Archive for декември, 2009

Дек. 23 2009

На стоп из виелиците :-)

И така лека-полека годината се изтърколи и дойде време за последния за година пътепис. Това е разказ за автостопа на Рошавата гарга по заснежените пътища на България. Така ще приключим настоящата година — живот и здраве след празниците продължаваме с пътешествията по света (и у нас). Не спирайте да пращате разкази, ако не ви отговоря веднага това единствено може да значи, че съм препил с греяно вино;-)

Желая ви честито Рождество Христово и една щастлива Новата година!

А сега: приятно четене:

На стоп из виелиците:-)

Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг. Това даже два пъти за последната седмица.

Тръгнах, значи, преди десетина дни пак към Софията. Предстоеше да поседя повечко там, така че бях нарамила една 15 килограмова раница. Е, не е за сефте, аз и камъни за градината съм пренасяла така от Родопите… Освен това в джоба, за да е на топло, носех и една тарантула, ей така, да види свят и тя. Той всъщност се оказа тарантул.

След кратко махане ме дръпнаха на 30-тина км от Варна, после ме взеха до Шумен, където ми спря един чичка. Пътуваше за София в една не зле изглеждаща отвън кола, която отвътре се оказа голяма барака. А той я караше направо уникално! Не съм виждала някой да кара така откак горивото беше с купони през бензиновата криза на коя година беше там, преди отдавна. 1991 май беше. На всеки един баир надолу, колкото и малък да беше, той изключваше от скорост. Като започне нагоре-то, включва и дава газчица, ама да не вдигне повече от 80 км/ч. И така до следващото надолу. В един участък броих, че за около минута включи и изключи от скорост 5—6 пъти. Уникат просто! На големите надолнища направо си гасеше колата. Реших, че с тия темпове май ще стигна с час по-късно от нормалното. А официално пътувах с рейса, трябваше да пристигна до 15ч, а не когато — тогава, че какво щях да обяснявам?! Е, не че не бих се справила, ама защо да усложняваме нещата. В един момент разбрах, че той дори не отива в града, а още на околовръстното ще се отклони. Предложи ми да ме закара до Симеоново, откъдето да си хвана рейс до н’ам къде си, откъдето друг рейс, че дали нямаше и трети, до гарата. По груби сметки — поне още час път из София. А-а-а-а, не, викам, забрави! Оставяш ме на околовръстното и се спасявам поединично. В този момент той обяви, че е стигнал средата на пътя и ще яде. А аз безумно се зарадвах, понеже това беше чудесен момент да се отърва от него. И добре, че така реших. Спря ми един пич, който караше със 140 още преди да стигне магистралата. Бързо наваксах, че дори и стигнах по-рано. Кеф голям!

Четете по–нататък>>>

13 коментара

Дек. 23 2009

Познан и Вроцлав (Полша)

Струва ми се, че от доста отдавна не бяхме ходили до Полша, затова днес Мария ще ни разведе из Познан и Вроцлав. Приятно четене:

Познан и Вроцлав (Полша)

Днес става месец, откакто съм в

Познан

Време и малко, и много, за да опознаеш един град. Много от туристическа гледна точка- за да разгледате най-важното в Познан ви трябва не повече от ден. Затова и обикновено стои на опашката сред дестинациите в Полша, след Варшава, Краков, Гданск, Вроцлав.

Малко, защото все още не мога да кажа, че го познавам като пръстите на едната си ръка, така както Варшава. Града се асоциира главно с ежегодните панаири. И топлите хора. Не знам защо, но с който и поляк да разговарях преди идването си в Познан, всеки ми казваше, че ще ми хареса, защото „хората са много готини, нищо общо с Варшава“. Аз лошо от столицата не съм видяла, но… те си знаят най-добре.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Дек. 22 2009

The best of Слънчев бряг!

Към края на годината е време за някои равносметки. Един от изводите от тази година е, че хората в България започват да предпочитат съседните страни или неорганизираните пътувания и да избягват хотелските почивки край морето. Ето едно емоционално наблюдение над перлата на българския морски туризъм – Слънчев бряг. Самият аз не мога да потвърдя или отрека долните наблюдения, т.к. отдавна не съм минавал оттам, така че оставам потвържденията, отричанията и изводите на вас. Приятно четене:

The best of Слънчев бряг!

Бутафорен туризъм в Бутафорните курорти на една Бутафорна държава!

Ехееехеехехехеее, и замириса на море! Лято, жеги, жажда за курорт! За разлика от западняците, по които все се равняваме ние не планираме отпуските си месеци, дори година по-рано. Ослушваме се непрекъснато за първата възможност, при която ще откраднем някой ден почивка или част от годишната ни отпуска, дори и само два дни от стандартния летен уикенд, но по най-бързия и жизнерадостен летен начин да „щипнем“ към морето! Към златните пясъци и синята водна шир, наподобяващи карибските картички, но само на 300—400 км от Столицата.

Изпратиха ме командировка, седмица преди да замина на море, направо слях полезното (работно) с приятното (отпускарско). И както всяка година в един щастлив, вълнуващ ритуал станахме в 5.00ч да тръгнем навреме, не толкова да избегнем големия трафик, колкото да подчертаем изключителността и ведрата значимост на ситуацията — потегляне за морска ваканция!

Дестинация Св. Влас — Слънчев бряг!

Едно емблематично име, символ на съчетанието на морската почивка с плажен купон, вихрен и завладяващ.

Все пак бях подготвен за новите реалности.

