Archive for декември 18th, 2009

Дек. 18 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(19): Още за Япония

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно бяхме край Киото, Япония

Днес ще прoдължим пътуването из Япония

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част 19:

От Киото към Токио и Нарашино

ден 125

Ставането минава както очаквам — бавно. Тифани ме събужда в девет и десет сутринта, което по последното ми време-отчитане минава за доста късно. Така или иначе не спя — слушам я как си говори с някакъв австралиец, от едно от леглата отсреща. Не съм спал много добре, защото нашият си австралиец — Мат — цяла нощ хърка, при това доста безкомпромисно и целенасочено. Хррръът. Пауза. Хръъъъъът. По дълго изхъркване. Хррръът. Пауза. Хръъъъъът. По дълго изхъркване. Нямам проблем с това, ако е ритмично, ама ако не уцелва ритъма всеки път с по една-две стотни е много дразнещо.

Оправянето на багажа е мързеливо, защото двуетажното легло е просто затрупано с всичките ни неща — под него, над него, от него и около него има разсипано, закачено, хвърлено какво ли не. Отнема ни повече от час да подредим всичко и да докараме моторите си от паркинга на Нинджо-нещо замъка, който се намира наблизо до хостела.

Гледаме картата на Тифани и тази в Гугъл Земя, докато имаме Интернет на разположение. Тифани предлага да тръгнем направо към източния бряг. На диагонал от Киото се намира някакъв нос, където някакви жени се гмуркали за перли — казва. От там можем да се прехвърлим с ферибот отсреща, откъдето до Токио не е толкова далеч. Трябва да караме само по път номер 24, за да излезем на Нара — мястото, където се намира една от най-големите статуи на Буда в Япония, която ни е точно на пътя… Няма как да я изпуснем.

Днес аз водя, и път с номер 24 се намира точно там, където го търся. Лошото е, че трафикът е много тежък, въпреки че е събота, а както обикновено — пътят е двулентов, тесен и с широка, жълта ивица, забраняваща изпреварването по средата. Да изминем четиридесетте километра до Нара ни отнема не по-малко от два часа.

В Нара отбиваме в една от крайпътните вериги ресторантчета. Дъг ми е споменал, че се е хранил в такива тук — казват се Йоши-нова, или нещо такова, с оранжеви табели. Действително е евтино, поне в сравнение с другите места. С Тифани си говорим за това, че в Япония всичко е много вкусно, но някак не е толкова… питателно? Не те оставя да се чувстваш сит, никога. Може би Японците са свикнали с леката храна, и сигурно затова всички са толкова слаби.

С питане намираме пътя към

Тодай Джи — храмът, който е построен около статуята на Буда.

Очевидно в древността, когато са го строили, не са предвидили паркинг, защото ни отнема известно време и няколко кръгчета, за да намерим такъв. Паркирам до най-близката сърна, разхождаща се просто така наоколо, която обаче не иска да си комуникира с мен и заминава. Не се чувствам изоставен — наоколо има ужасно много други сърни, с които децата си играят, хвърляйки им късчета хляб

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version