Archive for април 16th, 2010

апр. 16 2010

Народе! Дайте акъл! (помощ, спешно)

Ситуацията е следната: Един познат с неиздаден още паспорт, но валидна лична карта трябва спешно да замине от София за Виена, което значи, че задължително трябва да мине през Румъния (в Сърбия не пускат само с лична карта*). Освен всичко друго и половината летища в Европа са затворени заради исландския вулкан. Единствената възможност му е […]

11 коментара

апр. 16 2010

Офроуд до Радуй (Пернишко)

Да посрещнем дългочаканате тази година пролет с един офроуд из калта. Приятно четене:

Офроуд до Радуй (Пернишко)

Вчера рано сутрин се разходихме до вилна зона в село Радуй (Пернишко). Избраният път минаваше през Банкя, покрай Клисурския манастир и от там покрай военно поделение по „черен път“. В случая пътя не беше въобще черен, а по-скоро блатист. В началото и в края (където имаше живот) изглеждаше така:

Към Радуй (Пернишко)

По нататък в повечето случай изглеждаше така:

Към Радуй (Пернишко)

В началото имаше закъсал джип и уплашен Голф. Заобиколихме ги. Не след дълго ние закъсахме в снежна преспа, но с блокиран диференциал и малко „напред-назад“ излязохме. По-нататък пътя беше нещо средно между черен път и блато, но все пак бяха минавали други автомобили, чийто коловози помогнаха

Четете по–нататък>>>

No responses yet

апр. 16 2010

Рим – пътуване из древността (1)

Днес ще започнем една разходка из Рим и неговите забележителности, ще споменем и моловете му, но само с добро 😉 Водач ще ни бъде Юрий. Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част първа

В пика на завърналата се в средата на март люта зима ние с Петя и наше приятелско семейство потеглихме към място с повече слънце и топлина. Не, не беше Раротонга, но пък беше дестинация, която ако имате възможност, не трябва да пропуснете през краткия си 70-80-90 годишен живот. Защото, какво са тези годинки на фона на хилядолетната история на един град, поставил началото на цялата Западна цивилизация.

Рим –цивилизаторът на Европа.

Империята, на която дължим благодарности и признателност, че нашият европейски свят не е потънал днес в тинята на деспотизма и тиранията. Дори и ние българите къде волно, къде неволно, сме били докоснати до даровете на цивилизацията благодарение на Източната част от тази империя, наречена от съвременниците ни Византия. Но това е друга, по-спорна история…

Пристигнахме на летище Фиумичино към десет местно време и веднага се отправихме към апартамента, който бяхме резервирали. Т.е. не веднага, а след половинчасово чакане на опашка, за да минем паспортния контрол и десетина минути преди това за ориентация. Тези четирийсетина минути ми дадоха възможност предварително да се потопя в един интернационален туристически дух, в който щях да плувам през цялото ми пребиваване във Вечния град. За първи път през живота си почувствах злостно превъзходство пред американците, когато една група до мен забързано си премяташе един на друг сините паспорти, а аз небрежно си въртях личната карта, с която мога да обикалям от Черно море до Атлантика и от Средиземно до Северно море. Не, че те не могат, ама някак си моят документ беше по-малък, по-домашен. По същия начин се почувствах и на връщане. На гишетата за граждани на ЕС нямаше никого и ние скоростно предредихме разните му там японци, американци и канадци, които си чакаха чинно реда. Ех, туй възгордяване българско… Малко му трябва за да се разпали.

Кварталът,

макар и не точно в централната част, беше доста приветлив, с ниски блокчета и много субтропична зеленина, палми и натежали от плодове портокалови дръвчета при все, че някои растения още не бяха се раззеленили. Тук там се виждаха разцъфнали клони, които създаваха у нас онова еуфорично настроение, което само пролетта може да донесе в изстрадали от петнайсет поредни снеговалежа софиянци. Апартаментът бе някак аристократичен, с високи тавани и просторен коридор, старинен хол и големи стаи. Оборудването на кухнята бе недостатъчно, но пък и не бяхме отишли там да готвим. Явно подържането на хигиена не е сред любимите занимания на италианците, защото в чест на нашето пристигане бяха обрали само прахта по мебелите. Чиниите, чашите и посудата бяха покрити с лек слой мазнина, а в тоалетната чиния се мъдреха остатъците от последното ѝ ползване. Но типично по български да не почвам от критиките, защото всеизвестно е, че това си е наш национален спорт взимащ понякога тревожни размери…

Рим, Италия

Навалица пред фонтана


Забравих критикуването обаче, щом зърнах

фонтана ди Треви

Най-близката метростанция до него е Барберини и се намира на десетина минути път с нормален ход от нея, но това не можах да го разбера в реално време, поради един прост факт.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

Switch to mobile version