Всеизвестно е вече, а за мен въобще не беше тайна, че „Съни Бийч“ е заприличал на подобрен вариант на Люлин. Последните години работата ми често ме изпращаше в тази „светая светих“ на столичните гъзари от преди само едно десетилетие и сбъдната южняшка мечта на ред скандинавски, напоследък и английски, редови граждани(бачкатори). Следях разрастването му отблизо, но някак си, все извън сезона с ясната презумция, че всичко, което виждам е само една бурна задкулисна суматоха (строителна) преди вдигането на завесите и представянето на комплекса за поредния туристически спектакъл!

Ей богу, този път попаднах, ако не в разгара, то в началото на разгара на сезона — края на юни — и…бях потресен!

Преди дни в едно студио на софийско радио течеше разговор-дебат за достойнствата на различните видове морска почивка. Защитник на натуралната идея за къмпингите като средство за тотално отпускане и разрушаване на всички градски, суетни, даже фалшиви задръжки в естествена среда, изправен срещу застъпничка на по-луксозния, уреден, по-многозвезден начин на отмора и забава. Само не разбрах, защо в тази връзка бе споменат „Слънчев бряг“. Не разбрах и защо тази вечер, ден след като се прибрах вкъщи, по националната гледах публицистично предаване, посветено на туризма, в което се изреждаха в общ безумен тон представители на частните хотелиери, на държавните институции и на самия комплекс да ми обяснят колко добра туристическа дестинация е БГ и „Слънчев бряг“ в частност! Колко „Съни Бийч“ е готов за сезона, понеже, видите ли, строежите са спрели през май, а не през юни. Колко повече чартъри приема Бургаското летище и колко точно са процентите нарастване на туристите спрямо — любим израз — същия период за миналата година! Между впрочем по въпроса с процентите няколко десети от процента отнеха десетина минути спорове!

Седях и гледах влудяващо тържество на демагогията и фалша, безумие на самодоволството и суетата, величие на празните думи и глави и се чудех кого да обвинявам. Ей Богу, ако кажа, че държавата е виновна, защо частниците пеят същата песен, защо им приглася местната власт и защо журналистите, по правило слънчасали, ги щадят, ровейки с половин уста по незначителни теми с гузното чувство, че притесняват някого!

И осъзнах всичко! Видях с очите си, че

курортите ни са бутафорни! Хотелите са бутафорни! Туризмът също!

Когато представителите на различните „играчи“ в туризма ми говориха компетентни нелепици, осъзнах, че и те са бутафорни. Кметът на София, преди дни, по телевизията показваше как общината е изкупила терени за развитие на инфраструктурата, как ще премести, изградената в конкретния случай канализационна система за да реализира проектите си и колко ще струва това. Канализация, чиито проекти общината е одобрила за изпълнение и приела. И пред запотените от 40 градусовата крайградска жега обективи на камерите багерът, внушителен декор на събитието, вдигна капака на една шахта! Отдолу се оказа обаче, че шахта няма. Пред смаяните погледи на всички лъсна фактът, че каналът е бутафорен! Общината е бутафорна! Държавата е бутафорна!

Четете по-нататък>>>

10 коментара

Дек. 22 2009

До Грузия с билети (2): Тбилиси, Мтксхета и Кавказ

Днес продължаваме с пътеписа на Ивайло за Грузия. В първата част прочетохме как е минало пътуването от Истанбул до Тбилиси, а днес ще разгледаме Тбилис, старата столица Мтксхета и ще преспим на планината Кавказ. Приятно четене:

Тбилиси и Мтскхета

Утрото си в Тбилиси започнах с кхачапури и чаша квас. След това се насочих по централната улица Руставели към сърцето на стария град. Тбилиси е с мащабите на София, като централната му част е разположена надлъжно на двата бряга на река Мкхвари. В историческия център мирише на многовековна старина, но е лишен от всякакъв блясък и монументалност. Над него някак не на място се е надвесила голяма метална статуя на „Майка Грузия“, държаща в едната си ръка меч, а в другата
— чаша с вино (всъщност страничният наблюдател няма откъде да знае, че става въпрос точно за чаша с вино, ако първият срещнат любезен грузинец не го информира надлежно).

Множеството черкви са най-интересната забележителност не само в Тбилиси.

Още първият досег със страната показва, че християнството е много важна част от живота на грузинците. Както ми разказа Гиорги от Сванети, за Грузия християнството не е някаква мода, заместила комунистическата идеология, както според него било в другите източноевропейски страни, а било, заедно с грузинската азбука, главният спояващ компонент, около който се гради националното самосъзнание през цялата история на страната. Грузинците се гордеят, че страната им е втората християнска държава в света след Армения, която официално е възприела християнството през първата половина на 4 век. Хората са много религиозни като не е рядкост да се видят съвсем млади момчета и момичета, които се кръстят, когато минават покрай християнски храм, да не говорим за възрастните грузинци. Църквите с характерната си семпла архитектура не са богато изографисани, но поддържани и неизбежно работещи и пълни с хора.

Приключих обиколката си из стария град и хълмовете над река Мткхвари и хванах метрото за автогара Дидубе, от която трябваше да хвана маршрутка за

град Мтскхета — старата столица на Грузия,

намираща се на 15 км. от Тбилиси.

„Автогарата“ е голяма площадка до един оживен пазар, на която стотици маршрутки са наспрели в пълен безпорядък, а билети се продават от няколко ръждясали бутки в дъното на автогарата. От тази и от няколко други автогари в Тбилиси с рейс или маршрутка може да се стигне практически навсякъде из страната за няколко лари, а също и до Армения, Азербайджан и Турция. Маршрутката е основният обществен транспорт в града и извън него.
Четете по-нататък>>>

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version