Archive for февруари 3rd, 2010

февр. 03 2010

От Лимерик до Барън (Ирландия)

Днес ще се разходим една симпатична страна — Ирландия, известна националния отбор на Ейре;-) Не, няма да става дума за фуtбол, а по-скоро за философия. Димка ще ни разкаже за посещението си в страната по повод един конгрес. За самия конгрес ще стане дума в края на пътеписа, а преди това ще обиколим с нея Лимерик, Шанън и Барън в Ейре. Приятно четене:

От Лимерик до Барън (Ирландия)

Преди да отида в Ейре, или в Република Ирландия през август 2003 г. винаги свързвах нейното име с името на Джон Скот Еригена. Когато чуят за Ейре, или Ирландия, сигурно мнозина се сещат за някой от нейните прочути писатели, поети или драматурзи. Но какво да се прави, професионална деформация. За мен тази страна, поне до лятото на 2003 г. беше преди всичко страната на един симпатичен средновековен философ и блестящ преводач от гръцки на латински — Иън Скот Ейрегена

От София до Лимерик

И така, на 23 август 2003 г. се отправих към страната на Иън Скот Ейрегена. Щях да участвам в юбилейния 25 конгрес на Европейската асоциация за институционално изследване, което всъщност е по-новото име на старото Европейско общество за висше образование. Това беше и едно от последните ми пътувания, свързани с големия международен проект за ролята на университетите за трансформирането на обществата, осъществяван от Институт Отворено общество в ЦЕУ — Будапеща, по който работех през 2002 и 2003 г.

Следобед взех самолета до Лондон и след три часа безметежен полет кацнахме там. Единственото нещо, което ме тревожеше, бе това, че както винаги, когато отивах в чужбина, макар и за броени дни, едното от децата ми се разболя с температура. Този път това беше Теди. И все пак, надявах се, че е само някаква настинка и заминах, макар и притеснена.

На Хийтроу първо се обадих на нашите, защото децата бяха останали при тях. Внезапно вдигнатата температура на Теди вече беше спаднала. Поуспокоих се и се пошлях малко. Това е любимото ми летище. Има много хубави магазини и огромни книжарници във всеки от четирите му дяла, така че човек може да прекара неусетно там няколко часа между отделните си полети. Този път там ме изненада новооткритият сувенирен магазин на British Museum. Почти всички най-интересни и най-прочути експонати на Британския музей вече са сложени на плакати, картички, календарчета, вратовръзки, моливи, писалки, подложки за «мишки», метални кутии за желирани бонбони, опаковки на шоколадови иделия и т. н.

След това се преместих в онази част на Хийтроу, от която излитат самолетите за Ейре и Северна Ирландия. След като минах през паспортната проверка, първото нещо, което направих, беше да си купя една голяма бира. Моята любима: «Гинес»! Дойде ми таман добре, защото Хийтроу, наред с всички удобства и развлечения, които предлага, е херметически опаковано така, че не може никъде да се види отворено прозорче. Може би заради климатичните инсталации, или заради това потенциални нелегални емигранти да не се промушват през тях? Знам ли. Във всеки случай този ден беше горещ, а климатиците работеха слабо, та с бирата се освежих. Докато зяпах огромните заглавия на всички британски вестници през този ден и още по-огромните им карикатури, разбрах, че в Лондон, макар и извън Хийтроу, има един човек, на когото със сигурност му е още по-горещо през тези дни. Разбира се, става дума за Тони Блеър, на когото му предстоеше през следващите няколко дни да се яви на изслушване при лорд Хътън във връзка с разследването на убийството на д-р Дейвид Кели.

Най-после стана време и за втория полет — от Лондон до Лимерик, и по-точно казано до летището Шанън. Този полет беше още по-кратък, продължи по-малко от час, но мисля, че това беше най-красивият полет, за който си спомням. Беше на залез. От дневната светлина, към онова, на което хората от британските острови казват twilight. Отначало полетът беше сравнително на ниско и от прозорчето ми видях прекрасно очертания югоизточен и югозападен бряг на Ирландия. После в един момент самолетът се изкачи по-нависоко и на залез слънце пътувахме сред едни чудни облаци, като сред декорите на филм-приказка. Обикновено полетите минават на височина, която оставя облаците далеч отдолу като пенлива равнина. Този път, този полет минаваше през самите облаци, които с причудливите си форми и с цветовете, които имаха на залез слънце, ме накараха да си помисля: «Сигурно това е любимото място за игра на Господ».

Четете по–нататък>>>

2 коментара

февр. 03 2010

Когато бяхме в Париж (1)

Париж – няма да ни омръзне. С удоволствие публикувам още един пътепис за френската столица – приятно четене:

Когато бяхме в Париж

част първа

Париж – градът на влюбените. Наречен така заради многото влюбени или влюбили се по бреговете на река Сена. Ние също се влюбихме в този град. Влюбихме се в неговите прекрасни сгради, просторни площади, широки улици и прекрасни хора…

Париж е най-красивият град, който сме посещавали до момента. Градът на влюбените и надеждите. Много се е писало и ще се пише за този невероятен град и причината да опиша нашето посещение там е, за да подканя хората, които не го познават, да направят това виртуално пътуване сега.

Река Сена – Париж, Франция

Париж

Решихме да посетим Париж по случай концерта на Мадона, за който си купихме билети по Интернет. Париж винаги е бил толкова достъпен за нас и никога не сме имали за цел да го посетим. Но ето сега имахме мотив и след кратко търсене си намерихме хотел. Искахме той да е близо до стадиона Stade de France, за да може лесно да се приберем след концерта. Предварително се информирахме за хотелите в Париж, че не отговарят на звездите си, скъпи са и доста стари особено в централната част на града. Затова трябва хотела да е с повечко звезди, за да не останете разочаровани. Това да намериш 2-3 звезден новопостроен хотел с лукса на 4 звезден, както сме свикнали в България в Париж е невъзможно. Квартала, в който запазихме хотела се казва Saint-Denis и нямахме никаква представа какво ни очаква там. Цената беше добра, близо до стадиона, в централната зона, срещу изхода на метрото и на 20 минути от летището Orly (ORY). Какво друго ни трябваше. Купихме си самолетните билети и бяхме готови за път.

Много скоро моят брат пожела да дойде с нас на концерта, запазихме му съседната стая в хотела и дори намерихме билети за Париж на много ниска цена. (Както се разбра по-късно, летището, на което кацна самолета беше извън Париж).

Пътуването ни включваше петък вечер, събота и неделя. Три дена, за които нямахме нужда от много багаж. Подробно проучихме местата, които трябва да посетим и с прекрасно настроение започна нашето пътуване…
Четете по-нататък>>>

12 коментара

Switch to mobile version