Archive for декември 11th, 2009

Дек. 11 2009

Из Пирин и околностите (2)

Продължаваме с пътеписа на Мария за обиколката ѝ на Пирин. Минахме край Вихрен в първата част, а сега продължаваме на юг към Лещен, Кавала в Гърция и ще се върнем през Мелник. Приятно четене: Из Пирин и околностите част втора Следващият ден, на Муратово езеро- един много лек и разтоварващ маршрут, но не отстъпващ по […]

2 коментара

Дек. 11 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(18): Из Япония (продължение)

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно бяхме край Нагано, Япония

Днес ще прoдължим пътуването из Япония

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част 18:

Из Япония (Продължение)

ден122

Майбара — Киото

Спал съм отлично и се събуждам по-късно, отколкото си мисля. По-късно се събужда и Тифани — за първи път излиза от палатката си след като аз вече съм станал, разходил съм се по плажа и съм изпил топло кафе, купено от една от машините наблизо. Прибираме всичко някак без да бързаме, и дояждайки останалите от вчера сладкиши, поемаме към града. „Замъкът доминира над града“ е прочела Тифани в книгата си за Япония, но ние не го виждаме да доминира никъде. Минава известно време преди да го намерим съвсем лекичко да доминира на някакво малко хълмче.

И около този замък има ров с вода — паркирали сме моторите до него, почти точно пред входа на самия замък. Влизаме. Павираният път към главната сграда се вие между високи каменни стени, минава под и по мостове, докато накрая влиза в първата порта на замъка, втората и излиза на нещо като малка градина с дървета. Пролетта, когато черешите цъфнат, тук вероятно е много красиво…

Влизайки в самия замък, събуваме обувките си и ги поставяме в специални торбички, които носим със себе си по тесните коридори между просторни, някак плоски дървени стаи. В тях няма нищо, освен пространство, и може би затова влизането вътре е забранено — движим се само по коридорите, от време на време качвайки се на следващия етаж по някаква много, много стъмна стълба — вероятно замъкът е проектиран от древен японски пожарникар. Не разбирам защо тогава таванът е пълен с преплетени, огромни, криви трупи дърво, които служат за греди… Качваме се на последния етаж, откъдето се открива хубава гледка към града и езерото, единствено разваляна от решетките на прозорците. Странно е, че ги има — едва ли някой ще гори да влезе в абсолютно празен замък, или пък да излезе от него по начин, различен от обикновено, класическо излизане през входната врата.

Четете по-нататък>>>

7 коментара

Switch to mobile version