Archive for април 14th, 2010

апр. 14 2010

Париж, обичам те!

Заглавието казва всичко. Приятно четене:

Париж, обичам те!

Париж, Франция

От мига, в който разбрах, че ще ходя в Париж, не можех да мисля за друго. Не за Айфеловата кула, обаче. Видях я при първото си пътуване до Франция, преди има няма пет години, но и именно с нея се изчерпваха спомените ми за Париж.

С нея и една разходка по Сена. Изоставахме с графика, затова нямаше време за нищо. Операта, триумфалната арка, Мулен руж, всичко разгледахме през прозореца на автобуса. Освен базиликата Сакре Кьор. Най-красивият ми спомен от Париж. На светлината на залеза. Истинска магия. Ако зависи от мен бих я поставила като задължителна дестинация номер едно в града на любовта.

Сега, обаче, си мечтаех за малки улички, пренебрегвани от туристи, мечтаех си за Монтмарт, но малко преди полунощ, за Нотр Дам

Всичко се оказа в пъти по-хубаво, отколкото си го предсавях.

Париж наистина е прекрасен.

Улиците на Париж

Четете по–нататък>>>

No responses yet

апр. 14 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (3)

Днес ще завършим пътуването на Георги Лозев (автор на „Аз, легионерът“) из Никарагуа и Хондурас. Започнахме с фундаменталния въпрос какво да правим с журналистките, а за последно го оставихме пред границата на Хондурас.

Приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част трета

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Ето как журналистката бе видяла нещата през своя поглед:

Какво чувстваш, когато пътуваш на мотор с пълна газ? 140 километра в час… 160… 180… Ръцете ми се изпотяват, кожата ми настръхва, а вятърът се блъска в лицето ми с такава скорост, че бузите ми се дръпват назад и танцуват със звука на скоростта. Когато влизаме в завой, светът застава на една страна, а аз съм почти паралелно на земята, сякаш изведнъж гравитацията е изчезнала и ме обзема това ужасно чувство, че ще се размажа по асфалта, като масло върху филия хляб.

Стискам силно зъби, за да задържа колкото се може по-стабилна челюстта си. Вместо крака чувствам два хамака и ме е страх, че сърцето ми ще изскочи през устата от толкова туптене.

Няма връщане назад. Един път качена на Харли, трябва да продължа пътуването. Вече бях казала „да”, за да премина 470 километра заедно с клуба на „Буталата“ до Тегусигалпа, където те щяха да участват във „Biker fest 2010”.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version