Archive for януари 7th, 2010

ян. 07 2010

Из Индия (1): Джайпур

От днес започваме едно дълго пътуване из Индия, което ще направим заедно с Асен. Приятно четене:

Из Индия

част първа

София — Истанбул — Делхи — Джайпур

Истанбул е огромен град.

От София кацнахме там и се наложи да престоим на терминала почти 8 часа. Процедурата да получиш виза за 3—4 часова разходка в града не си струваше нито усилията, нито парите, при условие, че летиш за… Индия. Но пък на терминала те изкушаваха с всевъзможни неща. Даже диджей, който репетираше нещо!

В Делхи

кацнахме около 3 сутринта на 14-ти октомври. След скенера за свински грип и проверката на емиграционните служби може да ви се наложи да преживеете последното от летателните преживявания — чакане на багажа… Аз чаках своя има-няма 30—40 минути. Поточната лента се извъртя няколко пъти.
След това се озовавате в чакалнята при посрещачите, където, горещо ви препоръчвам да си платите такси на гишето „Pre-payed Taxi“, което ви гарантира относително честно и качествено обслужване.
Желателно е да си обмените някаква начална сума пари още на аерогарата. Аз направих това на гишето Томас Кук, а таксата бе поносима.
… С това, приключението ви наистина започва!
Ние се отправихме към Джайпур, известен като Розовият град. Пътува се с автобус, тръгващ посред нощ от един кръстопът, наречен Дхула Куан. До там — с предплатеното такси. Почти шест часовият път се запомня с непрестанния вой на клаксоните — така се предупреждават, че следва изпреварване. Всички камиони и повечето коли и автобуси, естествено, са ТАТА. На задната част на товарните машини пише „BLOW HORN!“, а от всички страни са богато декорирани в стил, който може да бъде наречен и графити, но с това далеч няма да опишем всички естетически характеристики на подхода на художниците, рисуващи по камионите.

Четете по–нататък>>>

5 коментара

ян. 07 2010

До Била и обратно или защо повече няма да стъпя там!

И така… малко преди Нова година на нашия сайт стана лека дискусия за това какво е пътепис и какво – не. Тогава припомних, че за да бъде пътепис то трябва да бъде описание на пътуване, та ако ще и до Билата да е. И… ето че предизвикателството имаше ефекет (знаете какъв съм гаден, долен манипулатор съм 😉 – Рошавата Гарга реши да разкаже цветно и широкоекранно за първото ѝ посещение в градската Била 😀 И т.к. разказът е писан ексклузивно за нашия сайт, аз го публикувам незабавно, а на вас пожелавам приятно четене и помнете: където и да сте тръгнали можете да откриете приключението 🙂

До Била и обратно

или защо повече няма да стъпя там!

След кратка провокация (на мен толкова ми трябва, че и това ми е много), реших да ви разкажа цветно и широкоекранно за първото ни ходене в Billa в нашия град. Последното уточнение е, защото неколкократно се е случвало преди, отдавна, да пазарувам в Била, но в София. След години монопол на Пикадили, най-накрая тук се пръкна някой и друг магазин на Била. Та решихме един ден с половинката да преслушаме конкуренцията. И тъй като дори и най-близкият магазин ни е достатъчно далече, наложи се да заредим колата с бензин и да си вземем сандвичи за из път.

Четете по–нататък>>>

22 коментара

Switch to mobile version