Archive for ноември, 2009

Ное. 30 2009

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност

Днес отново Валерия ще бъде наш водач — продължаваме с нейната обиколка на Югоизточна Азия. Вече бяхме в Сингапур, днес на ред е остров Бали в Индонезия. Приятно четене:

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур

част втора

Остров Бали — екзотика и бедност

Всичко, което пиша тук, в блога за моите пътувания го правя, за да могат приятелите ми, които искат да им разкажа, да си прочетат на спокойствие, да разгледат снимки. Ако съм полезна с нещо и на останалите посетители на блога, ще бъда доволна.

Оставайки с чудесни впечатления / ама и малко ошашавени / от подредения, усмихнат, чист и приветлив Сингапур и неговите люде, се натоварихме в следващия авион в посока остров Бали.

Кацане на летището в Денпасар

Самото летище -също просторно, чисто, подредено, посрещнаха ни местни момичета, закичени с магнолии и на всеки от нас надянаха гердан от истински цвят на магнолия. Мило посрещане, туристът тук е добре дошъл, защото се оказа, туризмът е основното препитание на островните хора. Посрещащата ни агенция биде представена от Рака — местният ексурзовод, наивничък добродушко, който поназнайваше и руски, и английски, та се разбирахме чудесно.

Хотела, който си бяхме избрали, се намира в най — хубавата част —

залива Нуса Дуа и носи същото име — Нуса Дуа Бийч

(има и Нуса Дуа Ризорт, но този първият е по — хубав) За, който е бил в Тайланд, няма голяма разлика в архитектурата на хотелите, с отворена рецепция от всички страни и на малко етажи. По — скоро разположени на огромна площ, със страхотни градини, езерца, алпинеуми прочие всякакви красоти.

Навред из езерцата плуват огромни шарени риби, сред лотоси в най — разни цветове и оттенъци. Всичко е зелено, презелено и цъфнало. По дърветата търчат едни катерички — любопитковци, дето, кат заръфаш нещо, веднага дотърчават, че да се осведомят какво се яде или пие.

Четете по-нататък>>>

6 коментара

Ное. 29 2009

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(3): Из Аржентина

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания, а днес след полет над океана ще продължим из Аржентина. Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част трета

Из Аржентина

Буенос Айрес — Баия Бланка

Излизането от Буенос Айрес естествено е също толкова трудно, колкото и влизането, така че реших да използвам автобус до някое близко градче, разположено на Рута 3. И това беше Сан Мигел дел Монте, което е на 100—120 км южно от Буенос Айрес — просто автобусът нямаше по-близки спирки.
В понеделник сутринта нарамих багажа и тръгнах към автогарата. Пътьом трябваше да обменя наличните си пари. Около мястото, където трябваше да има официално Камбио,един човек упорито и бързо викаше — камбио, камбио, камбио и аз реших да проверя дали е там истината. Мушнах се в нещо като безистенче и започнах да гледам как стават нещата. Въпросният викач взе парите на хората, обмени ги на едно гише без никакви обявени курсове, слад което им ги връчи. Попитах аз за курса и услужливият посредник извади умело изписано картонче с числата 545 и 520. След това се опита да ме убеди, че 545 е неговата цена, а 520 е официалната — демек съм на далавера от всякъде. В цялата сметка липсваха десетичните запетаи, което и в София е често срещан номер. Казах благодаря и въпреки, че оня каза, че ще се върна като видя официалните цени, не стана така. Официалното бюро се оказа на 20—30 метра по-надолу. Имаше опашка от чакащи хора, униформена охрана и монитор с всички курсове- 5,5 песос за евро.

Автогарата се намира точно до гарата и е огромна.

В Аржентина хората се придвижват главно с автобуси и поради огромните разстояния те са луксозни — двуетажни, с места семи кама или кама (полу-легли и легло), климатизирани, и дори предлагат безплатна закуска. И са сравнително евтини — поне моят билет беше само 6 лева.
На излизане от града небето се изпълни с тежки облаци, приличащи на развълнувано море. Няколко светкавици разцепиха хоризонта и заваля.

През първите километри край пътя се занизаха колибите на гетата и през главата ми преминаха леко обезпокоителни мисли — през колко ли подобни места ще се наложи да мина, само че пеш?

