Archive for януари 29th, 2010

ян. 29 2010

Та…, къде ми е колата?…?…

Какво се случва, когато в София навали сняг? Ами – нищо в общия случай 😉 (другарю майор, невинен съм, не ме бийте! ) Затова Тихомир, авторът на днешния пътепис, решава да се разходи до Пловдив… Абе, четете по-нататък, че само ще разваля разказа:

Та…, къде ми е колата?…?…

Зимата отново беше хванала столичани неподготвени и пред всяка гумаджийница се редяха опашки.

Напълних багажника с комплект нови гуми, 20 литра домашно вино, две бутилки уиски и отпраших към Пловдив да си празнувам рожденния ден.

Няма смисъл да чакаш пред гумаджийници и да караш шофьорски изпит в големия град. Можеш да го направиш два пъти по-бързо и два пъти по-евтино в малкия…

Примерно.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

ян. 29 2010

Истанбул на Ан

Май позабравихме в последно време на нашия сайт за нашите съседи. Крайно време е да обърнем отново поглед към тях. И така, днес ще отскочим до Истанбул – наш водач ще бъде Ан Фам. Приятно четене:

Истанбул на Ан

Салфетката със записките от Истанбул се смачка съвсем, пък и Димка си трае, трае, но току ме сръга между ребрата, че трябва да разкажа.

Истанбул, Турция

Истанбул, Турция

Истанбул е едно чудесно място. И евтино.

Като изключим алкохола – в средно заведение 0,33 л наливна бира EFES е 5 лири, а 100 мл Yeni Raki, тяхната местна обикновена ракия, е 8-9 лири (т.е. лв – турската лира е почти равностойна на българския лев и това много улесни валутната адаптация). Честно казано май България е последната европейска страна, където все още можеш да се напиеш за нищо пари.

Турците са изключителни търговци

– ще те прецакат в сметката накрая, но дотогава ще се чувстваш най-важният клиент на заведението. И са велики кулинари! Ясно е, че с пресни продукти трудно можеш да сбъркаш, но все пак досега не бях яла толкова умопомрачителни агнешки котлети и скариди в масло.

Аз съм фен на градския туризъм. Курортите са ми все еднакви, като перфектни фотошопски снимки от списание. Докато градът си има дух. Има живот, глъч, мизерия, красоти. Във всеки град се опитвам (невинаги успявам) да посетя поне един пазар, една кръчма и един бар, където ходят само местни.
Четете по-нататък>>>

20 коментара

Switch to mobile version