Archive for декември 2nd, 2009

Дек. 02 2009

На сватба в Джаму и Кашмир

Извадете отново картите и погледнете границата между Индия и Пакистан в по-северния край. Е, натам сме тръгнали днес, при това — на сватба. Индийска. Скромна. С 3000 гости. Само. Приятно четене:

На сватба в Джаму и Кашмир

Индия.

След разказа за Великденският остров, реших да споделя едно „once in a lifetime“ преживяване, а именно — бях гост на традиционна индийска сватба в

столицата на Джаму и Кашмир — Джаму.

Известно време живях и работих в Германия. Покрай всичко, което не ми харесваше там имаше и няколко положителни неща — работех в мултинационална, голяма IT компания и се запознах с различни хора, от различни краища на света. И както всяка IT фирма имах и много индийски колеги. С един от тях бяхме доста близки. Той живееше от доста време вече в Германия, нямаше си жена, но беше имал приятелка-германка там, беше доста умен и погерманчен.

Казвам всичко това, за да почуствате шока, който изживях когато М. ми каза, че родителите му са му намерили булка!!!

Не вярвах, че човек като него е склонен на arranged marriage — така се наричат уредените бракове. Булката била маркетинг мениджър на голяма индийска телевизия в Делхи и родом от неговия град. Не бяха се виждали и заминаваше за една седмица да се видят все пак.

Все още не ми се вярваше, че е истина. Но когато М. се завърна в Германия и официално ни покани на сватба следващия февруари се наложи да смеля и това. Вече бях ходила в Индия. След един месец в Сингапур наивно си вярвах, че съм усетила Азия и следващата ми цел — мечта беше Индия. Сбъдна се… но напуснах страната с доста смесени чувства, ако трябва да съм честна 😉

На Patepis.com има доста добри и съвпадащи с моите преживявания и впечатления пътеписи, та няма да изпадам във вече описани подробности за Индия. Тя е държавата, от която си тръгнах с известно облекчение, но и знаех, че трябва пак да дойда. Ето вече имах тази възможност. При това

не как да е, като обикновен турист, а като гост на сватба.

Щяхме да пътуваме група немски и български колеги. Визите за Индия са лесни за вадене, но в посолството в България ни казаха, че не ни препоръчват да ходим точно в Кашмир и че никое правителство не поема отговорност за нас, ако нещо ни се случи там. Всички сме чували за

конфликтите между Пакистан и Индия. Кашмир е спорната, погранична зона.

Не искам да коментирам какво е в основата на този конфликт, но за мен лично е пак „белият“ човек, този път в лицето на англичаните. При оттеглянето си от „Британска“ Индия през 50-те години на 20 век, разделят ислямски Пакистан от останалата част на Индия

Интересен факт е, че президентyt на Пакистан към 2005 година, беше роден в сърцето на стария град на Делхи. Там открай време си има голяма мюсюлманска мохола (махала/квартал на езика урду) и са си живели мирно с векове хората. Изобщо като всеки изкуствено създаден етнически/религиозен конфликт и тук политиката е изправила братя и съседи един срещу друг… уви:(

Но толкова за политиката на региона, да продължа с конкретно моя разказ. С визи в паспортите, купени билети за AirIndia до Делхи и билети за местна авиокомпания до Джаму ни оставаше само да чакаме февруари и да си представяме какво ни чака —

малка индийска сватба 😉

Казвам малка, защото и младоженеца и булката отдавна не живееха в родния си град и квартал и нямаха много лични гости. Та криво ляво, за нещастие на родата само 3000 (да, ТРИ ХИЛЯДИ) човека бяха поканени.

Дойде и деня на излитане. Самолетът на AirIndia идващ от Лос Анджелис, кацащ във Фракфурт, с крайна дестинация Делхи ни посрещна на борда си със сериозна миризма на къри:D Все пак някои летяха от L.A. и бяха вечеряли на борда. Не знам защо се лети от тази част на Земята, но аз и не разбирам много от авиационно дело?!? Може пък и да е по-бързо и лесно…

За да притъпят натрапчивата миризма в самолета, колегите ми се заеха с отговорната задача да пощурят стюардесите с претенции, а българската подгрупа да изпие наличното вино на борда. И двете начинания бяха изпълнени успешно, а аз се оттеглих да спя. За щастие спя добре в самолети и съня ми е здрав 😉

Ден 1:

Кацане в Делхи сутринта

и както винаги със закъснение. При това положение си изпуснахме връзката за Джаму. Летището за вътрешни полети е съвсем различно от международното, пътува се с автобус до там и не е близко.

