Archive for декември 14th, 2009

Дек. 14 2009

Разходка из Монмартр

Днес ще отскочим до Париж, за да направим една фото-разходка из Монмартр. Приятно четене:

Разходка из Монмартр

Изкачване към върха на „Монмартр“. Към големия пазар на художниците, малките и по-големи ресторантчета и кафенета, блъсканицата и базиликата Sacre Coeur. Червената стрелката под Дали сочи в обратната посока.

На пазара в хаоса на навалицата. Някой правят добри портрети, други не толкова, но недоволни не се забелязват, което е най-важното.
В дъното на улицата катедралата Sacre Cueor
Този „мосю“, който е част от орнаментите по фасадата на базиликата, погледнат от тук изглежда доста нелепо — назидателно размахал прекалено дългия си меч и възседнал кон крачещ из небето. Подозирам намерението му, да обрули листата на близкото дърво.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Дек. 14 2009

Бали и Сингапур /част 1/ „отлитаме“

Пътеписът днес ще ни заведе към Сингапур и остров Бали. Наш водач ще бъде Бай Кольо, а нас ни остава само да четем и да се кефим. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част първа

Отлитаме

Този свят и онзи. Дааа още откак се запознах с Бале, познавате го, в мен се загнезди желанието да видя Индокитай — Югоизточна Азия. На мен това ми звучеше като Лопе де Вега и по-скоро ми изглеждаше зверски скъпо и невъзможно. Но Бале го беше правил, а пък как го е описал… неистово. Та стоеше си в мен мечтата и мисълта някога ще ида там.
И ето какво се случва. Брат ми, човек вманиачен в техническите аудио визуални техники и строг привърженик на поне 6—7 звездния лукс ми казва: Ще ходя на Бали. Брех, викам си какво му стана? Той привърженика на Анталия и Шарм ел Шейх(Египет) готов да скача в дълбоката вода. Но, важно допълнение. Миналата година ходи на страхотно пътешествие в Африка и както сами знаете, колкото по-далеч си бил толкова по-далеч ти се иска да идеш. Заразата на пътешественика. Тая болест и криза не я лекува.

Та естествено подбрал фирма — Астрал и Сингапурските авиолинии, като най-лачени и ме изкушава: Хайде бе не искаш ли на Бали? Леле не искам. Как да не искам. Била много сгодна офертата 9 дни 7 на Бали и 2 в Сингапур. Изгодна? — дръжки. На тур компаниите пинизите: нощувки със закуски и полета без таксите. Та като теглиш чертата леко ти настръхва брадата. Ама пусти мерак не дава заден. Та включвам рязко напред. Семейството се стресира, леле там сега к’во, а леле, сигурно малария, цунами, човекоядци, ами отпуск, ами лекции, самолети, тежки полети, ами дрехи… Няма ами. Газ и толкова.

Така де. Ще ходим. Ние — типичните автотуристи — даже куфари нямаме. А и полета е 14 часа и то от Истанбул без прекъсването за зареждане. Автобус до там, щото Българското летище няма връзка с никого. Значи тръгваме в полунощ, на следващата сутрин от Истанбул за Сингапур с кацане в Дубай /къде другаде/ прекачване на Сингапурското летище за Бали и понеже летим на изток прибавяме едни 7 часа разлика престоите и прекачванията и се получава два дни път. Егати. Какво ли ще е с кола?

Багажът този път се слага на кантарче и аз съм доволно щастлив. 20 кг и това е. Аз, естествено, поемам подаръците и бутилките. 6 бутилки хубав мавруд за скрепвване на дружбата и 3 от каноничната гроздова за запазване на вярата. Туроператорът ми казва: може кило концентрат и кило вино на човече. Аз му вярвам. Поради строгото отношение към дрогата, особено в Сингапур, правим строга ревизия на торбичката с лекарствата. Моята любима с всяко пътуване е свикнала да добавя какво ли не, да не чуе дявол. Изобщо здраво подкрепя фармацевтичната промишленост. Да, ама там бесят. Чували сме за маларии, охлювчета, медузи и каква ли не отровна гад. Това митовете и легендите са неизтребимо зло. Как така с малка торбичка на това опасно място? След като веднъж си бил там знаеш, че най-опасното нещо е да приемеш първата предложена цена, ама като не сме били, а?

Подготовката се редува с паника, харесвам го този момент. Всичко, което съм прочел до сега за Бали започва така: пристигаш там напълно ошашавен. Брех, що така? Разбрах след две безсънни нощи, по автобуси, летища, часови пояси и пр. наистина не си в час.

Ама да започнем с пътуването. Тръгва се с автобус от София. Сутринта пристигаме на

Ататюрк — Цариградското летище.

Самолет

Внушителна работа: има — няма 140 ръкава. От наша страна се долавя цъкане. Кафе лате, WI-FI кеф. И разните му там сиропирани истории. Мятаме се на един Боинг 747 на Сингапурските авиолинии продължавайки цъкането. Мале какви стюардеси извадиха тия сингапурци, един косъм няма да се ветрее свободно, манекенки събрали цялата източна деликатност и финес. Изиграват ни една пиеска Have a pleasant fly! След което веднага използваме момента да поръчаме по едно малко та да спрем цъкането. Благородно завидях на братята турци за великолепното летище, но само докато кацнахме в Дубай.

Летище Дубай

Там нали горивото им извира на улицата дадоха ни един час да се прошетаме из летището. Леле тоя Аладин какви желания можел да изпълнява!

Аладин и вълшебната лампа

Търкали са лампата емирставата, та чак са се разсипали. Златни палми, да не увяхват, малки мерцедесчета за награда и навсякъде нинджи. Интересен арабски имидж, като го видиш с чаршафа си викаш бедният, сигурно цял ден тича подир камилите, а той вади инкрустиран лаптоп и почва да щрака.

Не вярвам да е месинг

Загледах се в нинджите — оказаха се жени, при това през процепа се виждат добре гримирани очи.

Дубай: колички, играчки и пр.

Дългото заглеждане обаче може да ти махне главата, затова се чудя как минават паспортния контрол. Другата загадка е че има столове, кресла, лежанки, да седнеш да се размечтаеш за 1001 нощи, толкова са удобни, а те — налягали по земята.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version