Archive for декември 8th, 2009

Дек. 08 2009

Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (2)

Продължаваме с пътеписа на Вили за Италия. Ако сте забравил група хубави дами без мъже заминаха за Италия на фитнес фестивал. Днес ще проследим по-нататъшните им приключения. Приятно четене:

Tридесетина хубави дами без мъже в Италия

част втора

През 4-те дни на фитнес панаира в Римини освен многото тренировки, успяхме да се разходим из центъра на Римини, да посетим МОЛ-ът им, някои успяха да отидат и на плажно парти или да постоим под лъчите на Адриатическото слънце.

Римини е едно прекрасно курортно градче.

Централната му част е старинна. От централният площад тръгват няколко улички в различни посоки. По тях има много магазини, магазинчета — бляскави, кокетни, луксозни и по-обикновени. Къщите са стари, красиви, с интересни фасади, измазани и добре поддържани. Имаше 2—3 малки улички, които бяха пълни със заведения. Повечето явно бяха за аперитив или кафенета, а ресторантите са големи, чисти и с безкрайно вежлив персонал. Навсякъде можеш да се разбереш на английски(а някъде дори и руския може да мине).

Присъствахме на концерт по случай откриването фестивала на Fiera-та. Той се състоя на един площад в центъра и явно бяха изпълнители и групи, които са на мода там, но за нас — те бяха неизвестни. Това не ни попречи да се насладим и ние. Публиката беше разнородна: младежи, възрастни хора, майки с мъничета, бащи с колички… Те се радваха и кефеха, но толкова възпитано и кротко, че чак да не повярваш. Никой не пиеше, дори и бира. Само десетина метра по встрани започваше една от уличките с множество заведения. Естествено, че бяха пълни и хората използваха да слушат концерта и съвсем кротко да се наслаждават на компанията си в заведението. И навсякъде се виждаше присъствието на карабинери. Друго е когато имаш респект от полицията, нали?

Четете по-нататък>>>

One response so far

Дек. 08 2009

Изостанала на края на света (Огнена земя)

И така — Меглена отново ще ни заведе на неочаквано място. Този път това е Огнена земя. Прочете как можете да се измъкнете от там, ако фериботите престанат на плават;-) Приятно четене:

Изостанала на края на света (Огнена земя)

В коментарите към предишния ми сватбарски пътепис имаше предложение да се ориентирам към късия разказ. Тъй като съм отворен за нови идеи човек, ето ме с един къс разказ за единствения, но много интересен ден, който прекарах на Огнена земя.

Принципно отпускът ми е ограничен, като на всички работещи не за себе си. Имах само 3 седмици за обиколка на Чили, като страната е дълга 4500 км! Е поне не е широка. Непременно трябваше да включа Великденският остров и Tierra del Fuego (Огнена земя). За Великденският остров може би е разбираемо, ако си в онази част на земята си струва да го посетиш — мистерии, статуи, история. Но защо да се запилееш на края на света с единствената цел да прекосиш Магелановия проток?!? Още срещам трудности да го обясня на приятелите си😉 Ще опитам пак, в писмен вид, дано е по-ясно. Като малка (9—10 годишна) четях много за всякакви изследователи и пътешественици. То Колумб, Веспучи, Фритьоф Нансен и Амундсен, всичко каквото ми попаднеше. Но по някакава странна причина личен фаворит ми беше Магелан, неговото първо в света околосветско пътешествие и Магелановия проток. Знаех всичко за него, включително знаех наизуст биографията и важните дати в живота му. Толкова много пъти бях чела статията за човека в енциклопедията;) Та беше ми лично и много важно да прекося и АЗ този проток.

Към днешна дата Огнена земя е разделена между Аржентина и Чили.

Основния бизнес в чилийската част е екотуризъм и животновъдство. В аржентинската има и малко по-сериозни и доходоносни такива, като петролен бизнес и добив на газ. Аржентинците се оказали доста хитри в разделянето на острова. Станало е края на 19 век. Тогава са имали и други териториални (близо до военни) спорове с Чили. Тайно правят проучване и разбират, че има петролни и газови залежи, но на преговорите с Чили поддържат схващането базирано на доклади на Дарвин, че там няма нищо друго освен вятър, ограничена флора и фауна и студ. Заявяват, че ако разделят Огнена земя по искания от тях начин ще прекратят и другия спор. Така те взимат богата, па макар и по-малка част от Tierra del Fuego. Доколко това е самата истина не знам — разказаха ми го чилийци, а те не се долюбват много с аржентинци, когато стане дума за териториите им. Но със сигурност чилийските политици са смятали самата земя за безполезно тресавище и са се интересували повече от контрола върху протока.

Да се върна към късия си разказ, за да не стане много дълъг и да изляза извън жанра;-)

Пътеписа не знам, но полета си беше дълъг.

Пунта Аренас е най-южния град на Чили,

откъдето се хваща ферибота за Огнена земя. Аз трябваше да летя Великденският остров — Сантяго- Пуерто Монт — Пунта Аренас. Полетът от Сантяго нататък е един и същ и спирката в Пуерто Монт е само за качване на още пътници оттам. Прекосява се повече от половината Чили и както споменах полета не е от кратките, а самолета беше полупразен (кой ли пък иска посред лято да ходи на студ и вятър). За мой огромен късмет до мен седеше една девойка, която говореше доста добре английски!!

За който не е ходил искам да поясня, че това наистина малко или много си е късмет. Не съм вярвала, че ще попадна на място където дори „Yes“ и „No“ са непознати думи, но и това ми се случи в Патагония.

Говорихме си с нея — била женена за чилиец, но работели в Перу и сега живеели там. И двамата са родом от Пунта Аренас. Тя сега се прибирала за малко да види семейството си. И ми се чудеше какво толкова има в този проток, че да пътувам до там само за едното му преплаване:-)

Фактическият ми престой в района започна с много късно кацане (в 00.20ч). Поради късния час и това, че града е малък, нямаше никакъв превоз от летището към града. Помолих новата ми приятелка от самолета да ми помогне и да се обади на такси или да ми каже как мога да се добера до хостела си. Оттам до града са около 30 км и не ми се ходеше пеша през нощта. Тя поговори със семейството си и за около 1 милисекунда дружно решиха: „Качвай се при нас ние ще те откараме“. Много мили хора се оказаха южно-чилийците! Всичките, които срещнах! Пътувахме 6 човека в колата + багажа на двете ни, но бяха непреклонни и ме закараха въпреки всичките ми протести, че не е удобно. На раздяла се прегръщахме, целувахме. Казах ли вече колко ужасно мили са хората там?;)

Собственика на хостела беше също толкова чудесен и гостоприемен. В 1ч. през нощта ми обясни в колко тръгва ферито утре, откъде да го хвана и обеща да ми купи билет за автобуса за Пуерто Наталес. Аз нямаше да имам време да си го купя, тъй като исках само да мина протока, да се разходя за час-два и да се върна обратно на континента със същото фери. Очакваше се това да се случи в ранния следобед, а аз веднага да продължа с последния автобус към Торес дел Пайне/Пуерто Наталес.

Та рано сутринта намерих къде е пристанището, купих си билетче и ето ме

прекосявам Магелановия проток!!

Четете по–нататък>>>

12 коментара

Switch to mobile version