Archive for ноември 25th, 2009

Ное. 25 2009

Пуерто Баньос на Коста дел Сол

То се е видяло, че в края на ноември и таман време човек да си мисли за море. Днес отново ви представям едно топло място — Пуерто Баньос на южния бряг на Испания. Наш водач ще бъде Искра. Приятно четене:

Пуерто Баньос на Коста дел Сол

Испания безспорно е интересна дестинация, спечелила вниманието на над 60 млн. туристи годишно. Но през зимните месеци най-атрактивната й част — южната — известна като Costa del Sol (Слънчев бряг) действа наистина като магнит.Costa del Sol е рай за местния и международния туризъм. Светло синьото небе се прелива в тюркоазено кристалното чисто море, красиви бели плажове се редуват с оранжеви портокалови гори. Тук през зимните месеци температурите са „за по къс ръкав“, а през февруари дори в морето се къпеха смелчаци (водата е доста студена). Крайбрежната ивица в тази част на полуострова — между Гибралтар и Алмерия е толкова гъсто застроена с хотели, апартаменти, ресторанти, атракции, че табелите с имената на курортите често са поставени между два хотела.

Има, разбира се, високоскоростен път, но си заслужава поне в едната посока да изберете крайбрежния булевард — невероятно красиво е. Местността е хълмиста, а високите Андалуски планини (най-висок връх — 3478 м.) се издигат внушително недалеч от брега. Склоновете им са „превзети“ от строителни машини, а огромни пана призовават да си купиш апартамент точно тук и точно сега и, ако им вярваме, почти… без пари. Позната картина от българския пазар на имоти. Само дето цените тук са 4 пъти по-високи.

В Costa del Sol

апартаменти имат много европейски знаменитости, а мълвата носи и имена от Холивудските супер продукции и от английските мафиотски кръгове.

Пуерто Баньос е курорт,

известен като Пристанището на Марбея със супер луксозни и скъпи яхти, ексклузивни ресторанти и баровски апартаменти. Изискани дами на достолепна възраст разхождат привечер минипуделчета на златни верижки, а млади госпожици с неустановен произход безпогрешно се ориентират в джоба на кой мачо има златни кредитни карти. Това е едно от най-известните и скъпарски места в региона. Тук международният хай лайф разхожда бижутата си, а артистичният каймак на Европа търси нови емоции. По крайбрежната ще видите персони от червения килим с напудрени лица в тоалети на Кавали и Фере, похапващи омари по 100 евро порцията. Много престижно е да си на маса в някои от изисканите ресторанти на самия бряг — на метри от вас дефилират бавно- бавно кабрио или ретро автомобили, чиято цена започва от четвърт милион. Евро!

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Ное. 25 2009

Умбрия – италианска приказка

Днешният пътепис е посветен на една (сравнително) по-рядко посещаване област на Италия — а именно: Умбрия. Венелин ще ни разходи из градчетата на тази част на страната. Приятно четене:

Умбрия — италианска приказка

Пролетното (почти лятно) време в Милано не можеше да ме задържи в големия град и един хубав четвъртък реших да си взема двудневна почивка от лекции в университета и да се разходя из 

една от малко познатите за чужденци провинции на Италия: Умбрия.

Допреди няколко години и аз не знаех почти нищо за този район на страната — малък, сгушен сред хълмове и част от веригата на Апенините и известен с един от най-красивите градове на хълм в Италия, Перуджа, както и с Асизи, града на Свети Франциск, основател на Францисканския орден на бедните монаси. Хем се намира близо до Рим, близо до Флоренция, Сиена и Пиза, близо до Адриатика, но малко от тълпите туристи по тези места дръзват да се напъхат в Умбрия, без да разчитат на собствен транспорт на четири колела. Признавам, общественият транспорт не може да се сравнява с този в по-гъстонаселените части на страната, но след многочасово гласене на графика и подредбата на градовете в двата дни, предвидени за екскурзията, всичко се подреди оптимално. Преди да започнете да четете пътеписа и да се чудите дали денонощието случайно не е започнало да има по 30—40 часа, нека обясня: млад съм все още, здрав и свикнал на студентско и туристическо будуване. Затова и за мен един майски туристически ден започва обикновено към 6 сутринта и привършва след свечеряване. И така… на път към Умбрия.

Нощен влак от Милано към Южна Италия:

празно купе, няколкочасово пътуване — прекрасна възможност да дремна и да се заредя за дългия ден, който ми предстои. Кратък нощен престой в Болоня, където успях да попадна на една от най-потискащите нощни гари, които съм виждал. Вмирисани странични помещения, необичайно много спящи скитници и дежурната доза навлеци от всякакъв тип — нищо непознато засега. Успях да направя паралел между градския транспорт на Болоня и Милано и за съжаление градът, в който живея, изгуби по показателя нощен транспорт. Докато се мотах из гарата, пред нея минаха няколко нощни автобуса. Е, италианската модна столица не може да се похвали с нощен транспорт (ако не броим две линии в празничните дни). Причината? Не зная, но с останалите си действия миланският таксиметров съюз ме кара да го подозирам в лобиране пред общината да няма нощен градски транспорт. Все пак в Милано хората са богати, седем евро начална цена за такси не е никак много, нали? А после в България сме имали таксиджийска мафия… Но стига съм се отплесвал, пътеписът не е нито за Милано, нито за Болоня.

Отново успях да спя няколко часа в следващия влак и ето ме на сутринта в 

Перуджа, столицата на региона Умбрия

Старият град е разположен на висок хълм, до който води градски транспорт, миниметро (името си го казва, много мини е метрото, с тесни релси и малки вагони) и типично италианските градски ескалатори. Аз пък избрах стълбище, което на карта изглеждаше любопитно но се оказа… просто стълбище без свястна гледка нито нагоре, нито надолу. Старият град ме посрещна с прекрасни криви улички и каменни къщи. Въпреки че сравняват понякога Умбрия с Тоскана (Флоренция, Пиза и т. н.) аз не усетих елегантността на ренесансовите тоскански къщи. Напротив, обиновените сгради са с доста по-груба архитектура и очевидно отразяват бедността на Умбрия, която винаги е била земеделското сърце на Италия. Ренесансът се ограничава само до главните обществени сгради и църкви, каквито в Перужда има много.

Градът тъкмо се беше събудил около 9 часа, хората щъкаха насам-натам, кой по работа, кой без работа, по италиански🙂 Катедралата на Перуджа беше в лек ремонт отвън, но площадът пред нея си оставаше все така хубав. Тъй като градът винаги е оставал в религиозната сянка на Асизи (отдалечен на само трийсет километра), катедралата е просто строга и сравнително тъмна отвътре, определено не се нарежда сред най-запомнящите се италиански катедрали, които съм виждал. Но пък уличките… всеки завой ме изправяше пред нови и нови интересни сгради. Да не говорим за гледките, които се откриваха по склона на хълма към полето и съседните хълмове на града. Бих казал, че Перуджа определено е град без особени забележителности, който обаче има невероятна атмосфера. След няколкочасова разходка из улички, квартални църкви и скрити стълбища, които спестяват обикалянето по баирестите квартали, се насочих на автогарата.


Оттам хванах автобус за 

прекрасното градче Губио, наистина загубено сред хълмовете на Апенините.

Клатушкането по завоите ме унесе и от дрямката се събудих лице в лице с едно от най-живописно разположените градчета, които съм виждал.

Всички сгради са построени от сивобял камък на фона на зелените хълмове. Губио се подготвяше за годишния си празник на следващия ден: всичко беше живо, но не и препълнено, което правеше атмосферата прекрасна.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Switch to mobile version