Archive for ноември 26th, 2009

Ное. 26 2009

До Одрин в неделя

Хубаво нещо са отворените граници: засърби те в събота да идеш на разходка до близката чужбина, палиш колата или моторетката или рейса в неделя и отиваш 🙂 Днес ще прочетем за една импровизирана разходка до Одрин. Водач ще ни бъде Христо. Приятно четене:

До Одрин в неделя

В събота вечерта получих изненадващо предложение от Ели, да ходим в неделя до Одрин. Ей така за един ден — отиваме, разглеждаме и се връщаме. Аз веднага си казах WhyNah?!? (лайна?!?) 🙂 и се навих. Това се случва някъде към 11 вечерта и се разбрахме се да тръгнем в 7:30 сутринта. Така станах в 7 без 15 и малко след уречения час взех Ели, Зорница и малкия Габи. Тръгнахме към Свиленград, а наоколо ни обвиваше една мъгла, която въобще не ни харесваше. Не бяхме се разбирали така — трябваше да бъде идеално слънчево време и му дадохме срок до границата, да се вдигне мъглата. Точно така и се случи:-) Точно след като минахме границата, съблякохме дългите ръкави и останахме по къси. Посрещна ни чудесно време.

Българо-турската граница

ни забави малко, защото и на двете работеше само по едно гише, но беше безпроблемно. След границата до Одрин остава около 15 километра, които минаха бързо. Влязох в града и сравнително бързо успях да намеря удобно място за паркиране, близо до центъра. Първо, както всички туристи, се отправихме да отидем към

най-голямата джамия — Selimiye.

Аз бях ходил и преди до нея, но сега за първи път влязох вътре, и видях от вътре колко внушителна изглежда. Неприятното беше много амбулантни търговци, които постоянно се опитват да ти продават разни глупости. А в Одрин, както знаете, почти навсякъде може да си купите неща и с левове. Това го пробвахме на практика.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Ное. 26 2009

Из Будапеща набързо

Днешният пътепис ще ни върне малко по-близо в Европа. Пламен ще ни разкаже за Будапеща. Приятно четене: Из Будапеща набързо На пръв поглед — по начина, по който изглеждат хората, градската среда, архитектурата, усещането, Унгария е някъде по средата между България и Австрия (което отвсякъде си е така географски). Пеща е красива, но в никакъв случай приветлива — великолепни, но потъмнели и рушащи се стари сгради до такива с видимите следи на архитектурта от 80-те и 70-те, тесни пусти прави […]

No responses yet

Switch to mobile version