Archive for февруари 12th, 2010

февр. 12 2010

Пещерите Леденика и Магурата, и Белоградчик със скалите

Днес ще отскочим за малък излет до Северозападна България. Водач в пещерата Леденика и край Белоградчишките скали ще ни бъде Оги. Пътуването е по повод на миналогодишния Великден. Приятно четене:

Леденика и Белоградчик

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца.

Белоградчишките скали

Към 11:30 ч. стигнахме на входа на

пещерата „Леденика“,

минавайки по пътя над гр. Враца – последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви…

На паркинга пред пещерата се намира и хижа „Леденика“, където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно – като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада „Боров камък“. По инструкциите на Adem от поредицата „Непознатата България“ стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото – хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

февр. 12 2010

Първият ни ден в Банкок

Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за пътуването му из Югоизточна Азия. За последно пътувахме с него от Хонконг към Тайланд и днес ще бъдем за пръв ден в Банкок. Приятно четене:

Първият ни ден в Банкок

«Опасностите на Банкок», знаменитият криминален филм на братята Панг, отекваше в мислите ми, докато се събуждах тази сутрин.

Банкок може да е горещ, но устремът и жизнеността на града са като свеж полъх. Само вижте движението по пътищата. Булевардите са широки и може да видиш всякакъв вид возила върху тях… освен велосипеди. И целият този безкраен поток е засилен да отива нанякъде. Освен на светофарите, когато зеленото светва след 180 секунди (!) и пътниците в автобусите излизат за малко да се разтъпчат. Но засега в тази неделя ще се движим пеша.

Закуска в хостела – Банкок, Тайланд

Закуска в хостела

Слязохме долу в градината-ресторант на хостела, а там нямаше никой дори и от персонала и трябваше да влизаме вътре, за да си поръчваме печените филийки, а това включва събуване и обуване. В градината има една маса, отрупана с чай, кафе и сладко. Оттук си вземаме каквото ни харесва и закусваме на спокойствие на малка дървена масичка под свежа зеленина. Атмосферата в градината е невероятно релаксираща. И така трябва, защото излезеш ли навън по улиците на Банкок, започва щурото приключение.

Видяхме Као Сан през деня и улицата изглеждаше много нетипично, тъй като няма чак толкова много хора. Излязохме от отсрещния западен край на улицата и зацепихме на юг, защото от картата знаехме, че там е Големият дворец (Grand Palace • พระบรมมหาราชวัง), туристическа атракция номер едно на Града на ангелите.

Големият булевард, успореден на Као Сан, е доста широк и се казва… хмм… пак дълго и сложно тайландско име, започващо с «Раджа» — и ние така го запомнихме. Много е дълъг и продължава доста на изток, а на запад свършва близо до нас, при срещата с реката. Всъщност ние така и не отидохме на запад от реката и си стояхме в централната част (Као Сан) и прилежащата нова половина Сукуумвит (สุขุมวิท). Запомнихме едно кръстовище със статуи на слонове с идеята да се ориентираме после по него и се спуснахме на юг. Това е доста обширна част от Банкок и за двореца се минава покрай правоъгълен парк, който изглежда се ползва за концерти. Срещу него има представителна административна сграда.
Четете по–нататък>>>

6 коментара

Switch to mobile version