Около 2 часа по-късно слязох в Сан Мигел. Рута 3 тук беше просто едно обикновено шосе с 2 платна и широки банкети, което значи идеално за стопиране. Двaйсетина минути по-късно се озовах в

първия ми южноамерикански камион.

Когато отворих вратата погледът ми се закова в газовият котлон, който се мъдреше между двете седалки. Слeд това вниманието ми бе привлечено от нещо като кавиорче с Дева Мария и Исус, развяващо се над леглото, а от напуканото предно стъкло кротко гледаше друг Исус във вид на лепенка.
В един български камион котлонът обикновено служи за кафе, дори боб, но не стои в кабината. Тук обаче, той служи само и единствено за мате. И няма и 10 минути след като тръгнахме, Хуан го запали и сложи чайника.
Матето е вид зелен чай, който е нещо като социализираща напитка за аржентинците. Смлените на едро листа се слагат в малко дървено съдче с форма подобна на кратунка, след което периодично се долива гореща вода и захар, а пиенето става през нещо като дебела метална сламка. А вкусът — поне за мен — обикновен чай.

В следващото градче бройката на стопаджиите в камиона нарастна с един. Маурисио още с качването си пое ролята на матеджия и прекара следващия час в периодично припалване на котлона и добавяне на вода и захар в „кратунката“.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Ное. 27 2009

Спускане по река Марица

Днес реших да не катерим планини и да не с юркаме надалеч: ще си направим едно спускане с лодки по река Маривца. Капитан ще бъде Димитър. Приятно четене:

Спускане по река Марица

Около изборите организирахме спускане с каяци по Марица. Това беше първият ми воден поход с 60 участници — невъобразимо стълпотворение от народ, натоварен на 22 каяка и 2 рафта. Добре че, въпреки сезона, Марица си е доста широка река, та успя да поеме целия калабалък.
Стартът беше даден от левия бряг на реката при Симеоновград. Пристигнах на мястото на лагера в четвъртък надвечер, след като малко преди обяд тръгнах от Каварна в посока Бургас, а от там по безлюдното шосе към Елхово.
Бивакът беше опънат върху песъчлив бряг и още от това място реката обещаваше да бъде много интересна.

На другия ден, когато спуснахме лодките на вода, се оказа, че освен широка, реката има и доста бързо течение. Добавяме към тези характеристики и наличието на множество прагове и бързеи, за да стане ясно, че Марица е една не само красива, но и доста технична река.

No responses yet

Ное. 27 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(16): От Владивосток до Япония

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме във Владивосток

Днес ще проследим преминаването на Японско море от Владивосток до Фушики, за да стъпим в крайна сметка в Япония, но преди това дооооста ще почакаме на митницата във Владивосток

Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част 16:

От Владивосток до Япония

В девет сме пред гишето на инспекторката, която днес трябва да ни назначи митнически преглед — тоест някой да дойде и да ни прегледа моторите за незаконни джаджи, каквито не носим, или поне аз. Чакаме жената да се освободи, и накрая тя взима документите ни и махва с ръка да я следваме, цъкайки с токчетата си пред нас по коридора. Качваме се на втория етаж, където се налага да я изчакаме пред някакъв офис — доколкото разбирам, там са тези митничари, които правят проверки. След известно време се спускаме отново долу. „Никой не иска да се занимава с вас“ — ми казва. „Идея си нямам какво да ви правя.“ Обажда се на някакъв свой колега и го моли да дойде. „Чакайте.“ — казва.

Чакаме.

Една от другите жени митничарки идва при нас и търпеливо ми обяснява стъпка по стъпка какво ще трябва да направим, през какви стъпки ще трябва да минем, изреждайки имена на документи и всякакви други неща. Завършва със „спокойно, всичко ще стане“ и усмивка. Засмивам се, не съм очаквал, че съм толкова прозрачен и се вижда, че не съм схванал всичко. Докато с жената си говорим, някакъв кавказец профучава по коридора и тряска вратата, крещейки най-тежките руски псувни една след друга, които в превод звучат нещо като „…..!!!….. съм ви в….. митница! Т’ва не е… митница, тва е………. бардак!………., егаси…..! Как може да няма един….. човек, който да знае какво по…… става!“ Сякаш по команда, двамата с жената се обръщаме обратно един към друг и продължаваме да си говорим, все едно нищо не е станало. Не е тя човекът, когото чакаме.

