Archive for април 19th, 2010

апр. 19 2010

Единбург за един уикенд

Днес гадният редактор на настоящият сайт е решил очевидно да ви праща все по трудно достъпни места. След сутрешната Антарктида, сега наред е абсолютно недостъпния в момента по въздух* Единбург в Шотландия. Приятно четене и, ако все пак някой успее да се върне оттам – да разказва 🙂

Единбург за един уикенд

Честно ви казваме, изобщо не сме имали намерение да ходим в Шотландия…

Единбург, Шотландия

Просто случайно разляхме една чаша вода върху клавиатурата, след което се оказа, че сме си резервирали хотел и самолетни билети до Единбург. Оказа се, че сестрата на Биляна и баджанакът на Петър (за когото ще има специален пост) изпуснали лаптопа си и по случайност и те си резервирали билети и стая в същия хотел по същото време. Съдба! Но това не е всичко! Ирка (същата тази Ирка, с която дегустирахме белгийска бира) насън ритнала компютъра си и без да иска резервирала полет до Единбург – за съжаление, в друг хотел и няколко часа след като ние напуснахме шотландската столица (е, случайност, случайност, ама да не прекаляваме)… Това обаче няма да се отрази на разказа ни, защото събрахме всички снимки и впечатления и ще се опитаме да ви ги разкажем така, че да извлечете максимална полза, в случай, че по някакво стечение на обстоятелствата вие също се окажете в Единбург…

А Единбург наистина е мистичен, загадъчен и тайнствен. Понякога дори зловещ!

Намира се по-северно от Москва, между планина и океан. доста скъп, но пък за сметка на това спокоен и някакси по-естествен и некомерсиализиран в сравнение с Лондон, което си е доста впечатляващо като се има предвид, че градът е едва 450 хил. души, а се посещава от над 13 000 000 туристи годишно (втори по посещаемост във Великобритания след Лондон). В града може да намерите вековна история, голям замък, много уиски, няколко шотландски гайди, кашмирени шалчета в шотландски тартан, широко протегнати ръце на просяци, тесни улички и космати крави…

Четете по-нататък>>>

6 коментара

апр. 19 2010

По Коледа из Антарктика

Ето още едно място, където човек добре да изкара Коледните празници – вместо да очаква проблеми със затворени летища в Европа, да замине за Южното полукълбо, където по Коледа лятото е в разгара си. Затова днес ще ви дадем още една добра идея как да изкарате следващата Коледа – идете като Домосед до Антарктика 🙂 Един път вече изкачвахме с него най-високия връх на Антарктида (континента), пък днес просто ще се разходим из Антарктика, но вече малко „по-луксозно“. Настоящият разказът е от последната Коледа 2009г. Приятно четене:

По Коледа из Антарктика

Облаци над Огнена земя

Прекосяването на пролива минава по-меко от очакваното.

За първи път попадам в толкова открито море, без суша на хоризонта за толкова дълго време. Два дни! Времето се променя в преливен режим от ясно до облачесто до плътно облачно и обратно. За сметка на това височината на вълните нараства постоянно, но така и не прехвърля нивото на разумен комфорт и пораженията не са повече от две-три разлети чаши вино. От пътниците. Екипажът предвидливо е прибрал хубавите чаши на сигурно, а масите са покрити със специална гумена тъкан, по която да не се пързаля посъдината. А столовете – вързани за пода с вериги, Същевременно сервитьорите не допускат нито един инцидент с цели табли пълни чаши или блюда, балансирайки в синхрон с махалото на кренометъра над бара. Нощем (понятие, което колкото по на юг в пролива проникваш, толкова повече се размива) е по-весело, зашото се налага да съчетаваш съня с упражнение по закрепваме на кревата. Хотелският стандарт на каютата с широки кревати с бели чаршафи изглежда привлекателно в брошурите и на пристанището, но в

пролива на Дрейк,

нещо ти подсказва, че хамаците от времето на въпросния Дрейк и поколения мореплаватели преди него също са имали известни предимства.

Албатрос

А през деня си мързелуваш в топлия салон с големи прозорци или в топлата каюта с голям прозорец и се унасяш с вълните; по сигнал изскачаш с фотоапарата да се опиташ да уловиш някой по-рядък албатрос (но обикновено или не го хващаш в кадър, или го хващаш не на фокус, или го хващаш на фокус, но не е рядък), четеш си южноафриканско криминале, похапваш вкуснотийки три пъти на ден, пиеш чилийско пиво Austral; опитваш се да компенсираш с тичане на лента във фитнес-салончето в трюма (вълнението добавя интрига с произволно разпределение на нанагорнищата и нанадолнищата). И си общуваш с най-различни хора на обяд и вечеря…

Антаркида

Първо слизане на твърда антарктическа земя. На континента.

В района на скалата Спигот пойнт – видим от много далече ориентир в релефа. Пропуснали сме Шетландските о-ви, където силата на вятъра надхвърляла норматива за безопасна като за начинаещи туристи навигация със зодиаци. Пингвините край Спигот пойнт са от вида ивичобузети (Chinstrap, англ., Pygoscelis antarcticus).

Пингвини на Антарктида

Дребнички с бели личица и черна ивица под човката, с която изглеждат като че ли са си закрепили шлем на галвичката. Какъвто им е нужен, предвид че практикуват алпинизъм. От нетърпение да се съвокуплят по-рано от другите, се катерят до билото на рида, което се открива първо от топящия се през пролетта сняг. И после се редуват, кой родител да мъти яйцата, докато другият се спуска по коремче или дупе по снежната писта до морето да похапне рибка или каквото там. И след ден-два се връща и среща предизвикателството да се качи пак там горе и поеме вахтата. И не само че лифт няма, ами и разни туристи му се подсмиват над тромавата походка. Представям си, че за това качване изгарят всичката енергия, добита с похапването на риба. Ех, да се въдеше в морето и шоколадче за повече калории.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version