Днес Любо ще ни заведе до Италия, но ще стигне до там с кола през Албания. Приятно четене:

До Италия и назад

през Македония и Албания, Словения, Хърватска и Сърбия

И така откаде да започна. . . От доста време в главата ми се върти една авто обиколка на Италия и най-накрая идеята намери реализация. Първоначалния състав беше от 8 човека, но бързо ентусиастите се стопиха до 4, точно една кола народ. Първоначалния план беше с ферибот през Гърция, но някак си ми се искаше да е по-различно и така се роди идеята да е през Албания. Пък и досега никои от нас не беше ходил там, а тя седеше така близо и така предизвикателна само на няколко стотин километра. Мненията бяха противоречиви от едната крайност (там са само диваци)до другата крайност (много мили хора). Но реших да не слушам повече мнения и съвети и беше решено – тръгваме на 1. 05. 2010. Майските празници бяха идеално врема за тази екскурзия.

Ден 1

За този ден ни предстояха малко под 600 км до Дуръс. Верния автомобил е натоватен, зареден на мах и доволен, че ще търкаля гуми по незнайни далечни земи. Тръгваме в 9:30 ч, защото идеята ми за ранно тръгване не се прие радушно и ето го резултата – 2 часа чакане на македонската граница. Бая лениви бяха тия граничари и поизнервиха цялата колона. Времето доста понапредна и трябваше да понастъпя малко. То вярно, че ферибота ни беше в 23:00, ама не знаехме какво да очакваме в Албания, а и всичките формалности при качването на ферибота. Македония я минахме в строг транзит. Спряхме само за малко на Охридското езеро и продължихме към албанската граница от северната страна на езерото. Между другото, минавайки през македония ми направи впечатление големия брой косовски коли в страната и ме учуди, че не видях нито една лоша. Всички бяха Мерцедес, БМВ, Ауди и Фолксваген последни или предпоследни модели. Странно е това за държава, в която се води, че под 50% от населението работи. Или статистиката лъже, или черната икономика просперира!Ето ни на албанската граница и по първи впечатления изглежда, че пак ще си отчакаме. Е, този път само час и нещо. Времето бая напредва и скоро ще се стъмни, а ние тепърва влизаме в Албания за щастие безпроблемно. Първите впечатления път с безкрайни серпентини, но никакви дупки, десетки пръскащи маркучи, което осъзнаваме, че са албанските автомивки и естествено МЕРЦЕДЕСИ. Поглеждам пред мен 4 коли като 3 са мерцедес, после зад мен 3 коли като 2 са сещате се какви. Модели от 70-те до наши дни. Просто това си е традиция. Оглеждам се жадно наоколо и се мъча да попивам колкото може повече впечатления за страната. Някак си ми е интересна, непозната и много далечна, въпреки че е толкова близо до България. Разминавам се с една благоевградска кола. Това си е сензация, то тук българите не са много. Виждам и една врачанска фиеста, която се сещам, че видях още на нашата граница, защото ми направи впечатление, че човека караше печка. Пред нас се лепват 2 камиона, изпреварването за всеки, който има малко здрав разум е немислимо и се влачим с 45 км/ч окло 40 минути. Много закъсняваме и започвам да се притеснявам малко, но точно в този момент ни хрумва, че тук времето е с час назад, т. е. печелим време. Това е добре, но трябва да сме на ферибота 2 часа преди тръгване. Минаваме през Елбасан – първия по-голям град и поемаме по стръмния път към Тирана. Е, пътя наистина си го бива, има място са кола и половина, изпреварването става с клаксон, човека пред теб се прибира наполовина в тревата и ти минаваш. Ето това се нарича технология на изпреварването. Бързо свиквам с маниера на шофиране на местните или поне така си мисля преди стигането на столицата. Пътят е много панорамен, а залезът уникален. Страхотно е!!! Противно на съветите във форумите „НЕ КАРАЙТЕ В АЛБАНИЯ ПО ТЪМНО”, на мен ми се наложи.

Стигаме в Тирана по тъмно.

Въпреки късния час тук трафика кипи или направо изригва. Много интензивен, гадни задръствания и никаква култура на шофиране. Много, ама много по-зле от София. Двивението тук може да се определи само с една дума – ХАОС. Тук предимство няма, всеки си го печели. Всички карат по някакви си техни мислено начертани траектории, най- вече зигзагообразни и хаотични. Често виждам Деси на седалката до мен да се изправя от зор и да вкопчва пръсти в каквото й попадне. Ами да то всеки момент можеш да очакваш някой да то побутне така савсем случайно, но за щастие това не се случи. Отказваме се от идеята за разходка из вечерна Тирана. То и без това площада със забележителностите е разкопан до неузнаваемост.

