Archive for февруари 10th, 2010

февр. 10 2010

Бар „Наздраве“ в града на хълма (Бостън)

Днес, мили мои, ви предлагам нещо, което досега рядко съм ви предлагал като четиво. Благодарение на групата на нашия сайт във Фейсбук (веднага всички да се запишете!😉 с мен се свърза Константин от Битоля и предложи да публикувам някои негови очерци и пътеписи на нашия сайт. Той доста е попътувал и е писал кратки пътеписи – очерци, които събрал и издал в книгата „На пат одам, за пат прашам“. Книгата може да се свали безплатно като пдф, а ние ще публикуваме някои от очерците на нашия сайт. Бугаризацията на текста е моя, редакцията – на Комитата.

Приятно четене:

Бар „Наздраве“ в града на хълма

Бар „Наздраве“ („Cheers“) наистина съществува! По-старите читатели сигурно се сещат за сериала, в който бившата бейзбол звезда на Red Sox – Сам, държи бар в Бостън и като барман трябва да слуша оплакванията на гостите. А от време на време се мъчи да се сваля с келнерката Даян.

Най–запомнящият се за мен образ е дебелакът Норм, пълен с вицове и добра воля. Въпреки че ту работи, ту не работи, Норм е винаги край бара и има пари за бира.
Някой през осемдесетте години на миналия век се сетил, че може да снима ТВ–сериал, който може да се развива в някой бар в Бостън. Първият сезон на сериала не минал добре, и барът, на който по нашенски се вика „Наздраве“ е за малко свален от ТВ- екраните. По-късно пак се излъчва в ефир, изкарва двеста и кусур епизода за десетина години и събира един куп награди „ЕМИ“.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

февр. 10 2010

A bloody long way – Австралия

Хм, всъщност не чак толкова дълъг – само половината на земното кълбо. Пък и щом няма проблем с разрешенията за влизане (визите) и като добавка човек има желание – ей, я къде е Австралия. Екатерина ще ни заведе до там. Приятно четене:

It’s a bloody long way! (Австралия)

Сидни, Австралия

Австралия – it’s a bloody long way!

Същият надпис стои върху туристически сувенир магнит, който изразява най-характерната черта на този континент и най-големия комплекс на австралийците – това, че са дяволски далече от всички останали. Тази мисъл е и най-трудното нещо за преодоляване, ако случайно сте решили да тръгнете натам. Просто човек като че ли не е устроен да се мести толкова много. Накрая обаче се оказва, че най-големият стрес не е нито отдалечеността, нито пътуването, а осъзнаването на факта, че само за 24 часа можете да се озовете на другия край на земята от обратната страна на кълбото и да гледате Южния кръст на нощното небе! Наистина не е за вярване. След няколкото дългички полета – общо 17 часа, ми се струва, че всички хора по света кръжат като мухи около земното кълбо и това е една много проста работа. Трябва само да се освободиш от чувството, че си насекомо, забодено с карфица върху едно малко пространство на географската карта.

В добавка дългата и сложна процедура с австралийските визи вече е минало.

За граждани на ЕС от м.г. е въведена услугата evisitor,

чрез която по електронен път получавате безплатна виза в рамките на броени минути. Това също не е за вярване, но е истина. (повече подробности за вадене на виза с e-visitor – Ст.)

За съжаление не всички държави, през които минавате, проявяват същата напредничавост в комуникациите. „Госпожо, страхувам се, че нямате виза”, ми казва представителен гръцки служител на Атинското летище, който трябва да ми издаде бордни карти до Сидни и очевидно очаква да види печат, а не принтирана версия на имейл, получен от Австралийските власти. Вече си представям как завинаги губя едни кървави пари, дето съм платила за билет и безславно се връщам удома, а познатите ми ме майтапят до края на живота ми. За щастие австралийците са оставили един телефон за връзка, на който денонощно има служител и този хубав човек убеждава точно за една минута недоверчивия грък, че да, госпожата има виза, макар и без печат.

Изобщо, ходенето до Австралия е станало фасулска работа.

Като доказателство, в навечерието на Коледните празници, телевизията там съобщава, че в Мелбърн са заловили внушителна група от няколко десетки джебчийки, върлуващи по трамвавите и всичките те – мили наши сънароднички от ромски произход. Да-а, ние много се лъжем, че тези хора са мързеливи. Представяте ли си докъде само са стигнали, в буквалния смисъл! И това ако не е предприемчивост – да биеш толкова път, за да намериш топла страна и заможни хора, които не си пазят чантите. Обаче суровата австралийска полиция е безмилостна. Пуснала цивилни агенти и ги сгащили за нула време. Тюх! Язък да парите!

Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version