Archive for януари 6th, 2010

ян. 06 2010

Валенсия – град за живот с усмивка :)

Днешният пътепис е колкото пътепис, толкова и полезен със съветите и идеите, които дава за пътуване из испанската Валенсия. Приятно четене и … не много снежни дни:

Валенсия – град за живот с усмивка 🙂

Пристигнахме на летището на третия по големина град в Испания късно следобед в Неделя.

Ескалатор свързва летището с метрото на града (колко удобно, нали 😀 ). В метрото веднага попаднахме на българин, който учтиво предложи да ни помогне да стигнем до хостела, но ние му отказахме.

Едно важно упътване за валенсианското метро

— независимо дали се качвате или слизате имайте предвид, че вратите не се отварят сами. Вие трябва да си отворите вратата, за да се качите или слезете, защото в противен случай няма да успеете. За сметка на това веднъж отворени вратите се затварят сами при тръгване на мотрисата 🙂 и с това няма грижи.

На излизане от метрото се озовахме точно пред централната жп гара, която е една от забележителните сгради на града.

Точно до нея се намира мъгляво

отражение на Римския Колизеум — MUSEO TAURINO .

И все пак Валенсианския Колизеум (Музеят на бикоборството) също беше впечатляващ, но за съжаление в основите му имаше импровизиран бит пазар, на който китайци продаваха всякакви типично испански и не само испански сувенирни боклуци. Така и не успяхме да влезем в MUSEO TAURINO, защото беше затворен през целия ни престой.

Youth Hostel

се бяха погрижили да предоставят точни до последния метър инструкции. Хостелът се намираше на около 15 мин. пеша от централната гара, точно до централния пазар или Валенсианските Хали 🙂 и преминахме през историческия и настоящ център на града. Останах очарована само след няколко минути пеш.

Това е градът-мечта. По моята скромна преценка и пешеходни възможности градът е средно голям и успях да го обходя 🙂 за по-малко от два дни.

Изключително чист, приветлив, със сгради с романска, готическа и съвременна архитектура. Посрещна ни почти празен, защото от Петък до Неделя испанците празнуваха и почиваха. В един момент реших, че градът е запустял, защото почти нямаше хора. Но още в Понеделник вечер градът се понапълни с хора.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Switch to mobile version