стъргало. Времето беше мрачно, облачно, ужасно, студено и ветровито.

Белград

Туристическият информационен център на „Княз Михайло“; паметникът на княз Михайло Обренович; Книжарница в стачка против приватизацията; изложба с кофти места от Белград (гениално, и аз имах подобна идея в бг вариант ;-))

За щастие, съвсем скоро попаднах на туристическия информационен център в Белград. Изглежда съвсем по европейски, вътре се щураха някакви чужденци, а аз си взех безплатна карта на центъра и някакви брошурки.

Четете по–нататък>>>

8 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version