Archive for април, 2010

апр. 28 2010

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (2): Остров Махе

Продължаваме с круиза на Петър из Индийския океан. Започнахме с остров Мавриций, а сега продължаваме с главния от Сейшелските острови – Махе. Приятно четене:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион

част втора

Остров Махе от Сейшелските острови

Ами да довърша за Сейшелите…
Вечерта като се прибрахме съставихме плана за следващия ден. Съветът реши да не се ходи до другите два близки острова – Praslin и La Digue, а да доразгледаме Mahe. Нямахме време. За съжаление. Щото това са уникални места, които непременно трябва да се видят! Националния резерват Vallee de Mai, където може да се види единствения по рода си COCO DE MER. Чакайте да намеря някоя от старите снимки

мъжкия

Сейшелски острови

Сейшелски острови

и двата

Сейшелски острови

А също така и най-невероятните плажове /плажът Anse Lazio на Praslin е в топ десятката на света, а Anse D’argent на La Digue направо спира дъха – там пък са снимани много от високобюджетните еротични продукции/

Както и да е!

Имахме още много какво да видим на Mahe.

По колите и на път!
Пресякохме отново острова от другата, западната страна. По пътя спряхме да пием чай във фабриката за чай. Тя е високо разположена /към 800 метра/ и се намира точно по средата на острова. Оттам се открива прекрасна гледка към заливите в ниското

Сейшелски острови

Спуснахме се към брега…

Четете по–нататък>>>

3 коментара

апр. 28 2010

Сантяго де Компостела: Пътеписите на един театрал

Отдавна не бяхме ходили до „нормалната“ Испания. Днес Елица ще ни разкаже за един театрален фестивал в столицата на Галиция – Сантяго де Компостело, за да видим още веднъж, че понятие „нормална“ не може да бъде казано за страна като Испания. Приятно четене:

Пътеписите на един театрал: Сантяго де Компостела (Испания)

Сантяго Де Компостела – някъде в Галиция между театъра, пилигримите и усещането за абсолютната свобода

Сантяго Де Компостела е град в Испания.

Сантяго е столицата на областта Галиция – граничеща на запад с Португалия, Галиция пък от своя страна се е разположила на северозапад от шумния Мадрид. За лекота на пътешественика-кратък ориентир – час път с авиолиниите ИБЕРИЯ от Мадрид. Местните казват, че ако искаш да се посветиш на светите места като Рим, Йерусалим, то непременно трябва да се отбиеш и в Сантяго-град на апостола Яков, изобразяван като пилигрим с широка шапка, украсена с голяма мида, обслужващ се с дълга тояжка и тежко наметало. Ако не се сещате къде беше Галиция, си спомнете за малкия град Ла Коруня и за потресаващия филм с участието на Хавиер Бардем „Морето в мен”. Сега вече сте наясно, че ще си говорим за хора с богата душевност, с нехарактерна за представите ни, свързана с испанците интровертност и задълбоченост. Ето такива са галицианците – тихи, спокойни, свободни в усещането си за времето като константна величина.

Сантяго де Компостело, Испания

Аз се озовах в Сантяго случайно, или не съвсем-имах покана да участвам в семинар на млади критици, организиран от световната асоциация на критиците, в която членувам близо година. Поводът бе

фестивал на театъра на Галиция- FIERA GALEGA DAS ARTES ESCENICAS

-2007-23-27 октомври 2007.

И естествено отново се срещнах с португалския си гуру по театрална критика Пауло Едуардо Карвальо – харизматичен мъж, с изискана външност, поведение и чаровна трапчинка на бузата. С Пауло се познавам от подобен семинар в Порто, проведен през 2004 на фестивала P.O.N.T.I. Пауло се грижеше за нас като баща, а ние млади и зелени критици от Канада, Белгия, Швеция, Унгария, Чехия, Словакия и България, обменяхме критически флуиди за спектаклите от фестивалната програма, за театралните практики на държавите, чиито пратенци на добра театрална воля бяхме.

