Archive for декември 22nd, 2009

Дек. 22 2009

The best of Слънчев бряг!

Към края на годината е време за някои равносметки. Един от изводите от тази година е, че хората в България започват да предпочитат съседните страни или неорганизираните пътувания и да избягват хотелските почивки край морето. Ето едно емоционално наблюдение над перлата на българския морски туризъм – Слънчев бряг. Самият аз не мога да потвърдя или отрека долните наблюдения, т.к. отдавна не съм минавал оттам, така че оставам потвържденията, отричанията и изводите на вас. Приятно четене:

The best of Слънчев бряг!

Бутафорен туризъм в Бутафорните курорти на една Бутафорна държава!

Ехееехеехехехеее, и замириса на море! Лято, жеги, жажда за курорт! За разлика от западняците, по които все се равняваме ние не планираме отпуските си месеци, дори година по-рано. Ослушваме се непрекъснато за първата възможност, при която ще откраднем някой ден почивка или част от годишната ни отпуска, дори и само два дни от стандартния летен уикенд, но по най-бързия и жизнерадостен летен начин да „щипнем“ към морето! Към златните пясъци и синята водна шир, наподобяващи карибските картички, но само на 300—400 км от Столицата.

Изпратиха ме командировка, седмица преди да замина на море, направо слях полезното (работно) с приятното (отпускарско). И както всяка година в един щастлив, вълнуващ ритуал станахме в 5.00ч да тръгнем навреме, не толкова да избегнем големия трафик, колкото да подчертаем изключителността и ведрата значимост на ситуацията — потегляне за морска ваканция!

Дестинация Св. Влас — Слънчев бряг!

Едно емблематично име, символ на съчетанието на морската почивка с плажен купон, вихрен и завладяващ.

Все пак бях подготвен за новите реалности.

Всеизвестно е вече, а за мен въобще не беше тайна, че „Съни Бийч“ е заприличал на подобрен вариант на Люлин. Последните години работата ми често ме изпращаше в тази „светая светих“ на столичните гъзари от преди само едно десетилетие и сбъдната южняшка мечта на ред скандинавски, напоследък и английски, редови граждани(бачкатори). Следях разрастването му отблизо, но някак си, все извън сезона с ясната презумция, че всичко, което виждам е само една бурна задкулисна суматоха (строителна) преди вдигането на завесите и представянето на комплекса за поредния туристически спектакъл!

Ей богу, този път попаднах, ако не в разгара, то в началото на разгара на сезона — края на юни — и…бях потресен!

Преди дни в едно студио на софийско радио течеше разговор-дебат за достойнствата на различните видове морска почивка. Защитник на натуралната идея за къмпингите като средство за тотално отпускане и разрушаване на всички градски, суетни, даже фалшиви задръжки в естествена среда, изправен срещу застъпничка на по-луксозния, уреден, по-многозвезден начин на отмора и забава. Само не разбрах, защо в тази връзка бе споменат „Слънчев бряг“. Не разбрах и защо тази вечер, ден след като се прибрах вкъщи, по националната гледах публицистично предаване, посветено на туризма, в което се изреждаха в общ безумен тон представители на частните хотелиери, на държавните институции и на самия комплекс да ми обяснят колко добра туристическа дестинация е БГ и „Слънчев бряг“ в частност! Колко „Съни Бийч“ е готов за сезона, понеже, видите ли, строежите са спрели през май, а не през юни. Колко повече чартъри приема Бургаското летище и колко точно са процентите нарастване на туристите спрямо — любим израз — същия период за миналата година! Между впрочем по въпроса с процентите няколко десети от процента отнеха десетина минути спорове!

Седях и гледах влудяващо тържество на демагогията и фалша, безумие на самодоволството и суетата, величие на празните думи и глави и се чудех кого да обвинявам. Ей Богу, ако кажа, че държавата е виновна, защо частниците пеят същата песен, защо им приглася местната власт и защо журналистите, по правило слънчасали, ги щадят, ровейки с половин уста по незначителни теми с гузното чувство, че притесняват някого!

И осъзнах всичко! Видях с очите си, че

курортите ни са бутафорни! Хотелите са бутафорни! Туризмът също!

Когато представителите на различните „играчи“ в туризма ми говориха компетентни нелепици, осъзнах, че и те са бутафорни. Кметът на София, преди дни, по телевизията показваше как общината е изкупила терени за развитие на инфраструктурата, как ще премести, изградената в конкретния случай канализационна система за да реализира проектите си и колко ще струва това. Канализация, чиито проекти общината е одобрила за изпълнение и приела. И пред запотените от 40 градусовата крайградска жега обективи на камерите багерът, внушителен декор на събитието, вдигна капака на една шахта! Отдолу се оказа обаче, че шахта няма. Пред смаяните погледи на всички лъсна фактът, че каналът е бутафорен! Общината е бутафорна! Държавата е бутафорна!

Четете по-нататък>>>

10 коментара

Дек. 22 2009

До Грузия с билети (2): Тбилиси, Мтксхета и Кавказ

Днес продължаваме с пътеписа на Ивайло за Грузия. В първата част прочетохме как е минало пътуването от Истанбул до Тбилиси, а днес ще разгледаме Тбилис, старата столица Мтксхета и ще преспим на планината Кавказ. Приятно четене:

Тбилиси и Мтскхета

Утрото си в Тбилиси започнах с кхачапури и чаша квас. След това се насочих по централната улица Руставели към сърцето на стария град. Тбилиси е с мащабите на София, като централната му част е разположена надлъжно на двата бряга на река Мкхвари. В историческия център мирише на многовековна старина, но е лишен от всякакъв блясък и монументалност. Над него някак не на място се е надвесила голяма метална статуя на „Майка Грузия“, държаща в едната си ръка меч, а в другата
— чаша с вино (всъщност страничният наблюдател няма откъде да знае, че става въпрос точно за чаша с вино, ако първият срещнат любезен грузинец не го информира надлежно).

Множеството черкви са най-интересната забележителност не само в Тбилиси.

Още първият досег със страната показва, че християнството е много важна част от живота на грузинците. Както ми разказа Гиорги от Сванети, за Грузия християнството не е някаква мода, заместила комунистическата идеология, както според него било в другите източноевропейски страни, а било, заедно с грузинската азбука, главният спояващ компонент, около който се гради националното самосъзнание през цялата история на страната. Грузинците се гордеят, че страната им е втората християнска държава в света след Армения, която официално е възприела християнството през първата половина на 4 век. Хората са много религиозни като не е рядкост да се видят съвсем млади момчета и момичета, които се кръстят, когато минават покрай християнски храм, да не говорим за възрастните грузинци. Църквите с характерната си семпла архитектура не са богато изографисани, но поддържани и неизбежно работещи и пълни с хора.

Приключих обиколката си из стария град и хълмовете над река Мткхвари и хванах метрото за автогара Дидубе, от която трябваше да хвана маршрутка за

град Мтскхета — старата столица на Грузия,

намираща се на 15 км. от Тбилиси.

„Автогарата“ е голяма площадка до един оживен пазар, на която стотици маршрутки са наспрели в пълен безпорядък, а билети се продават от няколко ръждясали бутки в дъното на автогарата. От тази и от няколко други автогари в Тбилиси с рейс или маршрутка може да се стигне практически навсякъде из страната за няколко лари, а също и до Армения, Азербайджан и Турция. Маршрутката е основният обществен транспорт в града и извън него.
Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version