Archive for април 13th, 2010

апр. 13 2010

Берлин по Нова година (2)

Продължавам с пре-дългия си разказ за Берлин. Започнахме с малко философстване, а сега ще продължим със забележителностите. Приятно четене:

Берлин по Нова година

част втора

През последващите години в Берлин е разгърнато мащабно строителство и са излети маса пари, за да може градът отново да добие единен вид. Предишния път, когато ходих там, на Потсдамер платц имаше само два небостъргача насред голото почти поле, останало след махането на Стената и предзонника, докато сега този площад практически е новият център на града. Хубавото е, че новите сгради, въпреки пълната си новост, запазват стила на Берлин отпреди войните – леко модернистични, леко декадентски, навяващи мисли за интересни филмови проекти.

Потсдамер плац (Potsdamer Platz) – Берлин, Германия

Потсдамер плац (Potsdamer Platz)

Пързалка в центъра на града. Авторът, все още дебел, едвам се катери по пързалката, построена за Коледа и Нова година на Потсдамер плац (2010г). Сградите отстрани са построени съвсем наскоро, защото не се виждат на снимките от старата ми командировка. А до пързалката имаше прекраааасен Коледен пазар с вурстчета и греяно вино 🙂

Потсдамер плац (Potsdamer Platz) – Берлин, Германия

Забележителности, които си заслужават или поне, които ми направиха впечатление за малкото време, прекарано в Берлин. Подредбата е смес между поредността, в която ги посетихме и личните ми предпочитания – т.е. няма никаква подредба:

Berliner Dom или Берлинската катедрала

се намира между Унтер ден Линден и Александер плац, точно където улицата минава над реката. Много интересна катедрала – всъщност е протестантска, най-голямата в града и аз лично очаквах нещо доста по-скромно като вътрешно устройство. Иначе като размер е от порядъка на Александър Невски – е, може да е малко по-малка, но по-важното е, че отвътре е разкошна, което ме навежда на мисълта, че и протестантите харесват красивите и богато украсени църкви 😉 Всъщност след Реформацията Прусия е била един от бастионите на протестантството, а като си помислиш, че е имала и сериозни имперски амбиции – нормално е. В днешни времена около 22% от жителите на Берлин се определят като протестанти и са най-голямата верска общност в града. Католиците са доста по-малко и също имат собствена голяма катедрала, която даже се вижда от протестантската – на един съседен площад е, но Берлин не е прекалено гъсто застроен в центъра си, така че се вижда. Хората с юдейско вероизповедание са около 16х (преди войната са били над 100х). Има и българска православна черква.

Берлинската катедрала (Berliner Dom) – Берлин, Германия

В Берлинската катедралата са погребани и някои от пруските крале, кралици и курфюрсти – в чудовищно големи саркофази, намиращи се до входовете.

Беше пълно с народ, но общо взето беше тихо. Т. Ни разказваше, че в свободното си време с приятелката си пеят в хора към българското посолство и че са ги канили да пеят в Берлинската катедрала български църковни песни. Вътре все още имаше украсено коледно дърво с много красива звезда на нея и тогава ми направи впечатление, че коледните звезди в България и в западния свят се различават – нашите изглеждат като модификация на петолъчката, докато онази си прилича на звезда от рисуван филм.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

апр. 13 2010

Берлин по Нова година (1)

Крайно време беше да продължа и аз с писането на пътеписи – няма само да лежа на лаврите на другите автори, я! 😉 Днес в две части (защото ме е хванала логореята и първата част е почти само празни приказки) ще ви разкажа за моята Нова година в Берлин. Знаете, че имам навика много да се отклонявам в странични наблюдения, и ако усетите, че много бия встрани, прескачайте абзаца. Приятно четене:

Берлин по Нова година

част първа

Имам особено отношение с Германия.