Чакаме.

На Тифани отдавна и е писнало — тя само седи и чака, на практика няма какво друго да прави, защото не разбира езика. Аз не мога да си намеря място и само кръстосвам коридорите, както обикновено правя, когато съм замислен — постоянно крача напред-назад като Наполеон. Вероятно и аз, като много други хора, просто съм бил Наполеон в предишния си живот. Това нещо с документите е прекалено сложно за простосмъртни — искам някой просто да ми даде документите, за да ги попълня, или да ми каже какво да правя, или просто да ми каже къде да отида, за да разбера какво да правя от някой, който знае. Имам прогрес. Винаги съм се плашил от бюрокрация, но напоследък се оправям, някак — не много добре, но правя някакви крачки, а както и във всяко друго нещо именно това е най-важното, защото предхожда това да го правиш добре. Въпросът е какво правиш, когато не всичко зависи от теб. В случая, да се обадя на Юри — възможност, която не искам да отхвърля, но не искам и да допускам — би означавало, че съм се предал да се справя с всичко, и че съм се изплашил. Изкушението просто да кажа „майната му“ и „хайде просто да му се обадим, за да направи всичко“ присъства постоянно — нека си присъства. Няма да се откажа. Изпитвам някакво перверзно наслаждение от това — няма пък да тръгна по лесния път. Имам други приоритети. Притеснявам се, но някак по навик — имам усещането, че всичко ще се нареди, точно като във всички други последни моменти, когато е трябвало да се нареди. Ще се оправим и този път. Притеснява ме само това, че не знам как, опитвам се да не го забравям.

Коридорите на митницата, недвусмислено празни от хора, идващи да ни помогнат с документите, са като подиуми за дефилиране на митничарки, и това е единственото хубаво нещо в цялата институция. Късите поли са къси, краката, типично по руски, са дълги до небето, чорапогащниците са разнообразни — мрежести, не-мрежести, и светли, и тъмни, а обувките — задължително с токчета. Непрестанното „Чат-Чат-Чат-Чат“ ме хипнотизира доста по-ефективно от всякакво размахване на часовници пред носа ми. Вероятно всичко това просто влиза в униформата — сякаш владивостокския-т порт не е просто порт, а прет-а-порт. След два дена, прекарани в коридора, мога да позная коя жена минава дори и без да и виждам лицето.

Идва някакъв човек с куфарче, и инспекторката му обяснява за какво иде реч — слушам от нашето удобно място в коридора, прекъсвайки Тифани с вдигнат пред устните пръст и наострени уши. Човекът казва, че няма проблем — ще помогне, и на него му е интересно как стават нещата, тъй като досега не се е занимавал с експорт — от куфарчето и бизнес костюма оставам с впечатлението, че също се занимава с някакви бизнес неща. Казва се Руслан. Казва, че ще принтира „погруз-поручението“ и нещо, което ако не се лъжа, се казва „консаменти“ в офиса си и ще ги попълни. Да се върнем тук в дванайсет часа.

Имаме около два часа и половина

— сега е моментът да отидем до Морската гара и да си купим билетите. Не съм имал време да изтегля долари, но Тифани е проверила своите и има достатъчно и за мен, ако се наложи. Хващаме си автобус и скоро сме там. В залата на туристическата фирма, която продава билетите, Ирина я няма — казват ни да изчакаме. С нас чака още някакво момиче, което изглежда не е рускиня. Някакво момиче, което изглежда Е рускиня, защото носи къса пола и изглежда зашеметяващо, влиза — явно работи тук — другото момиче става и отива при нея. Тифани се опитва да чуе разговора, и потвърждава, че втората е чужденка, която също иска да се качи с кола на ферибота. След известно време момичето се връща в антрето при нас и Тифани я заговаря. Казва се Линда, от Южна Африка е, и пътува с кола и с гаджето си. Ще се качат на същата „лодка“, на която и ние.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version