Archive for ноември 6th, 2009

Ное. 06 2009

Неделна разходка до Погановски манастир

Днес вече аз съм наред да ви разкажа за едно хубаво място близо до София — Погановския манастир. Приятно четене:

Неделна разходка до Погановски манастир

Цяло лято не ми остана време, та точно като почнаха студените есенни дъждове се наканихме да идем до Погановския манастир. Но пък какво да правиш в студена дъждовна неделя в София една седмица преди да пуснат парното? Решихме, че в колата във всички случаи ще е по-уютно 😉

Защо точно Погановския манастир?

Първото беше, че почти съм израсъл на едноименнната улица в София. Втората е, че любимото ни манастирче за неделно посещение (Седемте престола край Елисейна) е сравнително далеч за мокро каране през есента с летни гуми. А третата беше, че ми се ядеха вешалици от известно време 🙂 Имам си зелена карта, така че нищо не ме спираше от това импровизирано пътуване. (хора, не се стискайте за десетте лева за картончето за зелената карта — тъпа икономия е!)

Оставихме малката при баба ѝ да се гледат в неделя (на нея не й се ходеше), а ние с любимата се качихме на Опела и газ към границата.

Пътят до Калотина

е почти перфектен (почти, заради това, че е редно да бъде магистрала — но „и на том спасибо“: асфалтът е супер, може да се кара със 100 без проблеми) и за няма и час (заедно с излизането от София) стигнахме Калотина. Опашката от тирове стигаше до третия (до кафе Атлантик) от границата завой (т. е. поне километър и половина). Е, ние че сме с голям багажник, с голям сме 😉 ама чак пък да сме камион 😉 — не сме, и затова минахме от пред. А на опашката за леки коли нямаше коли, т. е. нямаше и опашка. Минахме двете граници за около 10 минути — и от двете страни ни питаха къде отиваме — отговорът „Погановски манастир“ предизвикваше симпатизиращи усмивки и никакво желание за допълнителни въпроси (то наистина като си помислиш — двама души с кола и без грам багаж минават границата 😉 Както и да е, ако кажете, че отивате на разходка до манастира — всичко е ясно и няма повече разпитваници.

Смених 20 евро на границата, включително една десет-еврова банкнота, която в София нито една банка не искаше да приеме 😉 Курсът беше 90 динара за евро. На сръбската граница може да се сменят пари — и двете банки там купуват/продават по нормалния, а не по трънския курс. (а като се замислиш, че Трън не е съвсем далече от Калотина 😉

Сърбия

ни посрещна със същото (защо ли 😉 ? мрачно време, с което ни изпрати България. С тази разлика, че обратната опашка от тирове беше двойна.

Ако сте забравили — да ви кажа, но първите километри

в Сърбия трябва да се кара много кротко:

първо се минава през

Цариброд

(те му викат Димитровград), ограничението на места е 40 км/ч, веднага след него е Желюша — там където е минавала границата по времето на Алеко (спомнете си пътеписа или фейлетона „ДоЖелюша в говежди вагони“), където отново е 60 км/ч (изобщо в Сърбия стандартните ограничения на скоростта все още са като в България по време на социализма: 60/80/120 — градско/извънградско/магистрала, като има и едно допълнително от 100 км/ч за т. н. автомобилни пътища, отбелязани със специалния за целта знак „Автомобилен път“ — бяла лека кола на син фон, правоъгълен. В България няма аналогично правило, но пък и по пътя до Поганавския манастир няма и да попаднете на такъв 🙂
Четете по-нататък>>>

23 коментара

Switch to mobile version