Т.е. страната едва ли има изобщо някакво отношение към моята персона, но моя милост от малък имаше положително отношение към страната на Гьоте. А всичко започна просто – когато играехме на „страни“ (Играта беше модификация на стражари и апаши 😉 на улицата на баба ми, никой не искаше да бъде фашист: останалите участници обикновено избираха България, СССР, Щатите, Англия, че даже и за Франция имаше кандидати, на мен ми ставаше жал за горките фашисти и по този повод аз си избирах да играя за Германия. Като се замисля в днешно време – абсолютно правилно пазарно поведение: да бъдеш единствен там, където другите не могат (или не искат), но тогава го правех само от съчувствие, че никой не иска да играе за тях. Може би по тази причина, когато наш′те ме записваха за предучилищната в Алианса, отговорих „немски“, когато ме попитаха какъв език да ме запишат (изобщо не ме питаха дали да ме записват, но поне ме питаха в коя паралелка да ме запишат ;-)). Така започна по-сериозното ми запознанство с немците и културата им – а знаете, че ученето на кой да е чужд език (а и запознаването с хората) е сериозна предпоставка, човек да не се поддава на предразсъдъците и заблудите, които имаме към всякакви различни от нас нации (като се замислиш – отнася се не само за чужденците, но и за всички, различни от нас) И така лека-полека разбрах и продължавам да го знам, че немците се различават доста от общо приетата представата за тях (като за задръстеняци, например – това е тотално невярно. Иначе като цяло наистина са коректни и работливи)

Като гимназист една от мечтите ми беше да направим екскурзия до ГДР, но точно за нашия випуск, не помня защо точно, ни се размина ежегодната екскурзия до там. А толкова бяхме изучавали забележителностите на (Източен) Берлин в училище… Е, Западния не съществуваше даже и в мечтите ни, както си спомняте 😉

Точно, когато пък баща ми се нави да заминем семейно на екскурзия до ГДР и стана време да влизам в казарма и не ми дадоха паспорт – помните как беше при соц-а.

По-късно вече почна Шенгенския кошмар и първият път, когато влязох в Германия (вече обединена) беше с автобус на път за Холандия, където отивах на гости на холандски приятели.

Първото ми впечатление от Германия

бяха … магистралите, разбира се. Действието се развиваше в 1 или 2 часа през нощта, а по тези магистрали беше по-натоварено, отколкото на Орлов мост в пет следобед– и това в продължение на стотици километри. Това впечатление още не мога да забравя, още повече, че оттогава досега магистралите им продължават да ме изумяват. Няма да ви разказвам пък за потреса, който изпитах, спирайки в Кьолн на автогарата – както знаете, тя се намира под жп гарата, която пък се намира непосредствено до Кьолнската катедрала – още не мога да я забравя…

Във всеки случай тези две първи впечатления още са ми в главата.

По-късно бях известно време на стаж в Дортмунд и всяка събота и неделя обикалях целия регион и можех редовно да виждам катедралата и да се возя с регионалните влакове на Deutsche Bahn (не се смейте, но с регионалните влакове можете за един уикенд да пропътувате от Хамбург до Мюнхен и обратно с един–единствен евтин билет). Стажът ме запозна с готини германци, които знаеха и как да работят и как да се забавляват.

Бранденбургската врата в Берлин

Тогава за пръв път ходих и до Берлин.

Така се случи, че първото ми влизане в столицата на Германия беше от към западната част на тогава вече обединената столица, но т.к. това ми посещение имаше доста неуспешно-сексуален (добре, де – нерелевантно–любовен 😉 оттенък, то и от града нищо не видях 😉

Веднага след стажа започнах работа в една немска фирма в София, която бързо–бързо стана австрийска, но т.к. над нашите ширини все още владееше Шенгенския студ, то и не ми се случи да имам клиенти в немско-говорящото пространство на Европа, въпреки че фирмата ни беше австрийска.

