Archive for април 22nd, 2010

апр. 22 2010

Паркът Гюел в Барселона

Представям ви кратките впечатления на Даниела от може би най-приятната забележителност на Барселона – паркът Гюел. Приятно четене:

Паркът Гюел в Барселона

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”.

Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където две поредни години прекарах по повече от 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от основните паркове на Барселона.

Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб. Спирката, която води директно до главния вход се казва Lesseps, но от нея има 2 км ходене. И от двете спирки има указателни табели, които водят към парка. Друго предимство на “излизането в гръб” е моментът на изненадата. Главният вход е грандиозен и поставя очаквания. Аз се разхождах из храсти и дървета и крачка по крачка откривах магията, докато накрая се озовах в центъра на приказката. Тръгнах си през главния вход, чиято Уникалност бе щрихът за довършване на впечатлението.

Парк Гюел – Барселона, Испания

Парк Гюел

Парк Гюел /Park Güell/

е построен като частна градина на индустриалеца Гюел и е повлияна от модата в Англия по онова време. Английската мода е дала отражение дори на името – на каталунски се изписва parK, с “K”, а не parC със “С”, но това е било желанието на Гюел. Строежът на парка минава през най-различни етапи, търпи промени, влияе се от политическата обстановка в страната, но в крайна сметка до нас достига в този неповторим Гауди стил.

Четете по–нататък>>>

8 коментара

апр. 22 2010

Рим – пътуване из древността (2)

Продължаваме с пътуването на Юрий из Рим с важни и много забележителности. Започнхаме с фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, а сега – към Ватикана и Свети Петър. Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част втора

На другия ден, росни и свежи се опитахме да се изметкаме на метрото за да отидем до площад „Св.Петър”. Другите от компанията държаха да видят папата, който се появява всяка неделя от едно балконче на едноименната катедрала точно в 12.00 ч. Има един такъв чуден лаф, че да си бил в Рим и да не видиш папата е непростимо. Е, аз и Петя не държахме толкоз много да го зърнем –виждали сме го по телевизията, при това в по-едър план, отколкото щяхме да го направим от километричното разстояние на онзи мегаломански площад, заобиколени от пълчища туристи и поклонници, но в името на общия консенсус поехме към

Ватикана.

Закъсняхме с около двайсетина минути за събитието, но този път за това не беше виновен никой, а само метрото, което в един участък временно не работеше. Един полицай се опитваше да ни обясни това със знаци и бавно изговаряне на италиански думи. И понеже, когато не разбираш някой език, не го разбираш, ако ще буква по-буква да ти диктуват думите, ние спокойно влязохме в станцията, за да се убедим, че метрото работи само в обратната посока. Тия италианци не си дават много зор да учат английски. Иначе в повечето музеи надписите са двуезични –на италиански и английски.

И така докато се придвижвахме с алтернативен транспорт и после пак с метро, събитието –„показване на папа пред хиляди поклонници” бе безвъзвратно изпуснато. За това се досетихме по едно време, докато крачехме по Via Ottaviano в посока юг към заветния площад, а огромната тълпа крачеше насреща ни в посока север. Ура! Поне щяхме да разгледаме на спокойствие площада.

На площада обаче има нещо, което си струва много повече да видиш, отколкото епископът на Рим в неделя по обяд. Мястото, от което той се показва –

базиликата „Св.Петър“.

Върху строежа и са работели такива известни архитекти, художници и въобще хора на изкуството като Браманте, Рафаело, Перуци, Сангало, Микеланджело, Бернини…

Няма да ви дрънкам банални, знайни и незнайни неща за тази известна църква, защото ще трябва да започна още от смъртта на апостол Петър и да свърша с филма „2012” 🙂 А това си е обем, който е способен да изтощи и автор и читател.

Св.Петър – Рим, Италия

Базиликата Свети Петър

За наша радост тълпите вече си бяха отишли.

Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version