Archive for ноември 20th, 2009

Ное. 20 2009

Моето сватбено пътешествие (1)

Явно ще откривам нова рубрика в сайта, а именно — „Сватбени пътешествия“:-) Което е добре, защото тези пътешествия винаги се правят с положителна нагласа, а нас ни остава удоволствието от четенето. Днес младоженецът ще бъде Петър. Приятно четене:

Моето сватбено пътешествие

част първа

Сватбеното ни пътешествие започна с 2 спуснати гуми на автомобила. „Добронамерен съсед“ ме поздрави за добре дошъл в квартала, като се е опитал да подчертае, че мястото където съм паркирал през нощта е негово?! Няма да си хабя нервите да се ядосвам, но очаквайте продължение на историята…

След прекарани 2 часа на смяна на гуми и разходка с такси до вулканизтор, най-накрая тръгнахме! Избрахме маршрутът ни да мине през Гоце Делчев — Илинден — Драма, защото не познавах тази част от Балканите. Иначе пътят минава през Разлог и Банско, но няма какво да спомена относно тези „китни бетонени селца“. Карал съм няколко пъти сноуборд на Пирин в подножието на в. Тодорка и планината е истинската причина да дойда — не безбройните хотели нагъкани без инфраструктура и идея.

Пътят

през местността Предела

криволичи из красиви планински хълми, които през есента са в различни цветни багри. Слънчевите лъчи докосваха листата на дърветата, които по това време на годината бяха в прекрасни цветове.

В Гоце Делчев

се отбихме на гости на приятелско семейство. Лидия и Бойко, заедно с децата им Мария и бебето Божидар ни посрещнаха с широки усмивки и отворени сърца. Вярата в Господа е скрепила това семейство и им дава надежда за живота напред. Тяхното гостоприемство, сърдечност и лъчезарност бяха прекрасен следсватбен подарък за нас. Винаги е добре да имаш приятели при които да се отбиеш. Още по-добре е да спечелиш приятели на готово, само заради факта, че си се оженил за прекрасна невеста!

Избрахме с. Огняново

за първа спирка за нощувка. Следвам принципа да питам местни хора за най-подходящо място нощувка. След като отминах няколко минувачи, се спрях пред човек с побеляла коса, до когото явно си играеше внучето му.

„Добър ден. Да препоръчате някой приятен хотел в селото, подходящ за младоженци като нас?“- запитах аз.

„Разбира се, ще ви покажа най-доброто място. Даже аз съм се запътил натам — работя като охрана в хотел ДЕЛТА.

За миг извика жена си да прибере внучето, непознатият се качи в колата ни и за няколко минути се превърна в ценен познат. Разказа ни за ситуацията в селото, показа някои от хотелите и ни заведе до просторния двор на хотела. Четири постройки със стаи, закрит басеин, сауна, джакузита, детска площадка и дори изкуствено езерце за ловене на риба съставляват хотелският комплекс.

Оказа се, че заради текущ ремонт на едната от сградите, получаваме възможност да ползваме лукс апартамент, на цената на двойна стая.

„Случайната среща“ с охраната на хотела ни позволи да открием едно прекрасно кътче от България, в което се влюбихме и с удоволствие ще посетим отново. Най- малкото заради пропуска ми да се цопна в басеина с минерална вода.

Пътят до ГКПП Илинден

ми напомни за миналите дни в българската история. По тези земи многократно са крачели български войници, които са се борили за доброто на нашата държава. През времето на комунизма, хълмите около границата са служели за прикритие на биещите до пръсване сърца на български бегълци през границата. Сега само изоставена табела „Граничен район“ напомня за миналото. Илияна ми разказа за детските и спомени от живота в пограничен район край Петрич. Как детското й съзнание е запечатало сирените на пограничната линия, издаващи липсата на някой местен.

В светлината на тези разкази, минахме за около 2 минути и през българския и през гръцкия граничен пункт. Нямаше нито един автомобил преди или след нас — може би заради делничния ден, или заради обедния час?!

Като споменах обеден час, явно наистина гърците не работят по това време. Поне няколко градчета в Северна Гърция през които минахме бяха напълно без признаци на живот. Като се замисля, през което и да е българско село да мина по обяд, предполагам гледката би била същата…

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Ное. 20 2009

Антарктида (къмпинг без фенерче)

Не ме гледайте стеснато. Там просто сега започва лятото:-) Що? Не вярвате ли? Е, нека видим как Димитър си изкарва летните ваканции. (Жокер: иска да изкатери най-високия връх на Антарктида) Приятно четене:

Антарктида

с Ал Джазира и Заратустра

или

На къмпинг без фенерче

2 януари

Чилийският етап почна с няколко часа измъчена дрямка върху метална пейка пред гишетата за регистрация за полети на летището в Сантяго де Чили. Вярно е, че е много хубаво летище, също вярно е, че никой не говори английски. По-малко и от Бразилия даже.