Когато паднаха визите изведнъж се оказа, че в Австрия и Германия имат нужда от подкрепата на българския си офис и така почти година и нещо пътувах почти всяка седмица до някоя от двете страни. Стигна се дотам, че старият ми паспорт преждевременно свърши страниците си без да има и една виза в него – беше запълнен само с печати влязъл-излязъл. От тогава са и пътеписите от Австрия и Виена, но точно Германия някак не ме подкарваше да я опиша (не че не исках, не че няма какво да се разкаже, но всеки път започвах и не можех да продължа – не знам защо).

Тогава успях да се запозная с провинциалната, извън големите градове, Германия (така и не стигнах до града Мюнхен, а сигурно съм бил стотина пъти на летището му. За сметка на това съм бил в доста малки градчета и села на Бавария). И т.к. бачкането в Германия е една идея по-интензивно отколкото в други страни и по този повод не ми оставаше много време за обикаляне. Предполагам, че това е една от причините да не мога да си напиша желаните пътеписи от там – напр.имах клиент, който беше в непосредствена близост до замъка Нойшванщайн (буквално в съседното градче) и за цялото време, което работих за този клиент успях да отделя само два часа, за да видя замъка – и то след края на работното време на последния ден, в който бях там! Аз, естествено, уплътних двата свободни часа, отивайки до замъка, като се качих до мостчето над водопада, т.к. работното време на замъка отдавна беше минало и вътре вече не пускаха Това е положението – немски клиент, акъла ти се взима и нямаш време да се усмихнеш даже 🙂

Имах и една подобна командировка в самия Берлин (това ми беше второто ходене до столицата след онова нерелевантно-сексуалното) – бях две дена там (и още 3 в Хановер) тогава, но, докато бях в Берлин, ситуацията беше: от 8 до 8 в офиса, а после вече е тъмно. А офисът беше в единия от двата (тогава) небостъргача на Потсдамер платц, а хотелът ми беше точно срещу българско посолство (т.е. на 5 минути пеша от там). Та след работа се поразхождах из центъра (цели две вечери!! 😉 ), но общо взето останах с едно недовършено усещане, че нищо не съм видял, а то си беше и вярно. (Тогавашните снимки слагам в настоящия разказ, маркирани с ‘2006г’. Може да се познаят и по липсата на сняг по тях, въпреки, че са си съвсем на място и време, защото онова пътуване беше в навечерието на Нова година. Тазгодишните снимки са маркирани с ‘2010’ и по тях има и сняг) Та общо взето от две ходения до Берлин бях останал меко казано с доста повърхностни впечатления.

Изкуство на ГДР

Както ви казах, не можех да разбера защо ми е трудно да пиша за Германия и за цялото това редовно ходене успях да спретна едно късо разказче и то за да разкажа историята, как си изпуснах всички самолети и как ми помагаха местните тогава. Но истински пътепис се появи едва миналата година, когато ходихме с колата до Нойшванщайн – тук вече си бях турист па макар и самостоятелен и можах да видя и един непознат до този момент за мен аспект на Германия: това е страхотна туристическа страна със страхотно обслужване 🙂 Когато човек ходи по работа там, някак този аспект се изпуска от внимание.

Готиното обаче да ходиш в командировка до там и да работиш заедно с местните е, че те започват да се държат с теб като с германец. Няма да забравя как (май беше в Хановер) с няколко колеги (немци и австрийци) сме отишли на кръчма: лаф-моабет, бири-мири, това-онова и по време на разговора някаква дума или израз излетя от главата ми, та се наложи да го обясня заобиколно и се извиних, че видите ли съм чужденец. Реакцията на компанията беше: че какъв чужденец си ти??? (те много добре знаеха, че не съм местен, нали специално ме бяха викали да идвам от България и работехме заедно вече месеци наред). Тогава реших, че никак не е лошо човек, да пътува, да знае езици и навсякъде да бъде местен, особено в Германия 🙂

Та с чиста съвест мога да кажа, че немците са доста читав народ, поне колкото българите (сериозно говоря)

Продължавайте с четенето на много мъдрите ми мисли>>>

3 коментара

Switch to mobile version