Archive for декември 9th, 2009

Дек. 09 2009

Пътеводител Испания: Мадрид и Барселона

Днес ще прочетем съветите Христо. Ще видим какво можем и трябва да видим и правим в Испания и в частност в Мадрид и Барселона. Приятно четене:

Пътеводител Испания: Мадрид и Барселона

Програма — минимум в Испания:

Освен задължителните места:

  • Ел Прадо,
  • Ла Педрера,
  • Ал Касър в Толедо,
  • парка Гюел,
  • Барри Готик,
  • Саграда Фамилия(отвън),
  • Побле Еспаньол и т. н.),

има една паралелна програма-минимум, която трябва да бъде изпълнена. Тя включва следните неща:

  • Вечеря с хубаво испанско вино и хамон;
  • Да се опита местната бира;
  • Вечеря с традиционната паеля;
  • Снимка до паметника на Дон Кихот и Санчо в Мадрид;
  • Снимка до мечката и ягодовото дърво;
  • Посещение на местен пъб, за да гледаме мача между Реал Мадрид и Барселона, който съвпада с деня на нашето пристигане;
  • Разходка из уличките на Толедо, по възможност следобедна закуска в някое малко кафе там

Мадрид

Столицата на Испания е изненадващо красива. С големи сгради, широки пътища, много църкви и все хубави. Туристите обожават да се снимат до паметник на двама известни литературни герои, надзиравани от автора си, както и до статуя на мечка, която се храни. С ягоди. На същия площад, където е мечката, се намира и нулевият километър, от който започват основните пътища в страната.

Четете по-нататък>>>

4 коментара

Дек. 09 2009

Марибор

Словения изглежда доста красива страна според моите транзитни спомени, но днес ще спрем там, за да разгледаме Марибор. Наш водач ще бъде Ива, която освен за Словения, ще разкаже и за подготовката си за това пътуване. Приятно четене:

Марибор

Документи, документчета и малко куфари

След като си подадох заявлението за международен паспорт, реших, че вече съм си уредила пътуването. В крайна сметка знаех вече как ще стигна до Любляна, а от там и до Марибор. Въобще ми беше излетяло от главата, че може би все пак ще ми е нужно нещо, в което да си нося багажа.

Нещото, реших, че трябва да е куфар с колелца. Мислех си, че са само един вид и се различават само по дизайна на предните джобове. Това естествено се оказа, че не е точно така. Основната разлика била в това, къде се прибира удължаващата се дръжка: дали влиза в самия куфар в една по-дебела тръба и така е доста добре защитена или пак се прибира, но в нещо като външен джоб и си остава открита на удар. Гледайки куфара отвън и двата варианта изглеждат еднакво, разликата се вижда при отварянето. Аз, честно казано, като излизах да си купувам моя хич и не се бях замисляла, че ще навлизам в такива подробности: един куфар в крайна сметка, какво толкова!? Ама тоя куфар като пропътува 1000 километра нещата изглеждат по съвсем, съвсем различен начин. Особено, когато по-късно се окаже, че ще носиш 2 стъклени бутилки вино в него. Особено, когато едното е искрящо и може да му изгърми тапата. И особено, ако си носиш шоколад и през целия път на връщане, въпросният шоколад ще трябва да съжителства в един куфар с почти всичките ти дрехи. Та такива истории 😀

Все пак не съм толкова тъпа да си държа виното навръщане в куфара 😀 но то си беше точно там, когато си хванахме таксито от общежитието в Марибор до гарата и решението ми да го махна от там дойде, когато на слизане от таксито установих, че Васил е сложил моя куфар отдолу, а отгоре е метнал 30-килограмовия, пълен до горе куфар на Пламена. Признавам си обаче, ако това не се беше случило, може би винцето ми щеше да си пътува точно в куфара чак до Русе 😀 Все пак поражения нямаше. Дори нямаше и помен от поражения.

Но да се върна на купуването: знаех в кой магазин ще отида, защото по принцип чанти, портмонета, чадъри и такива неща си ги купувам от там — знам, че са качествени и че ме изкарват доста години. Не че съм някакъв гороломник, но винаги може да се случи нещо. Та отидох и почнах да оглеждам: най-малкия размер няма да ми стигне само за бельото, най-големия беше по-голям от мен. Спрях се на средния. Почнах да избирам цвят: черното — много умряло, червено — много обикновено, синьо — много безлично, каре — хммм… и тогава видях някъде по-встрани нещото, в което се влюбих: настоящото ми притежание: кафевия куфар. По принцип кафявото е цвета, който просто не мога да понасям. По принцип нямам нищо кафяво, освен едни зимни ботуши. Нооо вече имам и кафяв куфар, при това най-красивият, който съм виждала някога. Колелцата му са от по-малкия размер (има само 2 размера), но още при първия оглед установих, че са същия тип като на ролерите ми едно време, значи са достатъчно издръжливи и би трябвало да изкарат голямо търкаляне без натоварването да им влияе особено на въртенето. Оказа се, че това е почти така. Естествено ако ще ходиш някъде, където има много павета, по-добре е да си вземеш куфар с колелца от по-големия размер, така тротоарите също се вземат по-лесно.

Всичко останало с изключение на това, къде се прибира дръжката, не е от особено голямо значение. Цвят, вид и разположение на джобовете си е въпрос на вкус. Заключващият механизъм на всички видове куфари е ненадежден, пък и е само за основното отделение. Пък и ако някъде има проверка на багажа, то отиваш и си го отключваш и точно тогава е идеалното време да ти изчезне нещо и т. н.

Няколко дни по-късно проверих прогнозата за времето и пишеше, че ще вали. Това беше и причината да си взема нов чадър, този път каре 🙂 Естествено български и учудващото беше, че е по-евтин от китайските и турските със същото качество и механизъм.

–––- —

А сега малко и за

Европейската здравноосигурителна карта

Това е нещото, което ще ти е безусловно необходимо, ако по някаква причина се окаже, че имаш нужда от спешна медицинска помощ, докато си в странство. Дано не се налага, но никога не е излишно да я имаш. Още повече, че издаването и е безплатно, освен ако не бързаш много. Изготвяше се за нещо от рода на 15 работни дни, а ако бързаш много и я искаш за 5, тогава си плащаш 12 лв за куриер. В Русе заявленията за издаване и самото получаване са в Стоматологията.

Самата Европейска здравноосигурителна карта е с размера на дебитна карта, има си снимка, име и още някои работи — не е нещо огромно и непосилно за носене. За издаването и трябва да си носиш 1 или 2 снимки, не помня вече колко, да попълниш заявление и да си носиш личната карта. Получаването също е с лична карта. А да, нужно е естествено и да не си с непрекъснато здравноосигурителни права, но това предполагам се подразбира.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version