Най-сетне Патагония! Пунта Аренас.

Провинциално градче, гарнизон, с няколко големи сгради от първата половина на XX век в центъра, още няколко, но по-малко, — от втората — и паметник на Фернандо Магелан (изписано на испански Hernando de Magallanes) на най-видното място. Градът е пристанище на Магелановия проток от континенталната страна. Отсреща е Огнена земя, където, знайно е, хората ходят на ръцете си, за да могат да си духат като се изпопарят на огъня. Събрахме се и се запознахме групата и водачите. Първото впечатление беше, че ще ходя на планина с четирма като Уелсеца от миналия път в Уганда. Второто впечатление беше, че положението е по-лошо: един куц (аз — с кокоши трън в стъпалото), един сакат (Мак — с травмиран гръбнак), един сляп (Боб — с едно око), един нетрениран (Стивън — прилично дебел) и един мюсюлмански фундаменталист (Мустафа Махмуд Мустафа Мустафа). И двамата водачи не са стъпвали на върха, към който са ни повели. Единият, Анди, е англичанин, наборче (68), водил планинарски експедиции по най-различни други планини и живял в Антарктида две години барабар със зимите на работа за правителствения институт British Antarctic Survey. Ама то звучи, като да кажеш, че щом си живял две години в Европа, значи можеш да качиш група на Елбрус. Изказва се с презрение към всички не англо-американски бази на и около континента, които само задоволявали политически амбиции и мерели температурата, а видите ли британците и американците вършели работа и правели наука. Иначе той самият няма образование.

Другият е хитът на годината. Пепе от Еквадор. Като разбрах, че е от Еквадор си представих някой индианец от Високите Анди, а той се оказа светъл ариец с татуировка „Zaratustra“ на едната ръка. Но не това е интересното. Широк бил ужким светът! Къде ти. Пепе, 74-ти набор, си бил изкарал детството в България, докато баща му държал дипломатическата мисия в София през 80-те. И учел във… френското училище. То беше на Марин Дринов, точно под кухненския ни балкон, откъдето с брат ми ги гледахме „франсетата“ как играят футбол всяко междучасие, докато хранехме гълъбите Унуфри, Миронка и Уайнбъргър. Нищо чудно цял посланически мандат да сме се виждали всеки божи ден на улицата. Или да сме споделяли котвичка на влека на Спас на Витоша, където се бил учил да кара ски. А, аз явно съм му късмет не само с произхода си, ами и изобщо с включването си в групата.

Аз се включих последен, а без мен щяха да си останат четирима, за което не се полагал втори водач. Доста рискована стратегия, имайки предвид, че правилата, валидни за всички експедиции до Винсон, не позволяват движение без професионален водач, та един да би се отказал по пътя и четиримата би трябвало да се върнат. Та покрай мене и на него му се отваря възможност да се качи на Винсон. Живот и здраве!

· 3 януари

Прослушахме дълъг подробен брифинг как ще летим и къде ще летим. Но не и кога ще летим. Чакаме на в готовност да се отвори прозорец хубаво време, че да може да се осъществи полетът. Мястото, където отиваме се казва Пейтриът хилс. Подозрително американско име за чилийска база на „чилийската анатарктическа територия“. Американският патриотизъм (задоволство от величието на родината, амер. от лат.) благосклонно е разпрострял крилото си даже по места, които трудно биха минали за родина комуто и да било. Досега не е регистриран случай на раждане на човек на Антарктида. А „чилийската антарктическа територия“ е един сектор от континента с връх на Южния полюс. Чилийците са си го заплюли тоя сектор за свой и си го обозначават по техните училищни географски карти. Както еквадорците си рисуват половината от северно Перу за еквадорско. Подобни на чилийския сектори от Антарктида очевидно са си заплюли и други страни, като по правило си ги застъпват надълбоко. Аржентинският, който вероятно е единственият видим по аржентинските училищни географски карти, почти съвпада с чилийския. Новонаименованите „български“ планини се падат точно в тоя сектор. Всичко това обаче си остава на картографско ниво и няма вид да носи каквито и да било международно-правни последствия. Сравнено с „териториалные воды Советского союза“ в Северния океан, чиято заплюта неприкосновеност се пазеше с атомни подводници (Ако не са потънали всичките, сигурно и сега се пази). А излиза, че правилата, по които се работи и живее във всичките тия „национални“ сектори на Антарктида се пишат в Съединените щати. Нищо лично и имперско, де, просто — патриотизъм.

А къде се състоя брифингът — в хърватския клуб, който е една от най-личните сгради в центъра на града.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Switch to mobile version