Archive for февруари, 2010

февр. 25 2010

Екскурзия до Патая (Тайланд)

Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Днес ще отскочим с него до един от известните курорти на Тайланд – Патая. Приятно четене:

Екскурзия до Патая

Междуградският автобус до Патая се хваща от Екамай (източната автогара) и пътува 2 часа дотам по магистралата. Нищо, че ни казаха погрешно, че пътят е 3 часа. С това частично знание излязохме в понеделник от хостела и стигнахме далече. Решихме да си вземем карта на градския транспорт, защото беше време да поемем нещата в наши ръце. Това стана в една книжарница на Као Сан, която миришеше на тоалетна и предлагаше всички комерсиални книги за момента плюс всякакви пътеводители и учебни помагала за езици. Картата се оказа супер объркана (каква не-изненада), но я все пак извлякохме полезна информация от нея. От Раджа-та в посока изток трябва да се хване автобус 15, да се слезе на площад Сиам, да се качиш на Небесния влак в посока изток и да слезеш на спирка Екамай. Елементарно, как не сме се сетили по-рано!

Хип-хоп в Тайланд

На стълбите на Небесния влак пак видяхме ученически музиканти, които бяха много добри и много ме зарадваха. Радостно бе и въздушното метро, защото е доста по-цивилизовано от автобусния градски транспорт. Преди качване питахме за информация на гишето, чиято господарка ни посъветва на разбираем английски да си вземем билети от машината. Там на екрана си избираш докъде искаш да отидеш и се изписва колко бата да вложиш в сделката. Вътре в мотрисата дори има екран с информация за следващата спирка, направо ни глезят вече! Сукуумвит, източният модерен квартал, си е съвсем друг Банкок.

Електронни игри в Банкок, Тайланд

Автогарата Екамай е скрита

и трябва да кривнеш малко от главния път, за да я намериш. Първо я подминахме, спряхме едно момиче и то ни каза откъде да минем. Тук не се плашат от чужденците като в туристическия център на града. Гарата изглеждаше доста скромна като за такъв огромен град, но така да бъде, не се оплакваме.

Четете по–нататък>>>

One response so far

февр. 24 2010

С мотор през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора

Кои са признаците на настъпващата пролет? Птичките, пчеличките, цветенцата, късите поли…

Ще ви кажа още един признак – по пътя се появяват мотористите :). Днес, като един предвестник на пролетта Георги ще ни разкаже за едно негово миналогодишно пътуване до комшиите ни по западните граници и ще видим какво правят хората, отишли на мото-събор в Сърбия (че даже – два!) Приятно четене:

Пътуване през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора

7 август.

Времето неумолимо напредваше, бях изпратил момчетата от мотоклуба още на обяд, а аз продължавах да се мотая по задачи. Все така ми се получаваха нещата – до последният момент нищо не беше сигурно. . . Планът беше да отида

до Зайчар, на местния мотосъбор,

да преспя там, а на другият ден сутринта да се отправиме с Гоши (щеше да дойде от Монтана) към Златибор, който се намира на другия край на Сърбия, и където имаше също мотосъбор. В крайна сметка към 17 ч още се размотавах около багажа, даже прибрах малкият звяр от детската градина, обяснявайки му че тръгвам на работа с мотора, да не се мръщи, и въпреки че ме гледаше подозрително, ме пусна без рев.

В 18 ч. бях на митницата, където ме осведомиха че съм закъснял, другите били минали преди мен – „Е , ще изпият бирата зер”.

Зайчар

е град на 10 km от границата, с около 50 000 жители, ходил съм доста често, този път мястото на събора беше леко изместено в парковата част, близо до много хубав комплекс със тенис кортове,

Кортовете в Зайчар, Сърбия

Кортовете в Зайчар

а не както преди на една поляна до стадиона. На входа ме посрещна облечен в кожи класически рокер, подавайки ми малка чаша ракия, каквато е традицията, глътнах я на екс, направо ми запали гърлото, а малко по късно ми завъртя и главата, не бях ял нищо още. Входа е около 5 евро равностойност. Побързах да намеря моята група, и да разпъна палатката, защото се беше смрачило, даже леко започна да капе. За моя изненада българското присъствие беше значително, да не кажа че нашите мотори бяха повече от сръбските за момента.

