Archive for януари 23rd, 2010

ян. 23 2010

Пътешествие из американския Запад

Да сте чували за Дивия Запад? Е, днес ще тръгнем натам, като пътешествието доста ще напомня пътуване из Дивия Запад – четете по-надолу и ще видите защо 🙂 Приятно четене:

Пътешествие из американския Запад

Краят на лятото малко по малко наближи,а с него и краят на моя престой в Америка. Беше лято пълно с много емоции и екскурзии. Бях изкачил най-високия връх на щата Ню Йорк,бях посетил столицата на щата — Олбани, бях разгледал Бостън и Провидънс, Ню Йорк и Филаделфия, най-високия връх във Върмонт, бях литнал до Virgin Islands, разгледах Портланд Мейн и разбира се Бърлингтън Върмонт (там, където живеех).

Но ето, че беше време за финалното пътуване преди завръщането ми в България. 13 дни скитане, спане където намеря, ядене каквото намеря и много очаквания.

И така:

Ден 1

Полет от Бърлингтън, Вермонт през Ню Йорк до Денвър, Колорадо.

Слизайки на летището установих, че се разболявам и имам температура. Уфф, да му се не види и то точно в началото,но какво да се прави не може всичко да е наред. Натъпках се с всевъзможни лекарства, взех кола под наем и тръгнах към града. Разгледах музея на науката в Денвър и продължих към планината.

Моята първа цел беше връх Албърт — първенец на Скалистите планини,

на щата и втори в САЩ след Уитни в Сиера Невада (без да се включва Аляска). По магистралата, която беше много стръмна имаше интересни знаци гласящи „Ако не ви раборят спирачките не се безпокойте и останете на магистралата“. Да, наистина наклонът беше умопомрачителен, а и моите спирачки влизаха в категорията на неработещи.

Не след дълго навлязох в планината и отбих по доста лош черен път, в края на който трябваше да нощувам и на сутринта да атакувам върха, но уви, не се случи точно така. След няколко километра пътят стана изключително стръмен и каменист. Колата не беше за такъв път и в един момент спря и отказа да продължи. Стана ясно, че ще трябва да е връщам и то карайки на заден, защото да обърна беше невъзможно – от едната страна пропаст, а от другата висок баир. Както се казва: да ми е честито.

Часът беше към 11, тъмницата – непрогледна, а един погрешен ход и оставах тук или по-лошо, отивах на дълга разходка надолу в дерето. Започнах да осъзнавам неприятната ситуация,в която се намирах и почти си представих как звъня на компанията, от която взех колата и им казвам да дойдат да си приберат возилото, а ако може и мен. За мой късмет не стана така – след дълго каране назад, слизайки на по-сериозните завои, за да погледна как да подходя, се озовах в началото на пътя, където нощувах на задната седалка с идеята на сутринта да тръгна пеша от тази точка.

Ден 2

На сутринта обаче табелите, които видях наоколо набързо избистриха съзнанието ми и осъзнах, че това не е правилното място и, че ако тръгна от тук ще видя върха през крив макарон. Наоколо пишеше „Частна собственост! Преминаването строго забранено! Нарушителите ще бъдат наказвани съгласно закона“. Доста красноречиво.

След 10 секунди вече се изнасях ни лук ял, ни лук мирисал от тук. Замислих се къде ли съм сбъркал и се сетих, че след като смених батериите на GPS-а не му дадох да рекалкулира маршрута.

Както и да е, след около 20 минути вече бях на правилното място и бързо крачех нагоре с раница на гръб. Не ми беше много добре, ама си викам, ако ще и на 4 крака, ще се кача на върха. Малко по-малко набирах височина и около 3700м усетих болка в гърдите, която след малко отшумя, за да отстъпи място на изтощението от височината, която вече беше малко над 4000 м. Върхът вече се виждаше и си казах, че е не повече от 20 мин, ама точно в този момент една група слизащи ме върнаха в действителността като обявиха, че това не е върха и, че остава поне още 1:30 часа. Вече правех по 10 крачки и спирах за почивка, но се замислих, че е нормално като за пръв път на тази височина, а и болен.

Спрях да хапна, почерпих един щурец с хляб и продължих да се клатушкам нагоре, като стар дядо на митинг на БСП, подпирайки се на трипода при липса на щеки. Благополучно се дотътрих до горе и оглеждайки се мигновенно се съвзех. Гледката беше поразителна, но студът и вятърът – свирепи. Поседях около 20 мин, поснимах и поех надолу.
Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version