Archive for март, 2010

мар. 31 2010

Белгия – първи нефризирани впечатления

Днес Ива ще ни разкаже за първите си пресни впечатления от Белгия и белгийците. Ценността им е, че са напълно неподправени и нефризирани. Предупредих ви 🙂 Приятно четене:

Белгия

първи нефризирани впечатления

В средата на 3-тата седмица от обучението ми тук. Вече мога да кажа някои добри и много повече лоши неща за Белгия. Възможно е аз да съм дошла с прекалено големи очаквания тук, но

тази държава не струва. По ред причини, като основната сред тях са хората.

Бях писала, че разбирам писмения фламандски, защото има някои допирни точки с немския. Е, след 3 седмици започнах да разбирам и говоримия. И по-лошо за мен. Преди два дни се случи, един преподавател, мислейки, че никой от еразмусите не го разбира, се

обърна към белгийската част от групата и се изказа доста високомерно, да не кажа направо „презрително“ за нас.

Същият този некадърник с голяма гордост обясняваше, че в момента в университета правели едни разработки за очистване на вода. Надявам се, че тогава аз съм сдържала презрителната физиономия, защото тези разработки, които те тепърва ги правят, в България сме ги внедрили преди повече от 30 години и даже ги изкарваме от употреба като скъпи и неефективни. Дълго е за обяснение, пък и не е тема на блога да разказвам надълго и нашироко как се очистват отпадни води. Идеята е, че технологиите са стари и добре познати. Ядосах се на това, че този некадърник се държеше все едно ние идваме от пещерите. А от моя гледна точка, той тепърва ще има да слиза от палмата. Не ми се обяснява колко пъти и къде по-прикрито, къде по-открито демонстрираше някакво необяснимо за мен самочуствие, често под формата на въпроса: „Виждали ли сте някога подобно нещо?“.

Четете по–нататък>>>

32 коментара

мар. 31 2010

Екскурзия до южната ни съседка Турция и до единствения в света град на два континента – Истанбул

Днешния пътепис ще ни отведе отново до нашите съседи. Приятно четене:

Екскурзия до Истанбул

Тебе пoем, тебе благословим,

тебе благодарим Господи,

И молим ти ся Боже, Боже наш

И молим ти ся Боже, Боже наш!

Започвам пътеписа с тази благодарствена молитва за всичко добро, което ни се случи през това пътуване.

На 30.08.2009г. се събрахме в Асеновград пред нашата църква „Св.Богородица Благовещение“ за поредната екскурзия.

Отец Тодор се помоли за здраве и лек път на всички участващи в пътуването. Направи водосвет и ни благослови със светена вода, наляхме си от нея и се качихме на рейса, който ни чакаше пред Каварджията.

Взехме си довиждане с близките, които ни изпращаха и в 23 часа рейса потегли по набелязаните маршрути.

Движим се по цариградския път с посока Турция.

Нощта е тиха, спокойно пътуваме. Минаваме през Поповица, Първомай, в далечината се виждат светлините на Хасково, през Харманли, Любимец и стигаме до българската митница на Капитан Андреево. Спираме за митническите процедури, даваме международните си паспорти (Турция не е член на Европейския съюз). И след задължителната проверка минаваме на Турска територия на митница Капъ Куле. Отново задължителни проверки и вече потегляме по уредените магистрали в Турция. В далечината се виждат светлините на Одрин, той е само на 14 километра от България. Движим се по осветени магистрали. Почти всички в рейса са заспали. Минават часове и към 5 часа на 31.08.09 започват да се виждат светлините на Истанбул нашата първа цел от пътуването ни в Турция. Зазорява се. Движението става по-интензивно. Вече сме навлезли по булевардите на същинския град. Възхитени сме от чудесните пътища, цветни градини и паркове. Навсякъде се виждат джамии и техните минарета (сякаш са ракети, готови за излитане в космоса).

Света София – Истанбул, Турция

Истанбул значи „влизам в града“.

В буквалния смисъл сме вече в европейската част на града. Движим се но централните булеварди и разминаваме се с трамваи, тролейбуси, много леки коли. Започва работната седмица и всеки бърза към работното си место.

Най-после спираме до улицата където се намира хотела в който ще преспим 3 нощи. Хотелът се казва „Ладен“. Започнахме да се настаняваме по стаите. Стаите са с 2 или 3 легла, обзаведени с хладилник, климатик, телевизор. Първо използваме банята, за да се освежим след дългото пътуване. До 12 часа се настанихме, починахме и тръгнахме цялата група на разходка из центъра на града. Насочваме се към площадът „Хиподрум“ или Султан Ахмед. Този площад се явява душата на Турция в Истанбул. Възхитени сме от красивите паркове, фонтани, цветни алеи.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

мар. 30 2010

София – Прага – Берлин лято 2009 (4 – 3): Отново в Берлин

Последната част от разходката из Потсдам – бяхме в Сан Суси и в „обикновения“ Потсдам. Сега ще се върнем в Берлин. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

второ продължение на част четвърта:

Отново в Берлин

Още малко къщички от Потсдам:

Къща в Потсдам, Германия

Къща в Потсдам, Германия

Къща в Потсдам, Германия

А това беше пред една от къщите 🙂

Къща в Потсдам, Германия
Все ще се намери някой…

Отпътувахме обратно към Берлин.

Единствената цел на тази огромна стена, която наподобява жилищна сграда е да спира шума от влаковата линия и магистралата. Всичко е направено с мисъл, вкус и пари.

Шумоизолираща стена – Берлин, Германия
Шумоизолираща стена

Отвово в Берлин. Град със съвремени и модернистични сгради. Град с огромни и широки улици, по които всички се движат като спазват правилата. Сега си спомних един цитат на Марко Семов за демокрацията: „Кой ви е казал, че в САЩ има демокрация? Там има ред!“ Явно е прав, но не само за САЩ.
Четете по–нататък>>>

4 коментара

мар. 30 2010

Обикновеният Потсдам (част 4 продължение, от София – Прага – Берлин, лято 2009 (4-2)

Продължаваме разходката из Потсдам. Ето началото в двореца Сан Суси. Сега – към нормалния Потсдам. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

продължение на четвърта част:

Обикновеният Потсдам

Стигнахме до колите и ни поведоха. В движение жената продължаваше да прави снимки.

Къща в Потсдам, Германия
Къща в Потсдам

Пристигнахме в кръчмата.

Както се вижда дървени маси и пейки. В далечината е самата кухня. Спомних си за студенските столове. Тръгваш с таблата по шубера, избираш основно, после нещо за пиене, накрая десерт и се озоваваш на касата. Цените? Обяд за двама с бира и кола около 40 евро.

В тази кръчма имаше два проблема – оси и врабчета 🙂
Първите се опитваха по всякакъв начин да ми изпият колата, а когато тя свърши отидоха на бирата.

Жадни оси.

А вторите явно бяха умряли от глад, защото директно кацаха на масата ни и без да се замислят ядяха варени картофи с майонеза 🙂

Хапнахме добре, въпреки конкуренцията от летящи гладници и с нови сили поехме към „Новите градини“.
По пътя до там обаче се минава през един квартал. Квартал на град от бившото ГДР. Направо не можех да повярвам, че всички тези къщи не са били заменени с панелки.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version