Archive for март 23rd, 2010

мар. 23 2010

На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn

Днес, мили деца, ще продължим миналогодишната традиция да разказва за концертите, на които са били зрители и слушатели нашите автори. Днес Жоро ще ни заведе до Белград на концерта на Рамщайн, провел се миналата седмица в Белград Арена в столицата на Сърбия. Приятно четене:

На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn

В Сърбия, след концерта на Рамщайн: Jedan je Ramštajn

„Чакането приключи. В ушите ви звучи една легенда”. Думите от песента “Rammlied”, откриваща последния албум на Рамщайн, прозвучават в препълнената “Арена Белград” точно в 9 ч. вечерта на 20-ти март. Само преди секунди момчетата от групата са пробили с чукове дупки в декора на сцената и са се подредили в мрачна редица под оглушителните аплодисменти на над 20 хил. фенове. Чакането наистина е свършило, колкото и нескромно да звучи тексът.

А Рамщайн са легенди и го доказаха категорично в Белград – часове след концерта в сръбския новинарски сайт “Блиц Онлайн” се появява материал, лаконично озаглавен “Йедан е Рамщайн!”.

Преди концерта на Рамщайн в Белград

Автобусът с 50 български фенове

тръгва от София в ранната сутрин по добре познатия на много от тях маршрут. Групата е разнородна – мъже с прошарени коси, младежи с еднакви тениски, изпъстрени с щампи от албумите на германската шесторка, жени в полувоенно облекло. Всеки показва билетите си, купени още преди официалното потвърждение, че Рамщайн ще свирят и у нас през юни в рамките на световния фестивал Sonisphere.

Нашата малка група бързо нараства с разни странни птици от съседните седалки. До мен е Мартина, която целият автобус любезно изчака на тръгване, Зори, която има рожден ден и е спала само 3 часа, а до нея пък е Ива, която си има шина на ръката, но не я е страх от сръбските фенове-хулигани. Пред нас е Явор, зад нас е Гаро – ветеранът от един куп концерти, наоколо спят или четат мъжки списания още фенове. На границата минаваме сравнително бързо, а аз съм щастлив, че огромното ми желание за 20 градуса жега се сбъдна на 100%.

Концерт на Рамщайн в Белград

По бензиностанциите в посока

Белград

са се скупчили коли и мотори с българска регистрация – подобно на концерта на AC/DC в сръбската столица през май миналата година, българското присъствие и този път ще е внушително. Това отговаря на въпроса на Мартина: “Дали има шанс да видим познати в Белград?”. Отговорът е: „Има”. Тя самата видя. В съботния следобед трафикът в Белград прилича на София в делничните пикови часове. Колоните от превозни средства са километрични и практически са блокирали централната градска част. Все още почти нищо не предвещава гръмотевичното шоу, което ще последва топлия пролетен ден, освен суетнята на работници и тежки подемни машини около

Арена Белград

Гледайки модерното спортно съоръжение на съседите, българските фенове въздишат: „Mетро си нямат, ама я гледай каква зала! В София скоро няма да доживеем подобно нещо“.

Четете по-нататък (има и много яки снимки:)>>>

3 коментара

мар. 23 2010

Китай – един подарък за рожден ден (1)

Днес започваме един пътепис за новото чудо на световната икономика – Китай. Страната ще ни представи Левена. Приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част първа

Пекин

Не знам кой и кога е казал, че четиридесетият рожден ден не се празнува. Не знам и защо го е казал. Навярно е бил доста уморен от безкрайните пожелания или почерпки; възможно е и да е нагазил дълбоко (макар и твърде рано, според мен) в така наречената криза на средната възраст. Но знам, че за мен това беше едно от най-тъжните поверия, които трябваше да спазя. Аз, която твърдо вярвам в идеята, че живот без празници е като дълъг път без страноприемници и не само не пропускам отбелязването на някой празник, но и когато броят им осезателно намалее, винаги намирам повод да си създам такъв – я ден на бездомните кучета, я рожден ден на гълъба върху перваза на съседката, я някой Световен ден