Саудитци на Международното летище на Делхи

На паспортен контрол се оказахме заедно с една голяма група съсухрени, дрипави саудитци! Изобщо не знам как тези хора си бяха позволили самолет и какво по дяволите щяха да правят те — мюсюлмани в Делхи… не успях да науча нищо повече, но бяха интересна група тези хорица. Повечето бяха възрастни, голяма част очевидно неграмотни, седяха по пода и чакаха примирено… нещо. Служителите на летището ги третираха като трета ръка хора. Стана ми мъчно за тях.

След контрола, се опитахме се да намерим някой служител на Air India, който да ни каже каква е процедурата и да ни прехвърлят евентуално за по-късен полет. Трябваше да го направим бързо, защото полетите до Джаму са ограничен брой, предимно предиобед. Това е така, защото самите индийци изобщо нямат мерак да се подвизата в областта доброволно. Играхме на гоненица и криеница с една мома и един чичко с униформи на Air India. Прехвърляха си ни, мотаха ни и накрая ни казаха, че са ни уредили друг полет. Дадоха ни някакъв телефон, на който да звъннем там и да сме бързали към другото летище.

Не знам колко ще ви изненадам, ако кажа, че всичко се оказа нагла лъжа… никой не беше чувал за нас на летището, нямаше такъв полет какъвто ни бяха обещали и телефона, който ни дадоха не работеше. Шок и ужас сред праволинейното немско народонаселение, бяс и псувни сред българчетата.

Какво да се прави започнахме да обикаляме гишетата и да питаме за

полети до Джаму.

На едно единствено се оказа, че има места и полет, не приемаха кредитни карти, теглихме пари под строй от единствения банкомат в района… идилия. Но щяхме да стигнем крайната си цел в уречения ден.

Искам да отделя специално внимание на

check-in и security процедурите, на които са подложени пътуващите за Кашмир.

Всичко започва нормално:

  1. Минава си нормалния багаж скенер и проверка и му слагат лепенка.
  2. Минава ръчния багаж скенер, каквото не им хареса заминава в нормалния багаж и обратно към т. 1
  3. Одобрения ръчен багаж бива закичен е етикетче (стандартно като на Луфтханза или Бритиш Еъруейз примерно)
  4. Минаваме в специалната зала за изчакване на полета за Кашмир и на вратата, след нова проверка, на етикетчето на ръчния багаж ни драсват един ченгел с химикал.
  5. Какво забелязваме от там — до вратата за изход към автобуса, отвън е стоварен всичкия багаж на пътниците. Този дето уж мина скенер и проверка. Извикват ни един по един всеки с бординг картата си да си разпознае куфара и да се удостовери, че номера на тага на багажа отговаря на този на карта. Лепенката сложена при т. 1 бива надраскана с отметка с химикал.
  6. Ще започва извеждането към автобуса и оттам за самолета. При което заедно с проверката на бордните карти получаваме отново проверка и по един печат на етикетите на ръчния си багаж. Започваше да ми идва прекалено.
  7. За двете крачки от залата до автобуса не знам какво и откъде можех да сложа в раницата си, но тя трябваше да бъде проверена пак!!! На вратата на автобуса преди да ме пуснат вътре, получих поредния печат.
  8. На стълбите за качване в самолета беше последната проверка на горката ми раница и последния ченгел драснат с химикал на етикета.

Не знам как си разпознаваха ченгелите и какво щеше да се случи, ако ми липсваше някои от тях?! Най-много да бях разбрала… как евентуално третират терористите в Делхи 🙂

Нещото, на което се качихме слава богу ни откара живи до Джаму.

След „кратка“ процедура по опознаване на багажа и разчитане на ченгелите по багажите бяхме извън летището където ни чакаше нашия приятел М. Заведе ни до хотела (чисто нов и ние бяхме абсолютно най-първите гости), после у тях. Хапнахме домашна индийска кухня (сигурно много хора биха ми завидяли, но аз лично имам проблем с лютивото), запознахме се със семейството и приятелите му и се прибрахме към хотела да поспим. Трябваше да сме готови и отпочинали за утрешната обиколка на града.

Четете по-нататък>>>

17 коментара

Switch to mobile version