Archive for ноември 24th, 2009

Ное. 24 2009

Великденски остров

Мдааа и аз не повярвах, когато получих днешния пътепис. Гордея се с вас, уважаеми пътешественици! Дай Боже да можем да стигнем и до Великденския остров, така както е стигнала Меглена. След Антарктида и Великденския остров май ни остава пътеписи от Еверест или от Международната космическа станция 🙂

А сега: приятно четене и, признавам си честно — завиждам:-)

Великденски остров

Не съм като най-сладкодумните разказвачи тук, но ето и моята история на Великденският остров, ако става за публикуване и била интересна за някой: След 3 дни в Сантяго дочаках полета си за Великденският остров — подчертавам остров, а не острови.

Цялата организация на пътуването ме беше поизнервила, защото търсейки билети от Европа намерих няколко на безумни цени. Проблемът е, че полетите са ограничени, само с LAN (чилийските авиолинии) и наплива в летния сезон е огромен.

Та свързах се аз с местна агенция, която обещаваше на сайта си цени поне на половина, но за да си купиш билета искаха номер на чилийска лична карта:(Което всъщност важи и за всичките им евтини компании за вътрешни полети… Както и да е попитах има ли проблем да ми купят билет нищо, че не съм чилийка. Е, нямаше, но и цената не беше същата. Поядосах се малко, но все пак беше по-ниска отколкото бих намерила тук и се съгласих. Изразих и недоволство си… пука му на чилиеца сякаш, но да си кажа аз 😉

Полет 5ч и 30 мин — адски студ в самолета.

Не вярвах, че след жегата в Атакама мога да попадна на толкова студено място в следващите дни! Само за информация и на връщане поддържаха минусови температури в самолета, но аз вече бях подготвена с яке.

Слава Богу, имаше край това мъчение и кацнахме в ранния следобед на малко летище, слязохме направо на пистата и ме заля жегичката — няма такова удоволствие 🙂 Посрещна ме асистентката-американка на собственичката-канадка на прекрасната cabana, в която отседнах и ме закичи със задължителния гердан от цветя от острова. Много по-полинезийско отколкото чилийско, но са чилийска територия. Също са и най-отдалеченото от други населени места, населено място — около 4000 км от Чили и около 6000 от Таити.

това е врата към моята стая 🙂

Всичко е скъпо. Идва с двата полета седмично или с кораб. Има само едно село, всички се познават и местните се различават мнооого от придошлите чилийци. А и не обичат май да се смесват с тях… но пък нямаха против американки и канадки явно 🙂 И двете ми домакини си имаха рапануи мъже.

Рапа Нуи е истинското име на острова,

така наричат и местното население. Ким (американката) ми даде подробна информация за острова и ме остави. Имах половин ден, в който си купих малко храна, бира за вечерта на патиото край океанския бряг, резервирах си кола под наем за сутринта и се разходих наоколо да снимам първите си моаи и първия си залез.

Четете по-нататък>>>

7 коментара

Ное. 24 2009

Йонийските острови (3): Лефкада

Продължаваме с разходката из Йонийските острови на Гърция. Бяхме за малко в Корфу вече, после видяхме Парга, а днес — тръгваме към Лефкада. Приятно четене:

Йонийските острови:

Част 3

Лефкада

Тази вечер след вечерята се разговорих с една приятна английска двойка, която почиваше в хотела. На външен вид правеха веднага впечатление, защото той беше висок, даже направо дълъг, с шарен и като дебела четка мустак (приличаше ми по-скоро на германец), а тя — ситна като детенце до него и с много типичен вид на англичанка. Та, Том и Джени (или Крачун и Малчо, както си ги бях кръстила; или може би Том и Джери? 🙂 🙂 били не за пръв път тук и познавали островите. Те ме „светнаха“, че на Пакси и Антипакси, това са двата острова, които се виждат от крепостта и са най-близо до Парга, нямало нищо интересно, освен сравнително дивите плажове. Значи, ако целта ми е да се пека на почти робинзонов плаж — О’К, но ако искам да видя по-големите острови, да си обирам крушите, щото просто няма да ми стигне времето (имам 12 дена от старта до финала).

Но преди да продължа, да поясня нещо. Понеже съм си шантава на тема снимки, фотоапаратът ми стои постоянно в бойна готовност. Мерна ли нещо, просто се пресягам и — щрак, пък каквото стане; разчитам на оптичния му стабилизатор. Т. е. ще видите снимки, на които вероятно ще си личи, че са снимани по време на движение (често и изчекнати под ъгъл).
Пътешествието продължава — следва остров Лефкада.
80-те км до там се движат почти все покрай брега. Отначало по хълмове, откъдето виждаш чудни гледки. Ако гледаш бързо, разбира се, щото и напред, и встрани, и нали 😉 … После се спуска на равното, покрай дъъълги, самотни плажове. Ако човек има достатъчно време, спокойно може да си прави отбивки тук-там и да полягва на слънце.
Точно преди да влезе в град Превеза, който се пада вляво, пътят се разделя и този, който е за Лефкада кривва надясно и се мушва в един тунел, дълъг около 5 км, от които 1600 м са… под морето.

После минава буквално между пистата на летището и залива Превеза и след има-няма петнайсетина километра, вляво се появява внушителната на времето си крепост „Агия Магура“, построена през 1300 г. от франките, за да защитят острова от пиратите. Малко се зачудвам какво са търсели точно франките там, но неведоми са пътищата божии — историята го казва.

На пътя табелка: Лефкада.
Драгите гърци си му викат и Лефкас. Той е четвърти по големина от Йонийските острови и като някоя планета съща си има сателитчета: Меганиси, Каламос, Кастос, Тилия, Скорпиди, Петалу, Скорпиос, Китрос и Мадури — таман девет бройки. Ей, хора, това, последното, не съм го кръстила аз 🙂
Четете по-нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version