Archive for ноември 12th, 2009

Ное. 12 2009

Пътуване до Андора

Както се казва в тъпите вицове „Човек и добре да живее… се жени“ Да, случват се и такива неща. Едно от хубавите неща на брака е, че началото му често се съпровожда с едно пътешествие — някои до морето (ех, младини!), други до балкана, познавам хора, направили сватбено пътешествие до баба на село, по филмите ходят до Хаваите (ей, имам обещан пътепис за там и още не е написан! стегнете се! вие си знаете за кого става дума!). Пък нашият автор Петър Събев решиха да се заведат с младата си половинка Биляна на сватбено пътешествие и до Андора. Е, не само до там са ходили — Андора е само част от по-голямото им пътуване до Барселона — пък аз се възползвам от възможността да открием още една страна за нашия сайт. Приятно четене:

Пътуване до Андора

Ако се вгледате много, ама много внимателно в картата на Европейския съюз, ще видите една много, много малка дупчица между Испания и Франция. Тази дупчица е една от десетте най-малки държави в Европа и се нарича Княжество Андора. Андора е само на три часа път с автобус от Барселона, така че решихме да разширим сватбеното си пътешествие с още една държава. Речено-сторено. И така, в едно ранно барселонско утро, в 5 часа сутринта, когато всички каталунци хъркат, а жените им ги сръчкват ядосано, а после леко ги завиват, ние се озовахме на Естацио де Норд, готови да се отправим към Пиринеите…
„Готови“ е много силно казано, но затова — по-късно.

Шофьорът на автобуса разсеяно напусна гарата и започна да се шмугва между автомобилите сякаш кара не 7-тонно чудовище, а малък градски автомобил… Скоро излязохме на широка магистрала с много ленти и — заспахме!

Когато се събудихме, широката магистрала вече беше превърната в двулентов криволичещ път, слънцето беше изгряло, а в далечината се виждаха назъбените хребети на Пиринеите. Минахме доста километри, в които се убедих, че испанските шофьори не признават ограниченията, а самите ограничения са повече от толерантни… Минахме през километрични тунели със светещи знаци, отвесни скали и… водоравни реки. Видях дори нов за мен пътен знак, който нарекох „Включи ли си фаровете?“. Като стана въпрос за знаци, между другото, вгледайте се в картинките отстрани. За остри завои, на които в България бихте получили задължително ограничение „40“ каталунците даваха цели „70“, а много често просто си оставяха стандартното „90“ и само предупреждаваха за евентуални снеговалежи…

Границата на Андора преминахме много бързо. Страната не е член на Европейския съюз и макар че има свободен режим на преминаване от граждани на ЕС, все пак си взехме задграничните паспорти. Дори и лична карта не ни се наложи да показваме. Дори не спряхме… Автобусът премина през граничния пункт като пернишки таксиджия на „тъмно жълт“ светофар.

А ние с Биляна си говорихме:

— Абе много студено взе да става в този автобус…

— Аха. Сигурно е от климатика.

После погледнахме високите Пиринеи, зловещо надвиснали над нас…

— Слънчо, не е от климатика! От планината е…

Започнахме хем да се хилим на глупостта си, хем да й се ядосваме! В Барселона температурата е 26—27 градуса и ние, будалите, взехме, че тръгнахме по тениски с къс ръкав… Тотални будали!

Четете по-нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version