Archive for април 21st, 2010

апр. 21 2010

Пътеписите на един театрал: Москва

Защо „на театрал“? Хъм, ами защото е вярно :). Елица ще ни разведе из Москва – приятно четене и ако ви се струва, че няма снимки, прочетете отново заглавието 🙂 А и снимки не ви трябват, защото наистина ще си говорим за театър и за Москва.

Приятно четене:


Извините пожалуйста, сколько стоит Путин?*

Пътеписите на един театрал: Москва


… из дневника на един театрален запалянко в Москва

Елица Матеева

Повече от десет години ме делят от първото влизане в метро. За мен дежурната фраза “Осторожно, двери закривается!” тогава ми звучеше като някакво магьосническо заклинание, след което очаквах непременно да бъда приклещена от големите врати на мотрисата. Нещо като епизод от анимационното филмче “Ну, погоди!”, в който симпатичният, вечно гладен вълк, се опитваше да надхитри точно тези врати, влизайки гратис. Същото е, с единствената разлика, че днес чекираш карта, която излиза от другата страна на автомата. Вратите отново те подканват дисциплинирано да влезеш – нямаш време за мислене… Животът си изтича, докато се намислиш! Поне така е в Московския МЕТРОПОЛИТЕН, ежеднeвно използван от население, надвишаващо половин България. Хората приличат на герои от “Матрицата”, или са излезли от клипа на Пинк Флойд Another brick in the wall. Човекомелачката е … гигантска.

Грешката е вярна…

В предишното си пътуване запомних Москва със студена сива гара, със студентските й общежития, характеризиращи се с интересната система на почистване: прозорци и балкони се превръщаха в слалом за прелитащи торбички, изхвърляни от изтощени – вероятно от интензивния учебния ден! – студенти (после се оказа, че това е част от пейзажа и на софийския Студенстки град).

Днес Москва ме посреща по друг начин – не на “Гара за двама”, а на огромното летище Шереметево. С червен автомобил, при това дипломатически. Последното си има обяснение: една грешка от страна на родни административни служители ме запозна с изключително любезните и грижовни домакини, работещи в Българския куртурен институт в Москва, намиращ се на „Лениградски проспект” № 20. Но както всяка история има свое начало, моята ще започне часове преди отлитането на един самолет на българските аеролинии за Москва…

Два часа преди полета ми мобилният телефон и загрижен женски глас ме призовават да не се безпокоя: предвиденото ми пребиваване в хотелската база на българското посолство в Москва не може да се осъществи поради факта, че служителят, отговорен да придвижи заповедта за последното, е забравил за нас: две режисьорки, поканените на уъркшоп в театъра-школа по драматическо изкуство на Анатолий Василиев, организиран от „Йежи Гротовски и Томас Ричардс Център”. Без да губя самообладание, отпращам молби към Съдбата: ако все пак е решила да заминем заедно с Деляна Манева за Москва, то някой със сигурност ще ни приюти за две седмици, па макар и в един от най-скъпите световни мега градове.

Пристигаме в 19.05 ч. московско време, попълваме миграционна карта и след около 20 минути опознаване на ландшафта, установяваме, че сме очаквани от Павел Васев, директор на Българския културен институт (грешката!)). Натоварваме багажа и ето ни на Ленинско шосе, в дясно се вие Куркинското шосе. След половин час хипер натоварено движение, фитнес–шампионките по вдигане на куфари средна категория изкачваме смело 2-рия етаж на Института. Тук е топло, сваляме дебелите дрехи, пием чай (засега без коняк) и се подготвяме за приключения.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

апр. 21 2010

При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)

Не мисля, че някога Истанбул ще ни омръзне – днес наш водач там ще бъде Пипилотка, на която пожелавам здраве и кураж! Приятно четене:

При комшиите на гости

Истанбул на Нова година

Хайде! Позабавих се, но вече съм готова да тръгваме! Събирайте багажа, но не много. Отиваме наблизо – в Истанбул!

Не знам за вас, но аз за първи път отивах в страна от „Ориента”. Хванахме рейса през нощта и като изключим слизането за проверка на границата, тихо и кротко си спах на седалката докато Емил не ме събуди с новината, че влизаме в Истанбул. И какво видях първо?

Турско знаме

Знаме

Много знамена, огромни, яркочервени и като от коприна да се веят така хипнотизиращо на изграващото слънце, че свят ти се завива. В сутрешната мараня изглеждаха толкова вълшебни, че изведнъж си казваш:
„Брей, чак да ти се прище да умреш за такова знаме!” Пълно зомбиране.

По първоначално четене за това, къде какво има за гледане в Истанбул си бяхме запазили хотел до историческия квартал Султанахмет (от другата страна на Златния рог е по-търговската част, но за нея тук няма да прочетете много).
Късно се сетихме, че може да изкараме новогодишните празници в Истанбул, за това хотелът ни беше в друг квартал – Фатих (40 евро за стая на вечер с включена закуска и wi-fi) .Но то и това не е много, само 40 минути пеша или няколко минути с трамвая, който е с жетонче, което се купува за лира и петдесет. Ако планирате по отрано, можете да си намерите и по-евтини хотели, направо в сърцето на Султанахмет.

Четете по–нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version