Archive for март 10th, 2010

мар. 10 2010

София – Прага – Берлин лято 2009 (1)

Продължаваме с европейския пътепис на Ивайло. Прочетохме предисторията на това пътуване, а сега палим мотора (в случая – Ауди) и даваме газ към Прага. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

част първа

Май месец 2009 г. след много години търпение най-накрая успяхме да се сдобием с малко по-нова кола. Ауди А4 Авант 2003 г. с турбо бензи и 4х4. Как ме кара да се усмихвам този автомобил! Но стига съм се фукал и да продължа.
Мой много добър приятел работи в българското посолство в Берлин и все ми повтаряше, че ако разбере, че пак сме отишли до Прага и не сме „прескочили“ до Берлин (350 км) ще ме убие. 🙂
Решението за лятната отпуска окончателно беше взето. Имахме колата, с която да се пътува спокойно (все пак климатроника при августовските жеги е задължителен), имахме две седмици отпуск, имахме отново покана за Прага, както такава и за Берлин и маршрута сам се подреди. София – Прага (оставаме няколко дни и зяпаме), Прага – Берлин (тук заделихме само един дълъг уикенд от петък до неделя, защото моя приятел е с кофти работно време), Берлин – Прага и Прага като отправна точка за някой друг град.

На 02.08.2009 г. (неделя) в 03.30 ч.

тръгнахме от София за Прага.

Пътувах с колата, но новата, т.е. Аудито. Аз и жената, и един куфар. Нямахме много багаж като цяло. Вода, сандвичи, кафе бяхме приготвили от вкъщи.
Маршутът беше проверен през ВиаМишелин и вкаран в навигацията.
Влизането в Сърбия стана през Калотино, оттам към Ниш през Белград, Нови Сад и към унгарската граница. Тази отсечка е около 590 км като на три места има Путарини (платени магистрали). Първата е 8 евро, втората е 3 евро и последната (посока Унгария) е 4 евро. Ако човек си спазва ограниченията няма никакъв проблем с полиция. По магистралата ограничението е 120 км/ч и съм си позволявал само при изпреварване да вдигна над 140 км. Като цяло не мога да кажа, че съм бил светец, но не съм карал никъде с повече от 10 км/ч над ограничението.
Пътищата в Сърбия не са върха на сладоледа, но като цяло са доста по-добри от нашите. На много места има ремонти и безумното ограничение от 40 км/ч, което е хипер изнервящо, особено на връщане, когато зад теб са останали 1000 км пробег и 10 часа зад волана.

В Белград явно бяхме доста рано

и не хванах час пик. Минава се през самия град. Имаше коли, но всички се движеха с ограничението и колоната си се движеше без никакво забавяне.

Блок в Белград, Сърбия

П-образен блок край магистралата в Белград

Някъде след Нови Сад заредих за първи път. Да кажа, че по целия път на отиване плащах навсякъде в евро. Със сигурност на бензиностанциите те маркират по дървен курс, но пък като те изцакат на чейнджбюрото с някоя комисиона или нещо подобно май пак е същото. Колата събра 38 л 95Н и платих 43 евро. Бензиностанцията беше OMV.

Към 10.30 ч. (вече местно време) пристигнахме на

сръбско-унгарската граница

Бях във възторг, защото се движех по-бързо от предварителните ми сметки за необходимото време, а и поради факта, че няма много магистрали и средната скорост беше сравнително ниска, Аудито даде уникалния разход за тази отсечка от 6.4 л/100км. Все пак говорим за кола 1.5 тона, 163 кс и двойно предаване. май пак се фукам!? 🙂

Но тук започна кошмарът. На вън беше 38 гр., а опашката от коли – около 4 км. Повечето хора бяха изгасили двигателите и при малките предвижвания напред си бутаха колите. Реших, че един път съм тръгнал на почивка и в тази жега няма да мъча нито мен, нито жената. И така около 4 часа колата работеше постоянно и климатикът бълваше „пингвини“. Причината беше в унгарските митничари. Като първа граница на ЕС проверяваха щателно всяка торба, сак и куфар. Търсят основно контрабандни цигари и алкохол. Разбирайте такива без бандерол.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version