Archive for март 9th, 2010

мар. 09 2010

Истанбул по Нова година(1)

Днес ще отскочим до близкия до сърцата ни Истанбул. Ема ще ни разкаже за него от посещението ѝ там на последнота Нова година. Приятно четене:

Истанбул по Нова година

първа част

Ще взема да разкажа как с приятели , които са семейство, решихме да заминем в Истанбул и там между другото да посрещнем и Нова година. С приятелката ми се държим като съученички, макар и аз да съм на годините на майка ѝ. А съпругът и, идеално се вписва в понятието „сродна душа”.

Потеглихме с колата на семейството на 28.12. Красиво синьо „Пежо“ на малки години с огромен багажник дълбок и широк, натъпкан до пръсване под причина на стремежа ни да си носим толкова вещи и дрехи, като че ли се евакуирахме.

Пристигнахме по тъмно и попаднахме на огромен бавно движещ се и плътен, но не и спиращ поток от коли, строени в колони, които напредваха като кротко стадо, знаещо къде отива. Целта на всички беше да минат по единият от двата моста над Босфора към азиатската част на града. Ние също натам, към моста Фатих Султан Мехмет, защото оттам щяхме най-безпроблемно да се озовем в квартал Еренкьой, където щяхме да се настаним за 5 нощувки. Колите движещи успоредно с нас бяха чисти, хубави на вид и в тях пътуваха хора, които нито свиреха с клаксони не се подаваха от прозорците, за да се пустосват и благославят да девето коляно. Нямаше и хора, които да отварят прозорците на колите, за да изхвърлят отвътре бутилки от минерална вода, фасове, чаши от кафе или опаковки от чипс. Имаше няколко ловко движещи със скоростта на колите момчета, които носеха нанизани на нещо като точилки, обвити в найлонови пликове пресни хрупкави оваляни в сусам гевреци и ги продаваха . Имаше много гладни хора, с точни пари, които си купуваха и дъвчеха на път към мястото към което се стремяха да се придвижат.

Бяхме попаднали в най-лявата лента и когато стигнахме моста пред нас отвориха сигнализирана с каучукови конуси още една лента в посоката, в която отивахме.

Преминахме на територията на платното за насрещното движение и и се оказа, че извадихме късмет, защото се придвижвахме с по-голяма скорост от другите.

Жилищен квартал на Истанбул
Жилищен квартал на Истанбул
Жилищен квартал на Истанбул

За квартала в който се настанихме, мога да говоря много. Жилищен квартал за много хора, с високи красиви блокове, с прекрасно поддържани фасади, с чисти оградини дворчета, с малки поддържани градинки, с чисти асфалтирани и разчертани и номерирани за паркиране задни дворове и с електронни бариери на алеята за вход изход на колите. Имаше място за всеки.

Настанихме се в апартамент №15, собственост на шеф на фирма, познат на моето приятелско семейство. В този апартамент не се живееше постоянно, но никой не си позволяваше да паркира на мястото с цифра 15.

Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version