Archive for април 6th, 2010

апр. 06 2010

Разходка из Барселона: Паркът Гюел и Аквариумът

Отдавна не бяхме ходили до Барселона. Днес из парка Гюел и Аквариума в Барселона наш водач ще бъде Иван.
Преди да продължите, не забравяйте, че наближава юбилейният ни хиляден пътепис и ето начина да участвате в писането му 🙂
А сега – приятно четене:

Разходка из Барселона: Парк Гюел и Аквариумът

Много често, когато съм в почивка, излизам от къщи и посещавам някое от многото красиви кътчета на Барселона. Така, през изминалата неделя, посетих за пореден път парка „Guell“ и реших да направя няколко нови снимки на това фантастично място. В „Picasа“ имам публикуван кратък фотоалбум на този парк, но до сега не съм писал нищо за него. По- долу помествам няколко фотографии с коментар към тях.
Парк Гюел от Гауди  – Барселона, Испания
Докато разглеждах този изкуствено създаден парк, си мислех колко е по-красива България с естествените си природни паркове, които ние така и не оценяваме, и не пазим.
Парк Гюел от Гауди  – Барселона, Испания


Това е алеята на художниците. Тук много автори са изложили произведенията си с надеждата някой да оцени и купи от картините.
Парк Гюел от Гауди  – Барселона, Испания

Тези красиви, изкуствено създадени сводове събират много посетители, които се наслаждават на човешкото хрумване. Отгоре над тях минават пешеходните алеи.

6 коментара

апр. 06 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (2)

Продължаваме с пътуването на Георги Лозев (автор на книгата „Аз, легионерът“) с мотор от Никарагуа до Тегусигалпа в Хондурас. Започнахме с въпроса какво да правим с журналистките, а сега продължаваме нататък.

Не забравяйте да участвате в писането на юбилейния хиляден пътепис – остана съвсем малко време!

А сега – приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част втора

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Отново се върнах към мотора си, давайки знак за старт. Някой ми махна с искане да изчакаме за нещо, но този път бях твърдо решен да не правя компромиси. Те ме бяха избрали за лидер на това пътуване и ако още искаха да ги водя, трябваше да ме последват.

Дадох знак и моторите забръмчаха. Потеглих шумно и рязко, поемайки риска никой да не ме последва, но от двадесет и три мотора все някой щеше да тръгне. Знаех, че не съм единствения, който бе недоволен от вечните закъснения. Армандо държеше да пътуваме заедно и да не се делим на малки групи, за които определено щеше да е по-лесно да останат единни. Чувах шума от двигателите зад себе си и разбрах, че повечето бяха потеглили след мен. Погледнах в огледалото и видях

шосето изпълнено с мотори. В този момент си дадох сметка, че за пръв път ще водя толкова голяма група.

За миг почувствах отговорност за тези хора. Аз избирах скоростта и ги предупреждавах за опасностите на пътя. Повечето от тях бяха придружени някои от съпругите си, други от любовниците, а трети от дъщерите си. Всеки от тях носеше отговорност за човека на задната седалка, а аз по малко за всички тях заедно.

Замислих се, че имаме няколко нови члена на братството, които излизаха за пръв път на подобно пътуване, и намалих скоростта. Залепих стрелката на 120 км в час. Това означаваше, че последните, за да ме догонят, понякога трябваше да вдигат 140-150 км в час. Джовани като опитен пилот трябваше да осигури връзката с мен. В случай на проблем, щеше да изпревари всички и да ми даде знак да спра.

Четете по–нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version