Archive for декември 15th, 2009

Дек. 15 2009

Когато бяхме в Австрия (2)

Днес продължаваме с втората част на пътеписа на Николай за Австрийските Алпи. В началото минахме през Мюнхен и Бад Гащайн, а сега ще продължим с обиколката ни из Алпите. Приятно четене:

Когато бяхме в Австрия

част втора

Ден 4

Taxenbach, Sandersee (Großglockner) — Водопади и Глетчeри

Следващият ден посетихме водопадите образувани от планинска рекичка близо до Taxenbach. Входът е символичен и се заплаща само ако тръгнеш от долу на горе. Като добри туристи го заплатихме и започнахме изкачването. За хората, които искат да посетят това място ще препоръчам следното: започнете от горе на долу. Слизането е доста по-лесно, не се заплаща и след като стигнете последната точка няма да се налага да се връщате по същият път. За целта има автобуси, които ще Ви закарат до горната точка. И така, започнахме изкачването покрай водопадите.

Атракцията е както във формите образувани от бързея, така също в огромните съоръжения от дърво и стомана използвани, за да направят това място достъпно за туристите. Безбройните стълби се вият по отвесните стени и когато ги изкачваш не ти идва наум, че после трябва да слизаш. Изумително е как австрийците от нищо и никаква река са направили такава атракция! За преминаване на целия участък е необходим 1 час.

Следобед на същия ден посетихме една от най-големите атракция на Австрийските Алпи. Откриването й стана случайно, разглеждайки картата. Става дума за може би най-големия глетчер в Австрия, който се намира в месността Großglockner. Реклама за него не открихме никъде, което ни наведе на мисълта, че е толкова известен и не се нуждае от специална реклама.

Тръгвайки по пътя за Großglockner Hochalpenstraße се преминава през входен пост, където се заплаща скромната сума от 23 евро. Казвам скромна, защото това е таксата за автомобила. Колко пътника има вътре е без значение. Входът е валиден 24 часа. Когато започнахме изкачването видяхме, че горивото може да не ни стигне и връщането до най-близката бензиностанция (10 km) се оказа едиственото възможно решение, за да продължим напред. Изкачването изисква само Iª и IIª предавка, за което напълнете добре резервоара.

Пътят е в добро състояние, но с много завои. Затова е толкова атрактивен за мотористите, които на големи групи, правят изкачването доста впечатляващо. На върха има малка зала, в която се събират при лошо време.

Стените й са украсени с плакати на мотористи от откриването на глетчера. По пътя има много отбивки, където може да се спре за снимки или кратка почивка. Поставени са показалци, сочещи към най-високите върхове. Пейзажа е доста разнообразен и след изкачване на най-високата точка се открива гледка към низината, където всичко е толкова малко, и за да разгледаш детайлите е необходимо да ползваш поставените за целта далекогледи. Цената е 1 евро.

След като се насладихме на прекрасната гледка и направихме голяма поредица от снимки продължихме пътя си към глетчера. След кратко слизане преминахме от другата страна на хребета през малък тунел. Глетчера се намира на по-ниска надморска височина и за целта започнахме да слизаме в продължение на около 10 км. Реката, която излиза от глетчера е преградена в два язовира, в единия, от които има поставена геоложка сонда.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Дек. 15 2009

До Грузия с билети (1)

Като че ли Грузия започва да буди интереса на пътешествениците в последно време. Днешният пътепис ще ни отведе до Грузия и Кавказ — този път ще стигнем до там не на мотор, кола или със самолет, а по най-обществено достъпен начин, а именно с автобус. Изобщо през цялото пътуване Ивайло използва билети — за влак или рейс. Приятно четене:

До Грузия с билети

част първа

Към Тбилиси или Автобусът — беглец

Истанбул

Автобусът потегляше от паркинга на крайпътното капанче по магистралата. Застанал
на площадчето пред ресторанта, махах с ръка към отпътуващия автобус сякаш с това
щях нещо да променя… Плановете ми да пътувам до Грузия и нейните отдалечени
краища се изпаряваха за втори път, след като миналата година войната възпрепятства тръгването ми.

За пореден път се озовах на голямата истанбулска автогара — едно от най-грозните и
неорганизирани транспортни съоръжения, които съм виждал. В сравнение с него
софийската автогара изглежда съвсем модерно, чисто и подредено място. Нощният
автобус от София ме стовари в Истанбул в ранната утрин, така че да имам достатъчно време да намеря сектора за следващия си автобус.

В 9 часа вече държах билета си за Тбилиси.

В 10.30 ч. минибус ни откара до мястото, откъдето всъщност потегля автобусът за Тбилиси — автогара Аксарай.

Четете по-нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version