Archive for март, 2010

мар. 30 2010

София – Прага – Берлин лято 2009 (4): Потсдам – първа част

Продължаваме с европейското пътуване на Ивайло. Започнахме с Прага, а за последно бяхме в Берлин. Днес ще се разходим из Потсдам съвсем близо до немската столица. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

част четвърта

Постдам

Здравейте на всички.
Бях стигнал до разходката до Потсдам и Сан Суси.
Събота сутринта щракнах изгледа от стаята, в която бяхме настанени от моя приятел в Берлин.

Улица в Берлин, Германия

Пихме кафе и отпрашихме към

Потсдам.

Целта ни за този ден бяха

„Новите градини“ и замъка „Сан Суси“.

Макар че на моменти ми се струва, че беше вчера това преживяване ето, че не мога да се сетя за колко време пристигнахме. По спомен разстоянието е около 40 км. Да предположим, че за около 1 час сме били там.
Пообиколихме, за да намерим безплатен паркинг. Заключихме колите. Намазаха ми голата кратуна плажно масло и тръгнахме.

Плажно масло за голо теме – Берлин, Германия

Минахме покрай сградата на местния университет, където отново имаше място за много велосипеди.

Паркинг за велосипеди – Потсдам, Германия

Размерите са грандиозни. Както на сградите, така и на парка.

Новите градини (Neue Garten) – Потсдам, Германия

Дворец – Потсдам, Германия

Всичко е много чисто и подредено. Лично мен ме издразни отново липсата на кошчета. Въпреки това пак беше много чисто. Само дето на мен като един много страстен пушач ми се налагаше да си мъкна фаса в ръка в продължение на стотици метри, за да го изхвърля.

Четете по–нататък (има много снимки)>>>

3 коментара

мар. 29 2010

Китай – един подарък за рожден ден (2): Сиан

Продължаваме с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин, а днес ще продължим към Сиан (не сте го чували? мда, има само 2-3 милиона жители 😉 Приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част втора

Сиан

Градовете са като книги.
Някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и такива, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив.

В духа на това сравнение, Китай беше една огромна, неизчерпаема библиотека, в която успях да надникна съвсем за кратко, препълнена с всякакви книги – малки, стари и оръфани, с пожълтели странички; огромни и внушителни луксозни издания; книги с впечатляващи корици и дълбоки съдържания…

Град Сиан (Xian), Китай

Благодарна съм, че в това безкрайно разнообразие, попаднах на

Сиан

Сиан беше плашещата с размерите си книга (почти три милиона жители и около 10 хиляди квадратни километра площ); книгата, изпъстрена с невероятни илюстрации, със запомнящи се образи и герои, с изключително богато и вълшебно съдържание.

Молитвени срещи в китайски храм – Сиан (Xian), Китай

Във втората част за Пекин споменах Гуъ Коо Чин-Гоша – нашият екскурзовод в Сиан, без който впечатленията от този град едва ли биха били това, което са, и който с живописния си руски език успя не само да ни омагьоса, но и да разгърне пред нас голям брой страници от историята на родния си град.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

мар. 29 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (1)

Идва пролетта и затова и ние днес откриваме мото-сезона. Разбира се, няма да се ограничаваме с близките 2-3 хиляди километра, а направо ще прескочим до Америките, където освен мото-сезона, ще открием за пръв път на нашия сайт и Хондурас. Наш водач ще бъде Георги Лозев, автор на книгата „Аз, легионерът“. За похожденията му във френския Чуждестранен легион ще прочетете в книгата му, а днес той ще ни разкаже за вече мирния си живот като мирен „пенсионер“ в Никарагуа, пътуващ за Тегусигалпа, столицата на Хондурас. По моторите и приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част първа

Какво да правим с журналистките?

Бях се опънал на хамака и дремех, когато Армандо ми звънна да ме предупреди, че е поканил една журналистка да ни придружи на събора в Тегусигалпа.

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Аз бях ковчежника и държах касата на „клана”, така че трябваше да предвидя пари и за още една стая.

– Стая ли ще и плащаме? Що бе толкова ли е зле, че никой не иска да спи с нея? – запитах аз прозявайки се.

– Напротив, гаджето е супер, ама събуди се и ме чуй! Тя е журналистка от вестник „Ла Пренса“, които издават всеки две седмици едно луксозно списание „Магазин“. Те са най-четените в Никарагуа и искат да пишат за нас. Аз им казах, че ако искат да пишат, трябва да пратят журналистката да попътува с нас, за да усети атмосферата, иначе нищо няма да стане. Гарантирах им, че ще се грижим за нея и че никой няма да я притеснява.

– Добре, добре почвам да схващам, искаш да си влезем в ролята на наполовина рицари, наполовина бохеми. Кой ще я вози?

– Ти каза, че ще пътуваш сам и си мислех…

– Не си го помисляй, реших да пътувам без „раница“ (в нашия жаргон „раница“ е гаджето ти, което се залепва за гърба ти), защото ме избрахте за лидер, а и така се чувствам по-спокоен. Ще пътувам със „Сянката“ (моторът ми Хонда Шадоу 1100СС), който е така преобразен, че няма много място за втори човек.

– Да знам, друго си е да пътуваш без „раница“, но повечето от нас са решили този път да вземат жените си. Организираме нещо като семейно пътуване и ще бъде по-спокойно

Четете по–нататък>>>

4 коментара

мар. 26 2010

Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата

Продължаваме с разходката на Емилия до Истанбул. Днес ще се разходим край Галата. Приятно четене:

Истанбул по Нова година

част трета:

Разходка край Галата

Продължих разходката си и се отправих пеша към мястото , където очаквах да се намира Генуезката кула , по–известна с името «Кула Галата».

Вървях по изкачващи се тесни улици, по които деца играеха на платното, защото не се забелязваха превозни средства.

Улиците на Иситанбул, Турция

Улиците на Истанбул, Турция

Вървях по усет и все търсех знак , поне табелка, които да ме насочат към целта. А поради тестните улици плътно застроени с красиви сгради ,без дворчета, изправящи се като стена, колкото и да се взирах, не можех да мерна върха на кулата.

Четете по–нататък>>>

16 коментара

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version