Archive for януари 4th, 2010

ян. 04 2010

Камбоджа (1): С влак трета класа към Третия свят

Новата година ще започнем с едно далечно пътешествие до Юго Източна Азия. Днес ви представям част от пътуването на Радослав до там — частта за Камбоджа. За да не се учудвате: стартовата точка на пътеписа е Тайланд, а ние ще прочетем за пътуването от там до Камбоджа. Приятно четене:

Камбоджа

част първа

С влак трета класа към Третия свят

Днес бе първият от двата дена, които почти изцяло ще минат в пътуване по маршрута Банкок-Сиам Реп (Камбоджа) и обратно.

Бяхме се консултирали с рецепцията на хостела и си мислехме, че знаем с кой автобус да стигнем до ЖП гарата и ни увериха, че рейсът върви от много рано сутринта и не трябва да се тревожим. „Учениците тръгват на училище много рано, защото пътуват много, със сигурност ще има автобуси“. Много рано в нашия случай означава ставане в 4 за хващане на влака в 5:55. Станахме, грабнахме си багажа, слязохме долу в обувките си и се опитахме да се изнесем официално като върнем ключа на рецепцията. Но вратата беше заключена и вътре беше тъмно. Повъртяхме се няколко минути, започнахме да блъскаме по стъклото и не след дълго се появи един полуоблечен член на персонала, чийто пол и досега си остава мистерия за нас. Върнахме ключа и хайде отново на път. Посадихме се на добре познатата ни улица Раджа, на място, за което вярвахме, че е спирка, и зачакахме.

Банкок е неузнаваем рано сутринта. Каквито и диви партита да е имало около Као Сан през нощта, те са угаснали и по улиците няма никой освен случайния тук-тукаджия. Говорим за вълка… и един веднага дойде на спирката при нас да заработи някой бат. Беше много ентусиазиран чичка и първо, разбира се, попита накъде сме. Казваме му, че чакаме автобуса за гарата, което уж е намек да се разкара. Нищо подобно. Той много ни съжали, че няма никакъв автобус и горките ние сме загубени без изгодните му услуги и с охота си предложи возилото. Много пъти и много настоятелно. Изключително се радваше, че може да каже правилно на английски „ЖП гара Банкок“ и го повтаряше много пъти с махане на ръка при всяка от трите думи: „Bangkok Train Station“. „Хуа-лям-пуун!“ (така се казва гарата). „Bangkok Train Station!“. Търпението ни си беше добре заредено, но времето напредваше и все го нямаше автобуса, който „със сигурност минава оттук толкова рано сутрин“. Това означaваше капитулация и още едно щуро возене с тук-тук, което винаги си е забавно. Тъй като улиците бяха празни, стигнахме за под 20 минути с една последна тържествена реплика от водача на МПС-то: „Хуалямпуун! Bangkok Train Station!“.

Хуа Лямпуун (หัวลำโพง) е основната железопътна гара на Банкок.

Тя е в централна част от града, в квартал Патуум Уан и от 2004 г. е свързана със системата на метрото. Сградата е отворила врати през 1916 г. след шест годишно строителство. По време на Втората световна война съюзническите сили са се опитали да бомбардират гарата, но вместо нея уцелили близкостоящ хотел. Гарата е построена в италиански ренесансов стил с украсени дървени покриви и цветни стъклени прозорци. Има 14 перона, 26 гишета за билети и два електрически екрана. Хуалямпуун обслужва над 130 влака и приблизително 60 хиляди пътника всеки ден.

Чудесно, че стигнахме, но имаше цял час до тръгването на влака за граничния град Араняпратет (อรัญประเทศ) в 5:55. Този курс е доста популярен и бях го запомнил още от България заради лесния час на тръгване. Има и още един в 13:05 по обяд всеки ден.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version