Четете по–нататък>>>

One response so far

апр. 27 2010

При комшиите на гости (Истанбул на Нова година) – продължение

Днес ще продължим с втората част от впечатленията на Пипилота от Истанбул по Нова година. В началото разгледахме някои забележителности на града, а сега продължаваме с разходката. Приятно четене:

При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)

част втора

Общо взето оръшкахме най-важните забележителности на Истанбул и, преди да ви заведа до нашата част от града, ще ви споделя някои наблюдения за това, какво сме взели от турците през петте века робство и какво не сме.

Истанбул, Турция

Едно нещо със сигурност не сме взели и то е работливостта. Тия хора се скапват от работа. Вечер, когато свърши нормалното работно време уличките се препълват с хора на импровизирани сергийки и всеки продава…нещо, каквото и да е, само алъш вериш да има. Обувки ли ще са, цигари, плодове и зеленчуци, ядки, парфюми.

Истанбул, Турция

Пред джамиите забелязах едни мъже и жени да седят на столчета, а пред тях едни панички, наредени една върху друга – доста време ми трябваше докато вдена, че не продават някакви питки, а тепсийки с жито, което да купиш и да хвърляш на гълъбите. Продавачите на чай с придвижващите се чайни също са доста впечатляващи.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

апр. 26 2010

По Великден на остров Тасос

Става топличко и вече става време да тръгваме към Гърция. Мисля, че с този разказ за Великден „откриваме сезона“ – приятно четене:

По Великден на остров Тасос

Планирахме да тръгнем към 16:30 ч. от работата ми в Бизнес парка – аз, Алекс, Вельо и Вили. В крайна сметка се реорганизирахме и началната ни точка на тръгване бе кафето на брат’чедката в Дианабад с уговорка в 17:30 ч. Първо дойде Вельо с половината си багаж, разтовари се и отиде да си кара колелото и другата част от багажа. Появиха се и Алекс и Вили, започнах да товаря и подреждам багажа, качих четвъртото колело на багажника от горе, качих три метровата греда за парапет за селото и ги вързах добре с ластици и остана да опаковаме последните багажи и да слагам багажника за останалите три колела отзад на теглича с багажника.

В крайна сметка в 19:00 ч. тръгнахме в пълен състав и с усмивки в посока село Илинден, което се намира до новооткрития ГКПП Илинден на Гръцката граница, където планирахме да преспим в къщата на брат’чедката. Реших да минем през с. Бистрица, с. Железница, с. Ковачевци, с. Поповяне, с. Белчин, гр. Клисура, гр. Сапарева баня и да излезем на гр. Дупница – Града на фармацията, както казват табелите на входа на града. Около 20:15 ч. вече излизахме от Дупница и се устремихме към гр.Гоце Делчев, където планирахме да направим последното зареждане на газ преди да излезем от България. В Банско се завъртяхме малко за да напазаруваме последни неща за гръцко, както и нещо за вечеря, като в процеса на търсене на магазин се допитах до една полицейска патрулна кола, спряла пред районното управление.

Около 23:00 ч. влезнахме в с. Илинден,

като на входа на къщата ни посрещна братовчеда на Петко. Настанихме се, запалихме печка, направихме си за вечеря, похапнахме и си легнахме. На сутринта ни посрещна чудесното слънце, козите на дядото, който живее зад нашата къща и двама цигани, които търсеха желязо за изкупуване. Ние им обяснихме, че само сме на гости и нямаме желязо, което да им дадем.

Това чудовище живее в къщата, а именно на гърба на входната врата…

Илинден, България

След като закусихме с лютеница, майонеза и мухлясал хлебец, бяхме (не)приятно изненадани от появата на двама младежи от ромски произход, които се увъртаха около колата, с колелата на багажника, търсейки нещо за вторични суровини, я желязо, я нещо друго, но бяха смутени от появата на Алекс, която извика на шега: „Ще ни крадат колелата“ и ние всички се появихме на терасата. Момчетата събират отпадъци, които връщат на вторични суровини, за да изкарат някоя стотинка. Питаха ни дали колелата ставали за вторични, но после се замислиха на глас и си казаха: „Ааа, те сигурно 100 лева струват тези колела, не можем да им ги искаме“ без дори и ум да им го побира, че „тези колела“ на практика струват 25 пъти повече от тяхното предположение.

Четете по–нататък>>>

One response so far

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version