Четете по–нататък>>>

Tags: Албания, Везувий, Венеция, Верона, Дуръс, Италия, Неапол, Падуа, Пиза, Рим, Тирана, Флоренция

Днес ще отскочим до един от най-хубавите градове на света – Виена. Наш водач ще бъде Ема. Приятно четене:

Моята красива предколедна разходка из Виена

в края на ноември 2008г.

В началото на месеца все още ходех на работа, ама ако ви кажа как ми беше писнало, може и да не ми повярвате. Намирах мотиви за критика на всичко и всички. И пътят да работното място ми беше противно дълъг, и помещението ми беше задушно, и шефът ми толерираше некадърниците-ласкатели, и кафето в близкото кафене беше помия и т.н. Всичко за каквото се сещах, все не беше това което на мен ми се искаше, а истината беше, че вече не ми се работеше и просто се чудех как да си сменя обичайно повтарящите ситуации и гледки пред очите ми.

И поводът дойде неочаквано.

Малката ми щерка беше заминала за 4-5 дена във Виена с гаджето си. Той бил заминал за участие в някаква конференция, а тя с него, за да се разходи, докато той е зает през деня. Звъннах й аз, ей така за да се чуем, а тя ми говори „под сурдинка”. Питам я какво й става, та не говори „като хората”, а тя ми отговаря, не може да говори ясно, защото в момента разглежда изложбата на Ван Гог в галерия „Албертина”.

[geo_mashup_map]

Е, този точно факт ми подейства като гръм. Така значи, тя да се кефи на оригиналите на Ван Гог, а аз да се задоволявам да си гледам само хартиените репродукции на някои от тях, в умален вид, каширани върху правоъгълници от евтин фазер, да висят по стените в дома ми. А на мен Ван Гог ми е „най-най и по” гениалният художник.

С прибирането вкъщи, отворих интернет и пуснах търсачката за евтини хотели във Виена и разбира се намерих няколко. Избрах си един малък, спретнат, близо до гарата на която казват Вестбанхоф и спирката на на метрото и написах на електронния адрес запитване за евентуална резервация, като посочих и едни примерни дати. На другия ден ми отговориха и всъщност предложиха разумна цена за самостоятелна стая, без излишен лукс, с много лесен вариант за резервация, при който не се искаше предварително превеждане на суми. Написаха ми: „ просто елате и ще си платите на място”. Само ако нещо се промени, молеха да ги уведомя един ден предварително, за да не задържат стаята.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ето така изглежда хотел-хостелът, който си избрах , без много да му мисля."][/caption]

Проверих на международната автогара какви автобуси мога да взема. Няма проблем да пътувам в който и да е от дните, в които съм свободна и то не с една или две автобусни транспортни фирми. И като си изясних тези подробности, отидох при шефа на фирмата, в която работех и направо му казах, че спирам да работя и даже го помолих да ме уволни по някакъв си там член от Кодекса на труда, по който да няма негативни последствия и за двете страни. Наложи се даже и да напиша изложение с мотиви, от които да се разбаре защо точно искам да напусна. Изписах две страници текст и накрая посочих и ден за заминаване в чужбина – 18-ти ноември. Казах го и си повярвах толкова, че накарах и другите да ми повярват. Имаше скептични погледи и думи, ама аз не им се дадох. Купих си двупосочен билет за Виена и то точно за онзи случайно набелязан ден, потвърдих резервацията за хотелчето за една седмица, довърших си всички поети задачи, предадох си папките с документации, направих спретнат архив в компютъра, изчистих си бюрото и като по америсканските филми си тръгнах с кашончето с лични неща. Само семейна снимка в рамка за бюрото нямаше в това кашонче. Край, наработих се. „Свободата, Санчо…”

И както си го помечтах и го заявих на глас, тръгнах. Точно на 18 ноември се качих на автобуса и много рано на другата сутрин удобният и много чист автобус, в който на всеки пътник беше осигурена двойната седалка, без да се доплаща, пристигна във Виена.

[caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Пероните на Вестбанхоф , на които се изсипваше огромно множество от хора, които продължаваха пътя си с метрото или с трамваите и с автобусите на градския транспорт"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Westbahnhof (Гара Запад)"][/caption]

В автобуса за Виена пътуваха няколко българки, работещи там или такива с намерение да започнат работа като рехабилитаторки или да се грижат за възрастни и болни хора, някъде в околностите на Виена. Те ми показаха как да се придвижа до хотела, където ми бяха приготвили стаята и се настаних още с пристигането, независимо от ранния час.

