Archive for април 12th, 2010

апр. 12 2010

Какво? Само хиляда ли?

Преди много години, смея да кажа, един наш велик предшественик каза „Невероятно, но факт! Триста души на Черни връх!“ Банално ще е да го кажа, но ние, пътешествениците, щем не щем винаги ще се сравняваме с този пътеписец. Та и сега, по Алеко, мога да кажа

Невероятно, но факт!

Хиляда пътеписа написаха нашите пътешественици!

и в момента четете пътепис номер 1000 в нашия сайт:-)

С Коцето дълго обмисляхме какво да публикуваме като юбилеен разказ и разбрахме, че точно вие, нашите автори и читатели, имате най-голямата заслуга за този юбилей, и затова честта за хилядния пътепис се пада на вас. И така – приятно четене сега, защото следващият юбилей ще бъде на номер 10 хиляди 😉

Пръв снимки и въпроси изпрати Радо

1. Няма нужда да се уточнява колко трудно е да се избере снимката

Корея


2. Бале, нарочно ли вдъхнови един куп хора да пътуват, къде се намираш и къде ти

се ходи?

Ето и отговора на Бале:

Уважаеми Радо, нямах никаква представа, че съм вдъхновил един куп хора да пътуват, съответно – станало е неволно. Намирам се в Берлин (естествено Западен) и бих желал да пътувам навсякъде (с изключение на местата, където се пуцат, защото не съм голям куражлия), но нещо ми е афиф кешовицата.

Поздрави!

Бале

Стойчо, и на тебе много здраве!

Благодаря Бале! Поздрави на Германията! 🙂

3. Стойчо, какви точно бяха пътеписите, които предизвикаха този (и предишния

сайт) и откъде толкова енергия да го поддържаш?

Първият пътепис, за който бих могъл да кажа, че има значение за основаването на двата сайта (сегашния patepis.com и неговият предшественик stojtscho.blogspot.com) е Пътуване до Белград. Идеята да го пиша беше заради колегите ми – имахме клиент по това време там и за да не обяснявам на всеки новодошъл участник в проекта къде-какво-как в Белград, реших да го опиша като най-обикновена инструкция. Още повече, че по онова време (а и сега, все още) Сърбия и Белград в действителност бяха тера инкогнита – ние практически нищо не знаехме за тях, освен ученото от учебника по история и обичайните за Балканите предразсъдъци (не че сърбите знаеха или знаят нещо повече за нас ;-). И затова реших да го напиша – обаче когато започнах писането усетих, че се увличам, че ме кефи и че ми е забавно да го правя 🙂 Резултатът беше един 10-12 страничен пътепис, който така и не показах на колегите – показах го на Коцето и той каза: защо не си направиш сайт?

И така се почна, но не точно с блог – това стана малко по-късно, когато Коцето ми триеше сол на главата защо още не съм си направил сайт?

Опитах да го покажа на едно списание за пътешествия – те го отхврълиха с довода, че „не е в журналистически стил“, тогава ми дойде на ум, че точно това ще бъде и неговият плюс: искам да бъде нежурналистически! Все пак за проба поставих пътеписа в един форум и там събра невероятния по моите разбирания наплив от положителни отзиви. И тогава реших, че Коцето е прав – и направихме блога 🙂

Дотогава вече усетих вкус към този вид писане и към момента на създаването на блога вече се бяха събрали още няколко пътеписа и постепенно започнах да ги публикувам в новия блог, като физически първият публикуван „пътепис“ беше един преработен мейл, който бях пратил като отзив на една малка туристическа фирма, които ме бяха уредили с хотел в Солун. Малко по-късно вече публикувах и пътеписа за Белград, който може да се каже, че е поводът да направя блога.

откъде толкова енергия“ да поддържам блога

Честно казано – забавно ми е. От много малък обожавам географията и историята и цял живот ме е сърбяло да пътуваме някъде. Едно време беше практически невъзможно да се пътува, но за сметка на това човек може и книги да чете, а книгите за пътешествия се наричат пътеписи, нали?

Та отговорът е – доста ми е забавно да го правя, затова 🙂

Коце, защо не си казвал, че си ходил в Сингапур, една от мечтаните ми цели?

Коцето: Главната причина е, че това пътуване беше доста отдавна (зимата на 1995-та, като че ли). А иначе, въпросът е резонен, това е най-якото място, на което съм ходил досега – чисто, подредено, футуристично и въпреки това доста приятно и не много скъпо. Всичко ми хареса в Сингапур – и метростанциите, и метрото по естакадите и монорелсовите влакчета в някои паркове, и островчето Сентоса, и музея, и кухнята и местните индийци, чиято любима кола е белият мерцедес, и местните китайци които говорят помежду си на английски и огромните молове с електроника… еххх, размечтах се. Но виж, може да сканирам снимките от тогава и да ги публикувам, сигурно ще е интересно. Благодаря, Радо, че ме подсети!

Към двамата – как ви се струват пътешествията на българите като цяло, какво значение имат за нас?

Ако някой има наблюдение това сте вие.

Четете по-нататък юбилейния ни пътепис>>>

25 коментара

Switch to mobile version