Archive for декември 3rd, 2009

Дек. 03 2009

Балканският лъв vs. Галския петел – опит за сравнение

„Булгаар, булгаар“ крещи Бай Ганьо. Има ли той основание да се гордее и имаме ли ние основание да се срамуваме. Нека прочетем едно сравнение между българите и французите, написано от Сандо. Приятно четене:

Балканският лъв vs. Галския петел

опит за сравнение

Пантеонът… „На великите хора от благодарната родина“

Наскоро ми зададоха интересен въпрос за общото и различията между двата народа, които познавам най-добре — българския и френския. Въпреки постоянния допир с двете култури никога не ми се беше случвало да ги съпоставям или противопоставям. И дори напротив, в желанието си да се интегрирам възможно най-добре, винаги съм се стремял да ги слагам под общия знаменател на европейската история и съм ги намирал еднакво близки, симпатични, дразнещи, интересни или скучни.

Само че в действителност не е така…
Загледах се първоначално съвсем непринудено, а след това и доста втренчено, при което се оказа, че всъщност става дума за два коренно различни биологически вида — балкански лев и галски петел!

За да се направи обаче сравнение (или поне така ме учеха в лекциите по сравнителна литература), трябва да се намери обща основа, върху която двата обекта да бъдат поставени на равна нога. В случая общата платформа е европейският континент и затова първото нагледно сравнение е от чисто географски характер — двете страни са диаметрално противопоставени на европейската карта. Франция е разположена на атлантическото крайбрежие, Ла Манша и Средиземноморието, докато България е на източната граница на континента. Освен това териториалното съотношение е 5:1 в полза на французите, а демографското — 8,42:1 (на 1 януари 2009 Франция наброява 64,3 милиона жители, а през 2007 в България живеят 7,64 милиона). Французите живеят също така с десетина-петнадесет години повече от българите, което пък е показателно за качеството на живота им. Огромна е разликата и по отношени на раждаемостта — Франция се приближава до положителния естествен прираст на населението, защото на жена се падат средно по 2,02 деца, а в България средно жените раждат едва 1,48 деца и съответно прирастът е отрицателен.

Тук ще престана да ви затрупвам със скучни статистики и ще премина към интересните подробности, набили ми се волю-неволю на очи в моя петнадесет годишен емигрантски стаж.

….

Всички французи трудно биха могли да влязат в една категория — било то по характер, физика, кулинарни предпочитания или хумор. Така например един парижанин би си допаднал много повече с един белгиец, отколкото с един марсилец… А във Франция можете да срещнете и елзасци, щи (северняци), нормандци, бретонци, корсиканци, баски, каталонци, савоаяри, провансалци…. И ако не беше френската революция, сега всяка една от тези общности щеше да говори собствен език и може би да претендира за независимост. Северняците са руси и високи, докато марсилците са дребни и мургави, нормадците пият кафе с ябълкова ракия на закуска, а елзасците похапват свинско с кисело зеле, савоаярите са весели и спокойни, а парижаните са нервни и заядливи…

Четете по-нататък>>>

One response so far

Дек. 03 2009

Херцеговина – едно поетично представяне

Днес ще прочетем един не точно пътепис, а по-точно едно представяне на една част от Балканите, която обикновено подминаваме най-малко поради чисто езикови причини. Става дума за втората половина от името Босна и Херцеговина, а именно — Херцеговина и един от нейните главни градове Требине в Република Сръбска на Босна и Херцеговина. Водач ще ни бъде Курацпалац, за когото много се радвам, че отново се появи на страниците на нашия сайт. Приятно четене:

Херцеговина

едно поетично представяне

Херцеговина, покрита с бели камъни и огряна от средиземноморско слънце, е един от последните оазиси на Стария континент, в която все още може да се избяга от забързаното темпо на цивилизацията и да се отдъхне сред омайната природа. От където и да идвате, тук ще Ви посрещне величествена, девствена природа и гостоприемни хора.

Херцеговина е, няма съмнение в това, е последната тайна за Европа, а

гр. Требинье,

е едно от местата, които предлагат идеални условия за активна почивка и релакс през цялата година.

Винаги е бил на кръстопът, изложен на бурен исторически вятър, точно като местността в която е построен. С едно око гледа към Мостар, с друго към Дубровник. И въпреки всичко повече от 1000 години е запазил своята идентичност и самобитност.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version