Първото нещо, което направих е да си купя карта за градския транспорт – за цЯлата градска мрежа. Абонаментната безименна карта за една седмица, която си купих от едно магазинче за цигари, около ескалаторите на метрото, струваше 14 евро, а само едно придвижване с метро се таксува 1.70 евро.

Четете по–нататък>>>

Tags: Австрия, Виена, Карлплац, Карлскирхе, катедрала, Леополдсмузеум, Св.Стефан, Щефансдом

Днес ще върнем времето назад, ама доста назад. Вили ще ни разходи из древния град Ефес в Турция. Приятно четене:

Да върнеш времето назад

/Усмивка за онези, които се сетиха за този филм, нo между него и писаното по-долу само държавата е обща /

Култово туристическо място по Егейското крайбрежие на Турция са останките на древния град Ефес.

Според това кой с какви очи гледа на Историята, за някои Ефес е уникален и безценен исторически паметник, а за други – „купища камънак“… Мен ли питате? Хм… и двете!
За тези, които ще поискат да разберат дали съм права или не, или кроят планове скоро да го видят, няма да се впускам в подробно описание на остатъците от Ефес, нека си имат своя шанс на откриватели, само ще ги „подгрея“ с няколко снимки и кратко пояснение към тях.

[geo_mashup_map]

Как се стига до Ефес.

Е, първо, все пак, трябва да заминете за Турция
А най-близкият, по-голям и съвременен град, само на около 15 мин. с кола от Ефес, е Кушадасъ.
Щом вече сте там, има два начина: чрез туристическа агенция или самостоятелно.
При първия, туристическата агенция ти осигурява автобус, екскурзовод и входен билет. Цената е 35 евро. Разходката трае около 3-4 часа, заедно с пътя и подмотването тук-там, и включително къщата на Дева Мария.
При втория се спасяваш сам. Е, аз избрах втория. Всъщност, винаги предпочитам този начин, защото не само, че ми излиза поне наполовина по-евтино, но най-вече не ми ограничава времето и желанията. Но много хора смятат, че след като не знаят езика, няма да могат да се оправят сами, и че, ако имат екскурзовод, ще научат повече. Последното, според мен, е малко спорно /понякога/, защото… Ами представете си, че сте група от 30-40 човека, вървяща вкупом след екскурзовода, под палещото слънце. Спирате до поредната купчина камъни, той започва да разправя нещо, но вие дишате като риба на сухо и се оглеждате за сянка; освен това искате да си щракнете и някоя снимка; да се вторачите в някой елемент на останките от ей онзи фриз или капител, да кажем; да приседнете под колоните, да се опитате да си представите как е изглеждала тази улица преди повече от две хиляди години… Ехоо, чухте ли какво разказа екскурзовода?
И, въпросче с неповишена трудност: групата ви е сборна, екскурзоводът е с английски със силен акцент, а вашият английски не е майчин; и разбирате оттук-оттам, но като цяло – почти нищо и к’во става тогава? Пфу, 35 евро си отлетяха ей така… Разочарование. После, в България, приятели ви питат „Е, видя ли Ефес, как е?“ И, съвсем логично, отговаряте „Ъ, как? Камъняк!“
Това, което казах дотук, важи и за Римските форуми, и за Акропола… Изобщо, аз мисля, че най-добрият вариант при подобни начинания е, ако толкова не можеш сам, да си платиш личен екскурзовод или просто да си изровиш необходимата информация предварително и после яваш-яваш да си обикаляш на воля.

Сега по същество.
Историците са на мнение, че

Ефес е един от най-добре запазените и вероятно един от най-предизвикателните древни градове не само в Турция, а въобще в света.

И историята му, схематично и супер накратко:
Според древните източници, още 2 хил. години пр. н. е. тук е имало град, Апаса, който бил важен център на държавата на хетите през 13-14 в. пр. н. е. Лингвистите приемат, че думата „Ефес“ е дериват от „Апаса“, защото една поредица находки при разкопките на южния склон на хълма под крепостта на Селчук са датирани от второто хилядолетие пр. н. е., които… и т.н.
След падането на Троя, тракийски групи започнали миграция на юг по Егейското крайбрежие и Западна Анадола, създавайки колонии. Египетски източници от 12 в. сочат надписи на градове, създадени по времето на тези миграции, а на картата има посочен район, наречен Еолис или Йония. Той е посочен също в персийски и асирийски надписи, за него се споменава дори и в Библията.

Четете по–нататък>>>

Tags: Библиотека на Селсус, Ефес, Латриана, Одеон, Пританеон, Схоластика, Турция, улица на Куретите, Фонтан на Палио