Archive for декември 4th, 2009

Дек. 04 2009

Из Пирин и околностите (1)

Днешният пътепис ще ни разведе из Пирин и околностите му – т.е. ще обиколим цяяялат планина от всички страни. Наш водач ще бъде Пепеляшка. Приятно четене:

Из Пирин и около него

първа част

Направили сме стройна и натоварена програма, стегнали сме раници и куфари,екипирали сме се от глава до пети, настройвали сме се месеци наред за емоциите,които ни предстоят в любимата планина и с любимата компания от 5 семейства- 20 души. Но… щастието никога не може да е пълно и от седмица всички синоптици ни уверяват, че не бива да тръгваме в планината, че времето в планините е лошо, вали, гърми, трещи… И все пак всички се събираме в уречения ден и час и лед дълго умуване, седнали за обяд в кръчма в Добринище, надделяват авантюристите и решаваме да не променяме нищо в предварителната програма и да рискуваме.

Оставяме колите в Добринище, и с предварително нает микробус стигаме до хижа Гоце делчев. Оттам, с лифт до хижа Безбог. Времето е прекрасно, въпреки песимистичната прогноза и решаваме да се качим до Връх Безбог. Прехода е лек, но както в целият Пирин, гледката от върха е приказна –към връх Полежан и Кременските езера. А на връщане, понеже съдбата винаги покровителства смелите, природата ни дари с чуден подарък..Заромоли за минути лек дъждец, веднага след това изгря слънце и се появи най-най- красивата и огромна дъга,която някой беше виждал…започваше от единият до другият край на планината и цветовете и мащабността й беше зашеметяваща…!

Спането в хижа, ако някои от вас не знаят, е „ КАК НА ФРОНТЕ”- лягаме си с кофража /т.е. с дрехите/, леглата са ужасни, хижаря ни прецака и ни премести в друго спално, а не в това, което бяхме предплатили, на едно таванче за двайсетимата, нямаше прозорец, тавана ти пада направо на главата, абе- условия по-бойни от бойните….Но, ще ме питате, и за какво е всичкият този чанч? Повярвайте, струва си всяка минутка ….всяка изстрадана минутка, когато затаиш дъх пред величието на природата…!

На сутринта тръгваме покрай

езерото Безбог

към Папаз гъол /попово езеро/. Времето е променливо, но раздавам по един голям черен чувал на всеки за раниците /при дъжд в него слагаме раницата и обувките,за да се съхранят сухи,мятаме чувала на гърба, а шляпаме с джапанки/. Слава богу, дъждецът беше незначителен…

На Папаз гоьл спираме за малка почивка, а и да се полюбуваме на езерото…

Четете по-нататък>>>

4 коментара

Дек. 04 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(17): Из Япония

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно преплувахме Японско море от Владивосток до Япония

Днес ще придружим нашия пътешественик из Япония

Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част 17:

Из Япония

ден 117

Толкова е приятно да се събудиш от слънчевите лъчи знаейки, че си се наспал приятно в топло… е, не легло, но поне на топъл под. Отмятам завивките и ставам — обстановката отново ми помага да осъзная, че наистина съм в Япония. Япония. Аре стига ве! Мидори ме посреща с топъл чай и топла традиционна японска супа за закуска, заедно с яйцата на очи и също толкова традиционния йогурт — кисело мляко. Киселото мляко се казва „България“ и на него пише „Licensed by Bulgaria“. Млякото е вкусно и наистина има вкус на българско, само че някак успява да бъде по-изчистено и нежно. „Не, това е по-хубаво.“ — отговарям на въпроса на Мидори, но и обещавам да и намеря истинско българско домашно кисело мляко, когато ми дойдат на гости. Хиро, Мидори и още няколко милиона японци са под заблуждението, че ние в България всеки ден закусваме с кисело мляко. Обяснявам им, че не е точно така…

Днес Хиро си е взел почивен ден, и двамата заедно отиваме до града, където може да ми покаже интересен храм. Отнема ни известно време да се върнем от Чикума в

Нагано,

борейки се с трафика и чакайки на светофарите. Успяваме да намерим място за паркинг след доста въртене около храма и влизаме вътре по тясна, виеща се пътека между високи борове или някакви други иглолистни дървета — понятие си нямам. Изглеждат японски. Японски изглежда и огромният дървен храм, който се открива пред нас измежду тях. Пред него има много хора, към които се присъединяваме и ние, палейки ароматни пръчици и хвърляйки ги в нещо като голяма медна урна, която дими отвътре. Всичко наоколо ухае много приятно на ароматни пръчици, а хората наоколо взимат с ръце гъстия пушек и правят движения, все едно се умиват с него. В самия храм стои нещо като дървена статуя на седнал със скръстени крака светец — някои от местата на статуята са изцяло изгладени — разбирам защо, наблюдавайки хората. Всеки потрива някое място, минавайки покрай него.

От храма тръгваме надолу по улицата, минавайки под високи порти със застанали вътре в предверието огромни дървени статуи на полубогове. Хиро не може да си спомни легендите за тях, въпреки че би ми било много интересно да ги разбера. Цялата улица, свършваща в храма, е осеяна с други храмове отстрани — очевидно всеки има собственото си предназначение. Един от тях е този, където майките водят децата си, когато навършат три, пет и седем години, облечени с традиционни японски дрехи.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version