Мото-събор в Зайчар, Сърбия

На мото-събора в Зайчар

Тук да отбележа, за тези които не са присъствали на подобни мероприятия в съседната ни държава, някои характерни особености – гостите обикновенно идват, но не остават за през ноща, посещаемоста от местните е много голяма – целият град се исипва на събитието, музикалното оформление е на супер ниво, свирят много групи, на обяд се раздава „доручак” – безплатна храна , цените са сравними с нашите, не е проблем да се пазарува с евро – курса на обмяна е коректен, никога не съм имал проблеми. Сещам се как първият път като идвахме, ставайки от сън, направо зяпнах – бяха останли само 3-4 палатки на една поляна с размерите на стадион и сцената, от снощната лудница и многото мотори нямаше и следа. Прекъсвачите почти липсват, но това не попречи на някои от нашата група да покажат за какво става въпрос, докато председателя на сръбският мотоклуб не дойде при нас и най-учтиво ни помоли да се прекрати шума ( Когато посети нашият събор след това с дъщеря си, беше буквално стресиран от „дивият” купон, в пряк и преносен смисъл, и си тръгна очарован, дано да е бил искрен). Аз се поразходих по града малко, докато се стъмни, после се понаслаждавах на музиката, и приятни разговори в международна компания, след което си легнах.

Мото-събор в Зайчар, Сърбия

Ето какво се прави на мото-събор :-)

8август
Станах в 8 ч, събрах си нещата, в 9 ч бях на центъра – спрях до група таксита, взех си кафе и баклава от близкото барче, оставих си нещата и обиколих центъра с апарата, снимайки каквото си харесам.

Парк в центъра на Зайчар, Сърбия

В центъра на Зайчар

Гоши го бяха забавили на митницата, и малко преди 10 се появи с червеното Дукати. Решихме да не се бавим, затова направо тръгнахме, или по точно се опитахме.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

февр. 23 2010

Един град, една местност, една жена и шест килограма злато.

Днешният пътепис ще ни отведе към един от забележителните градове на новата ни история. Град, дал съществен принос за изграждането на Третата българска държава и , по ирония на съдбата, точно заради това, останал встрани от масовите туристически маршрути. Приятно четене:

Градът е Панагюрище.

Гостувахме на приятели.
Нашите домакини Иван, Гергана и Ралица ни заведоха в

местността Оборище

В градчето почти нямаше сняг, но цялата гора беше бяла. По пътеката забелязахме пресни следи от зайци.

Малката рекичка, покрай която върви пътеката към месността беше заледена, а на места ледът се топеше и разкриваше медночервените и води. Около Панагюрище има много медни находища. На голямото съдържание на мед в почвата се дължал и червения цвят на реката. На разстояние, по цялата пътека има каменни плочи с мисли на велики българи, свързани с априлското възстание и освобождението на България. Преди време някой стрелял по табелите. Сменили ги. Други пък откраднали медните букви от паметника. И тях сменили. Вече не са медни.


За мой срам, бях забравила великите събития случили се на това място. Някога съм знаела, но съвсем ми беше избледняло. Чак когато Иван, започна да разказва, какво той знае от историята започнах да си спомням. А него го бива в разказите. Всички имаме нужда поне веднъж в годината да посещаваме такива места, за да помним, на какви хора сме потомци.
Четете по–нататък>>>

6 коментара

февр. 23 2010

Малко обновление на правилата за публикуване

Знаете, че се отнасям сериозно към правата и желанията на авторите. Знаете, че също толкова сериозно се отнасям и към правилното, четимо и красиво (поне според мен) оформяне на разказите. Пък и сериозно се отнасям, когато някой поиска да препубликува разкази от нашия сайт (не помня да съм отказвал на някого, когато се е свързвал с мен). Като цяло досега не съм имал големи проблеми в това отношение, но един случай от последните дни доведе до лека промяна в условията на публикуване.

Добавени са следните две точки:

  • Ако искате да пратите собствения си текст на друг сайт (не нашия) в оригиналната (авторова) версия, ще се радваме, ако споменете, че текстът за пръв път е публикуван на patepis.com.
  • Ако пратите текста си на друг сайт, но с нашето форматиране (корекции, пунктуация, заглавия и т.н.), което сме правили тук, то трябва да се спазва Creative Commons лиценза на нашия сайт (т.е.слагането на линк към източника patepis.com е задължително)

Ето пълните Условия за публикуване

Поздрави:

Стойчо Димитров

No responses yet

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version