Archive for февруари 23rd, 2010

февр. 23 2010

Един град, една местност, една жена и шест килограма злато.

Днешният пътепис ще ни отведе към един от забележителните градове на новата ни история. Град, дал съществен принос за изграждането на Третата българска държава и , по ирония на съдбата, точно заради това, останал встрани от масовите туристически маршрути. Приятно четене:

Градът е Панагюрище.

Гостувахме на приятели.
Нашите домакини Иван, Гергана и Ралица ни заведоха в

местността Оборище

В градчето почти нямаше сняг, но цялата гора беше бяла. По пътеката забелязахме пресни следи от зайци.

Малката рекичка, покрай която върви пътеката към месността беше заледена, а на места ледът се топеше и разкриваше медночервените и води. Около Панагюрище има много медни находища. На голямото съдържание на мед в почвата се дължал и червения цвят на реката. На разстояние, по цялата пътека има каменни плочи с мисли на велики българи, свързани с априлското възстание и освобождението на България. Преди време някой стрелял по табелите. Сменили ги. Други пък откраднали медните букви от паметника. И тях сменили. Вече не са медни.


За мой срам, бях забравила великите събития случили се на това място. Някога съм знаела, но съвсем ми беше избледняло. Чак когато Иван, започна да разказва, какво той знае от историята започнах да си спомням. А него го бива в разказите. Всички имаме нужда поне веднъж в годината да посещаваме такива места, за да помним, на какви хора сме потомци.
Четете по–нататък>>>

6 коментара

февр. 23 2010

Малко обновление на правилата за публикуване

Знаете, че се отнасям сериозно към правата и желанията на авторите. Знаете, че също толкова сериозно се отнасям и към правилното, четимо и красиво (поне според мен) оформяне на разказите. Пък и сериозно се отнасям, когато някой поиска да препубликува разкази от нашия сайт (не помня да съм отказвал на някого, когато се е свързвал с мен). Като цяло досега не съм имал големи проблеми в това отношение, но един случай от последните дни доведе до лека промяна в условията на публикуване.

Добавени са следните две точки:

  • Ако искате да пратите собствения си текст на друг сайт (не нашия) в оригиналната (авторова) версия, ще се радваме, ако споменете, че текстът за пръв път е публикуван на patepis.com.
  • Ако пратите текста си на друг сайт, но с нашето форматиране (корекции, пунктуация, заглавия и т.н.), което сме правили тук, то трябва да се спазва Creative Commons лиценза на нашия сайт (т.е.слагането на линк към източника patepis.com е задължително)

Ето пълните Условия за публикуване

Поздрави:

Стойчо Димитров

No responses yet

февр. 23 2010

Патагония: пошо и кухен (1)

Днес отново ще поемем на далечен път. Този път Домосед ще ни разкаже за Патагония по Нова година. Приятно четене:

Патагония: пошо и кухен

част първа

Огнена земя по Нова година – от Ушуая до Пунта Аренас

Огнена земя, канал Бийгъл – Аржентина

– Ама ти наистина ли искаш да те возя до летище Аеропарке? Не слушаш ли радио? – превеждам си по смисъл репликата на удивения шофьор на такси.

А денят беше започнал толкова приятно (и рано! Пусти джетлаг) с кафенце и мънчики кроасанчета (медиалунас – арж.) в първото отворено, едва пометено, кафене на площад Италия, в квартал Палермо, Буенос Айрес. И ето ти сега притеснения за изпускане на самолет и кораб. Шофьорът все по-възбудено се опитваше нещо да ме пита и нещо да ме предупреждава за канцелирани полети и затворено летище, демонстрация и искания, като вметна и думата бомба. По радиото също споменаха няколко пъти Аеропраке Хосе Нюбъри в контекст на нещо, което с елементарните си знания и интуиция по испански си преведох като манифестация и блокирани улици с двукилометрови задръствания.

Доста далеч от истината! Оказа се, че стачка и демонстрация наистина има, но само на служителите на една от авиокомпаниите и само в тяхната половина на салона за регистрация на пътниците. Вярно – с барабани, знамена и шумни скандирания. Но без да се пречакат на конкуренцията. С която по случайност си бях избрал да летя аз.

Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Аржентина е цял субконтинент.

От столицата до южното ъгълче отнема повече от три и половина часа полет с MD83. И още около час, докато ти разтоварят багажа.

Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Градчето Ушуая

е краен пост на аржентинската колонизацията на „дивия юг“, родеещо се с
„дивия запад“ от американските филми и излъчващо духа на крайни субполярни пристанища като Лонгиърбин на Шпицберген. Макар и да е, разбира се, много по-близо до Екватора (54 градуса ширина). В сравнение с него чилийската Пунта Аренас отвъд Магелановия проток е улегнал европейски индустриален център с традиции. Тук освен авантюристите, привлечените от ниските данъци колонисти, моряците и докерите през лятото (а според непотвърдени сведения – и през зимата) властват и туристите. Около които се върти гладко смазана машина с две основни двигателя – Антарктида и Патагония. Мене ме е привлякла Антарктида, но и от патагонска Огнена земя не бих пропуснал да опитам.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version