Archive for януари 18th, 2010

ян. 18 2010

Ботсвана (1): Африка за ценители

Винаги съм се чудел, как бих се почувствал, ако замина за Африка и там някъде срещна… щъркел:-) Та днес отново ще бягаме отново към топлите страни, а освен това ще открием още една страна за нашия сайт — Ботсвана. Димитър (Домосед) ще бъде наш водач. Приятно четене:

Ботсвана: Африка за ценители

част първа

Зебра

Ботсвана. Четирима души. Два ландровера,

екипирани с брезентови палатки на покрива и прочие такъми за същинско сафари. Обядваме с диня и бяло сирене край напечена от слънцето бензиностанция. Току след границата. Под сянката на тухлен дувар, боядисан в националните цветове — светло синьо със зебрени ивици. Зебра: националното животно на Ботсвана.

Продължаваме по шосето. Глоба. Африкански пазарлък

— почваме от 190 пари, стискаме си ръцете на 100 пари. Пазарлъкът буди респект в погледа на кибиците (не е ставало дума да го правим тайно) и укор в погледа на борците с корупцията.

Франсистаун. Вторият по големина град в Ботсвана.

Вдигаме палатки по тъмно. Текат ведра пот, докато хванем цаката. Вечеряме с местния специалитет — seswaa sa kgoma with mabele and morogo. Научаваме, че означава недонакълцано говеждо с царевично-полентова гарнитура.

На сутринта зареждаме с нафта и бира и продължаваме по право като шосе до пановете — плитки (на теория) сезонни езера с плоско като тепсия дъно и диаметър от няколко метра до неколкостотин километра. През дъждовния сезон изглеждат дълбоки. Стигаме портата на

националния парк Най панс.

Най-после зарязваме разрешаващия над 120 км в час хубав асфалт в плоза на пясъчните коловози. Дълбоки и тесни. Шокова терапия за шофьори!

Баобаби

Зебри, орикси, импали, рибоци, слонове, чапли, бозави орли… подвижните и неподвижните африкански забележителности. Неподвижни са например баобабите на Бейнс. Има и сезонно-подвижни забележителности. Или поне сезонно-променливи — от рода на състоянието на пътищата. Тук-там сух път, тук-там — кален. Кръщаваме колата на кал.

Четем в пътеводителя: за да стигнем до баобабите да сме минели по заобиколния път, че през дъждовния сезон прекият по пана криел неизветности. Къде ти? Не е валял дъжд няколко дни и вече е пресъхнал. А кой изобщо е този Бейнс? Дали не е известен, само защото е оставил името си на тези няколко баобаба.

А на входа на лагер ни посреща слон. Даваме му път да се оттегли с достойнство, преди да продължим към бариерата. Вдигаме палатки по светло и без пот. Установяваме със задоволство наличието на слоноустойчив клозетен блок, субсидиран от Европейския съюз.

Бира. Скара: чакалачена наденица и стекчета. Само едни съседи в целия къмпинг. Двойка на средна възраст с по-компактна от нашите палатка, разпъваща се от каросерията на пикап нисан с по-аеродинамична от нашите класики форма. Отдалеч не чуваме отчетливи думи, но ни се струва, че говорят на немски. Малко по-късно — на френски. От бирата да не е? Елементарно, Уотсън — швейцарци са.

Буксир

Изсулваме се от парка, без да се обадим на дежурния, защото миналата вечер нещо не му е харесало във ваучера ни. Никога не бил виждал ваучер.

На 25 км преди да се върнем на асфалта моята кола закъсва. Температурата скача, мощността пада, нещо пръска черно масло под капака на двигателя. Какъв e планът?

Теглене до дупка. Тоест до град Маун на около 150 км.

Стоманеното въже се къса (по-точно — куката му) още на пясъка. Оставаме на лента. Нервно! Лентата е къса, а скоростта гони сто. А ако се наложи внезапно спиране? Глупави козички самоубийци — колкото искаш. Че и магаренцата им се вързват на акъла да пресичат шосето заедно, което усложнява ситуацията.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version