Глобуси

Обещах, че няма да празнувам 40-годишнината си.
И тогава получих Подаръка. Най-Подаръка.
Точно за него искам да разкажа:

11 дни в Китай

Китай


Вярвам, че ви е познато усещането да сте в центъра на някакво случване и въпреки това да сте убедени, че то изобщо не се случва на вас. Нещо повече – от деня на връщането ни измина точно една година, два месеца и двадесет и три дни, а аз все още не съм убедена в реалността на случилото се. И едва днес се почувствах готова да разкажа за това пътуване. Хм… случайно ли на един ден разтърсваща емоция се падат около 40 дни време за приемането ѝ?

Тръгнахме на 29 октомври от Аерогара София.

Съвсем скоро четох, че едни от най-ефективните стачки били тези във Франция. Май е вярно – точно поради една подобна ефективна стачка на френските авиолинии по онова време, се наложи да пътуваме до Франкфурт, откъдето трябваше да продължим до Пекин, а не както бе обявено първоначално – до Пекин през Париж. Много близка моя приятелка казва, че страда от пространствен идиотизъм. Е, страдаме от едно и също „заболяване“, поради което доста често използвам израза „През Париж за Дървеница“ (просто няма такива засукани пътища, по каквито успявам да стигна от точка А до точка В). „През Франкфурт за Пекин“ ми се стори подходяща замяна.
Бях подготвена психически за повсеместното „No smoking“ или поне така си мислех. Постепенно, като хрътка на лов, се научих да откривам местенцата, на които безнаказано да унищожа една-две цигари. Неуместно е да ви занимавам с терзанията на един заклет пушач и няма да го правя повече, обещавам (едно изключение – когато по-нататък стане дума за Хонг Конг).

Франкфуртското летище е най-голямото в Европа.

Всяка минута излитат по два самолета нанякъде. А преди да кацнем… попаднахме в задръстване. От което и прозорче да надникнех, се виждаше самолет. Започнах да се оглеждам за летящи катаджии и никак нямаше да се учудя, ако видех някой.
Най-после кацнахме. Портали, гейтове, секции, гишета, Терминал 1, Терминал 2, Sky-line между двата… След диво препускане и неколкократно „Excuse me, can you tell us where is…“ открихме гишетата на China Air. Симпатичен младеж с приличен английски ни заобяснява, че нямаме потвърдени резервации, а места в самолета няма. Предлага ни да ни впише в листата на чакащите, а ние да виснем пред гейта и да се молим някой от вече записаните пътници да не дойде.
Групата ни се състоеше от общо 30-ина души. Разделихме се още в София и една част заминаха за Мюнхен, друга за Москва, а ние – прелитащите през Франкфурт – бяхме точно 10. Петима от малката ни групичка решиха да рискуват и зачакаха пред гейта. Останахме петима, между които двама – с перфектен френски, един – с достатъчен немски, един – с много добър гръцки и руски, а всички общо – с приличен английски. По-късно се оказа, че ако не знаехме толкова езици и си бяхме останали да чакаме, щяхме да пристигнем в Пекин навреме, с останалите. Но след няколко градиращи телефонни разговора с фирмата-организатор, хукнахме да търсим гишето на Air France и обяснение за липсата на резервации. Гишето, с извинение, се оказа на франкфуртска си майна. Затова и не успяхме да се върнем за полета, когато останалите да чакат пред гейта ни звъннаха и ни казаха, че места в самолета има и те се качват.

Е, всяко зло за добро (с присъщия ни оптимизъм си казахме ние), поне ще си починем. Резервирахме си места за полета на следващата сутрин и пренощувахме в съвсем приличен хотел, любезно предоставен ни от стачкуващите френски авиолинии.

Четете по–нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version