Archive for февруари 2nd, 2010

февр. 02 2010

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана

Днес ще отскочим до една от най-интересните столици в Европа – Амстердам с доста идеи и съвети за интересни прекарване в града. Наш водач ще бъде Валентина, а редакцията не препоръчва употребата на наркотични и упойващи вещества. Приятно четене:

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана

Ами…..да, впечатлението, което сформирах още първите 5 минути беше, че този град е почти изцяло в кафявата гама. И все пак е красив и очарователен по свой си начин. Това, което не ме изненада бяха вълните марихуанен дим, който те обгръща, когато минеш покрай някой Coffee Shop 🙂 или когато се разминеш с някой по улицата (е, добре, не с всеки, но с почти всеки). Ако някой го интересува нещо просто те спира и ти казва “Hey guys, how do I …..” – тази марихуана всички ги прави спокойни, щастливи и разговорчиви. И всички говорят английски, нали неофициално им е втори език. Да, с малко странен акцент, но все пак се разбираш с тях.

Колоездачите

са високо почитани и си имат всякакви екстри – вело паркинги, вело алеи, вело светофари, вело…… Дори си имат семейни байкове, оборудвани или с по две-три седалки, за да може мама/тати да вози малчуганите или с мини ремарке (закачено по-често отпред отколкото отзад), в което дребосъците ги возят като „товар“ 🙂

Хвърчат непрекъснато напред назад и са с предимство пред всички – пешеходци, автомобилисти. Така че трябва да гледаш къде ходиш, за да не възседнеш някой велосипедист в движение или по-скоро той тебе и не трябва да ходиш по велоалетите. И това определено облекчава движението, задръствания не видяхме 🙂 Колело се кара с панталонче или с поличка/рокличка, със сандалки, маратонки, с чехлички….абе с каквото ти дойде. Колело можеш да си наемеш. Минималният наем е за 3 часа и ще ти струва между 5.00 EU – 15.00 EU според продължителността и фирмата, която избереш.

Като огледаш по-внимателно залепените една до друга дву и триетажни къщи от тъмна тухла забелязваш как някои от тях сякаш искат „да изпънкат“ пред други. Все едно някой е отишъл в задния им двор, подпрял се е на задната има стена и ги е подбутнал. Голяма част имат лек наклон напред към улицата сякаш са тръгнали да падат по „фасада“, но още не са решили дали искат или не. Други пък са били „подбутнати“ странично и прозорците им са увесили физиономии от едната си страна все едно се цупят на някого. Не можах да изровя архитектурна причина за тия странности и се доверявам на общото мнение, че просто сградите са стари и водата в каналите и подпочвените води подкопават основите и сградите се накланят насам натам 🙂 Хубаво е, че се подпират една друга… (Наклонените напред фасади в Амстердам са традиционни за града. По този начин на горния еркер се закачва скрипец и с него помощ и въже могат да се качват мебели или чували с брашно по горните етажи. Къщите се много тесни и стълбищата не позволяват нормалното придвижване на гардероб или пиано по тях, а наклонената напред фасада помага багажът да не стърже по фасадата по пътя си нагоре-надолу – бел.Стойчо)

Иначе ще откриеш и венециански дух в този град, който сякаш има повече и по-добре изградени канали и от самата Венеция. Един възрастен господин ни осведоми, че цяла Холандия е построена върху площи с езера. Те изкуствено се отводняват и пресушават през каналите и до ден днешен. Дори летището в Амстердам било построено в едно от най-дълбоките езера.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

февр. 02 2010

Остров Мавриций – частица от рая (1)

Намръзнахме се малко тази зима, даже и пътеписите ни са малко студенички в последните седмици. Реших по този повод, че е крайно време да обърнем палачинката и да избягаме на топло – там, където и по Нова година е жега: остров Мавриций. Наш водач ще бъде Таис, а сега: Приятно четене:

Остров Мавриций – частица от рая

част първа

Изчезналата птица Додо е символ на остров Мавриций

Изчезналата птица Додо е символ на остров Мавриций

Е, след дълго туткане и преодоляване на депресията след прибирането ми от Мавриций, ето и моят разказ за това как аз видях това вълшебно място.


Късче от рая или поне откакто съм си дошла, с това започвам разказа си пред приятели и познати и то наистина е такова. Предварително казвам, че няма да покажа много и качествени снимки… С тази сапунерка, която имам няма как да се получи, а и напоследък все по-малко снимам. Някак с времето се получава, че повече време отделям на това да напълня очите и душата си, отколкото да правя добри кадри 😀

Пътуването ни беше през Париж, откъдето до Мавриций е 11 часа полет.

Не е нужно да обяснявам несгодите на такъв полет, още повече ако е в по-старичка машина… Но пък мисълта къде отиваме помогна да преодолеем всички неудобства. А аз има удоволствието още по време на полета да се докосна до част от културата на местните 🙂 До мен беше мама англичанка с две от децата, а пръснати из самолета бяха съпруга й маврицианец, още две от децата, и останалата част от фамилият – сестри, лели, братовчеди… Оказа се, че те си живеят в Англия и отиват за ваканцията за около 20 дни на острова. И…… нямаше начин, потопих се в техните отношения, станах част от преместването и разместването докато поне децата ги съберат, надлежно бях представена на цялата фамилия като име, откъде съм, какво работя, за колко време и с колко човека пътувам (след като бях приятелски разпитана 😀 )… Сутринта наближавайки острова бяха раздадени картите за попълване – кой, къде, за колко и тн. Голяма беше изненадата ми, когато с тях раздадоха и още едни, в които трябваше да декларираме здравния си статус, с изредени няколко болести от типа на шарка, треска, грип … А на първа страничка от тази карта беше изрично написано, че съгласно законите на „държавата“ наказанието за внасяне на наркотици е 60 год. Както и да е, всички декларирахме, че сме здрави, не носим наркотици… 😀


С наближаването на острова беше наистина веселба – виждаме го на мониторите, поглеждаш през прозореца – остров няма. Имам чувството, че поне час снижавахме и се спускахме като на спирала…… Ама как не, островът е голям … 2000 кв.км. 😀 А за късмет като пристигахме беше и облачно, та острова видяхме малко преди да кацнем.
С кацането не е нужно да казвам колко рязко усетихме температурните разлики и……. изненада… Коридорите на летището бяха украсени с Новогодишна украса – зелени борови клонки, катерещи се дядо Коледовци навсякъде …. И табелата, с която посрещата и смятам, че дори и най-големите скептици след кратък престой се уверява, че не е просто реклама:

Welcome to paradise

Добре дошли в Рая – летището на о.Мавриций

Добре дошли в Рая – летището на о.Мавриций

Оттам нататък проверка, за някои беше бавно обслужването, но 400 човека са си много така или иначе, хората работеха нормално и…… много сериозни. Едва по-късно си намерих обяснението за тази строгост … 😀

Аууу, оказва се, че снимките ми ще са доста големи, но нямам време да се занимавам с оразмеряване, затова моля за извинение предварително!!!!!!!!! 🙂

И така… оттам летището, малко, шумно и … първи контакт с хората… Намерихме си нашия бус и сладкият Силвио, който ни придружи до хотела и още с посрещането не само, че беше много усмихнат, ами като ни видя колко сме смачкани от пътуването започна да се шегува, което неизбежно повиши настроението 🙂 Знаехме, че кацаме в противоположния край на острова в Mahebourg, а хотела ни беше в Северната част при Grand Bay.

Четете по-нататък>>>

12 коментара

Switch to mobile version